Р Е Ш Е Н И Е № 225
гр.Кюстендил, 24.10.2022год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия
Стоилова и с участието
на прокурора Марияна
Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 230 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
„П.С.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.И.Д., оспорва
с касационна жалба решение № 166 от 23.06.2022г. на
Районен съд - Дупница по АНД № 20/2022год., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 10-0001310/13.12.2021г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. Оспорват се решаващите изводи на
въззивния съд за доказаност на административното нарушение. Отрича се наличието
на състовомерно деяние по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда с твърдения, че лицето Б.Г.не е полагало труд, а с него е провеждана проверка за работа със специализиран софтуер. Искането е за отмяна на съдебния акт и за
постановяване на решение за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, изложените в жалбата доводи и
искания се поддържат от пълномощника на дружеството О. Д..
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, чрез пълномощника си юк
Х. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че оспореното решение е правилно
и следва да се остави в сила. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на
осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна, но
при различен от искания правен резултат. Съображенията са следните:
С Наказателно
постановление № 10-0001310/13.12.2021г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил, на „П.С.“ ООