№ 420
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506571 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 10.03.2021 г., постановено по гр. д. № 13211/2020 г. по описа на СРС,
74 състав, са уважени предявените от В. Т. В. срещу С.Д.НА В.Р. искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 1498 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 04.03.2017 г. - 04.03.2020 г., заедно
със законната лихва от 10.03.2020 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 169,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху това
възнаграждение за периода от 29.05.2017 г. до 28.02.2020 г., като искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
отхвърлен за разликата до предявения размер от 200 лв.
Ответникът е осъден да заплати ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350
лв. - разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 66,71 лв. - държавна такса и 200 лв. - възнаграждение за
вещо лице.
Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена
въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника СДВР. Излага съображения за
неправилност на решението, като поддържа, че по отношение на заплащането на нощния
труд на служителите в системата на МВР никога не е имало празнота. Съгласно т. 1 от
Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра, обнародвана в ДВ, бр. 98 от 08.12.2017 г.
за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на
държавните служители се плаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лв. Правилото е предвидено и в Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. С оглед характера на заеманата длъжност ищецът е полагал труд
през нощта. Сочи, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
както и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в която е предвидено, че на държавните
служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Размерът е определен в
1
заповедите на министъра на вътрешните работи. Твърди, че съгласно представената по
делото справка за периода от 04.03.2017 г. до 04.03.2020 г. всички дължими допълнителни
възнаграждения на ищеца за положените 1417 часа нощен труд са изплатени. Излага
съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за приложение на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, тъй като в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не е предвидено
преобразуване на нощните часове в дневни. Аргумент за неприложимост на НСОРЗ сочи и
от чл. 187, ал. 9 ЗМВР, която предвижда делегация на министъра на вътрешните работи да
определя условията и реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното време
на държавните служители към ЗМВР. Излага, че на държавните служители в МВР е
разрешено полагането на 8 часа нощен труд за разлика от другите държавни служители, на
които е разрешено полагане на 7 часа нощен труд, и ако се извърши заместване, то
приложимият коефициент е 1, което прави недопустимо преобразуването на нощния труд в
дневен с коефициент 1,143 съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Поддържа, че липсват
доказателства ищецът да е работил на смени, превишаващи 12 часа за смяна, които да не са
му били заплатени от СДВР. Правното положение на служителите в МВР не е
неравностойно спрямо тези по КТ и ЗДСл, тъй като като в закона е предвидено
полицейските служители да получават допълнителни материални блага. Поддържа, че е
недопустимо прилагането по аналогия на закона чрез норми, въведени с подзаконов
нормативен акт, какъвто е НСОРЗ. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с
който я оспорва. Излага съображения, че в процесния период са действали Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в
които е регламентирано, че за държавните служители в МВР при работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Поддържа, че в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е било предвидено общият брой часове,
положен труд между 22,00 и 06,00 часа да се умножава с коефициент 0,143 и полученото
число се сумира с общия брой часове за отчетния период. Липсата на изрична норма за
преизчисляването на нощните часове в дневни в последващите наредби не води до забрана
за преизчисляване на положения нощен труд в дневен и заплащането му като извънреден.
Излага доводи, че поради липса на специално правило следва да се приложи общото
правило на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Оспорва като неоснователно твърдението във въззивната
жалба, че нормалната продължителност на работното време през нощта на служителите в
МВР е 8 часа, като поддържа, че чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР органичава тази възможност до
8 часа на 24-часов период. Излага, че полагащите нощен труд държавни служители се
ползват със специалната закрила на КТ и приложение намира разпоредбата на чл. 140 КТ и
НСОРЗ. Съгласно чл. 96 от Наредбата за работното време почивките и отпуските при
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода, която норма се определя в часове, които
броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.
Сочи, че сборът от работните часове за периода, за който е установено сумирано
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време,
определена по чл. 96 от Наредбата. Излага аргументи, че в процесния период липсва
изрично законово правило, което урежда въпроса дали е налице извънреден труд при
надвишаване на нормата на превръщане на нощните часове в дневни по чл. 9, ал. 2 от
Наредбата. Поддържа, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
води до същия резултат като този при прилагането на коефициент 1,143, предвид в НСОРЗ.
Предвид изложеното намира обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което
моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатски хонорар.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 169,80
лв. до предявения размер от 200 лв. е влязло в сила, като необжалвано.
2
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2,
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В производството пред СРС са представени протокол от 14.12.2016 г. за В. Т. В. и
формуляр с рег. *******13р-55006/24.11.2016 г. за изготвяне на длъжностни характеристики
и протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика, справка за
заеманата длъжност от младши експерт В. Т. В. от 10.06.2020 г., справка за изплатеното
допълнително възнаграждение за положен труд за времето от 22,00 и 06,00 часа от В. Т. В.
за периода от 04.03.2017 г. до 04.03.2020 г., Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г.
Видно от представените писмени доказателства и между страните не е спорно, че в
исковия период са били обвързани по валидно служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай“ в 01 група „Водачи на служебни
кучета“ на сектор „С 5“ - „Водачи на служебни животни“ към отдел „Специализирани
полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ при С.Д.НА В.Р., в
рамките на което е полагал труд на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на
работното време.
В първоинстанционното производство е допуснато заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице В. Х., въз основа на представените по
делото документи и представени от счетоводството на ответника документи, което съдът
кредитира като обективно и обосновано. Съгласно експертизата в периода от 04.03.2017 г.
до 04.03.2020 г. ищецът е отработил 177,1 броя нощни смени, като е положил 1417 часа
нощен труд. Броят на часовете нощен труд, предизчислен в дневен с коефициент 1,143, е
1619,63 часа. Разликата между преизчислените от експертизата часове в размер на 1619,63
часа и часовете нощен труд от 1417 часа, които били заплатени от ответника, възлиза на
202,63 часа, които не са заплатени. Съгласно заключението размерът на
допълнителнителното възнаграждение е в размер на 1498,26 лв., а обезщетение за забава
върху тази сума, дължимо от първото число на месеца, следващ отчетеното тримесечие до
04.03.2020 г., е 178,87 лв.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР (изм. и доп., бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа,
3
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 187, ал. 5 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер
на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане
на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни
възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд.
Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер - с негова заповед.
В исковия период - от 04.03.2017 г. до 04.03.2020 г. са издадени от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм. с Решение № 16766 на ВАС на
РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г.), Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г., (обн. ДВ, бр. 67 от
14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., отм., бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019 г.) и
Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г. (oбн., ДВ, бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019
г.). В процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-
1059 от 26.09.2019 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл. 9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г.за всеки отработен нощен час
или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд. В представените от ответната страна Заповед № 8121з-
791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на върешните
работи е разписано, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00
часа на държавните служителите се изплаща допълнително възнаграждениев размер на 0,25
лв. /т. 1/. Съгласно т. 5 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. допълнителните
възнаграждения се отчитат в часове и се изплащат след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение ******* към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено
правило за преизчисляване на нощния труд в дневен. Това е регламентирано в чл. 31, ал. 2
на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо при липсата на
специално правило в закона (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.)
и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да
се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Следва да се посочи, че тази разпоредба се прилага
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите
тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
4
Посочената в чл. 9 от наредбата методология е само с оглед установения по законодателен
път начин за отчитане на нормата фактически положен труд (така Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането на противното би
довело до поставянето на служителите в МВР в неравностойно положение спрямо
държавните служители и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл.
264 КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство,
закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1144/2018 г., IV г. о.).
Както бе посочено, съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР нормалната продължителност
на дневното работно време, установена при подневно отчитане на работното време на
държавните служители в МВР, е 8 часа. В ЗМВР липсва норма, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време през процесния период, поради което приложение следва да намери
правилото на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Както се посочи, нормалната
продължителност на дневното работно време, установени при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа дневно или 40 часа седмично,
поради което отношението между така определената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР продължителност
и нормалната продължителност на нощното работно време от 7 часа, е 1,143. Правилото на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се отнася до изчисляване на положения труд като стойност в часове при
сумирано изчисляване на работно време. Освен това в чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява,
като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място
при подневно отчитане на работното време. Специалната разпоредбата на чл. 187, ал. 1
ЗМВР не изключва превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, а
предвижда възможност в нощния труд да е осем часа, а не седем, както предвижда КТ за
работещите по трудово правоотношение. Изключването на възможността положения от
служителите на МВР през нощта труд да не се приравнява в дневен, както по отношение на
работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, е в несъответствие с чл. 6, ал. 2
КРБ.
Ето защо неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за неприложимост
на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца
нощен труд.
По изложените съображения съдът приема, че за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаване на
въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца, съответно превишаването на
нормата следва да се заплати като извънреден труд.
Въз основа на заключението на счетоводната експертиза се установи, че за исковия
период ищецът е положил 1417 часа нощен труд, който превърнат в дневен, преизчислен с
коефициент 1,143, се равнява на 1619,63 часа, а положеният извънреден труд възлиза на
202,63 часа, който следва да бъде заплатен в увеличен размер.
Следва да се посочи, че в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г. с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд
Луковит (България) с акт от 15 юни 2020 г., е прието, че член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл,
че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
5
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня. Отговорено е, че чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. При всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Освен това съгласно т. 74 и 76 от
решението съображенията от правен и икономически порядък за липса на преобразуване на
нощните часове труд в дневни, не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове
разлика в третирането.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, обосновани с наличие на
предвидени в закона материални блага за служителите на МВР - допълнително
възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск,
обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер, по-благоприятен
режим за заплащане на извънреден труд по чл. 187, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 ЗМВР, безплатна
храна или левовата равностойност, ободряващи напитки при работа между 22,00 и 06,00
часа, допълнителни възнаграждения по чл. 179 и сл. ЗМВР, които не могат да обосноват
мерки за защита по смисъла на Директивата в решението на СЕС за служителите на МВР,
полагащи нощен труд. От постановеното в т. 73 от решението на СЕС е видно, че съгласно
постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована, когато се основава на
обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на
съответното законодателство и е съразмерна на тази цел.
Установи се, че дължимият размер на допълнителното възнаграждение възлиза на
1498,26 лв., а ищецът претендира сумата от 1498 лв. за главница, поради което и при
съобразяване на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК) в гражданския процес предявения
иск е основателен в пълния предявен размер.
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания относно размера на иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, поради което този въпрос е извън предмета на въззивна проверка по арг. от
нормата на чл. 269 ГПК.
Изводите на съда съвпадат с тези на СРС, поради което обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на делото жалбоподателят /ищец/ следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените пред въззивната инстанция разноски. Претендират се разноски в
размер на 500 лв. съгласно представения договор /л. 42/. Жалбоподателят е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Възражението е основателно, с оглед фактическата и правна сложност
на делото, и доколкото разглеждането на делото пред настоящата инстанция е приключило в
едно съдебно заседание, като пред въззивния съд не са събирани доказателства. С оглед
изложеното и разпоредбата чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., възнаграждението за
адвокат следва да бъде намалено на 350 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20062887 от 10.03.2021 г., постановено по гр. д. №
13211/2020 г. по описа на СРС, 74 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р. с адрес: гр. София, ул. „******* I“ ******* да заплати на В.
Т. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, кв. „*******“, ул. „******* партер
офис 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство в
размер на 350 лв. за възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7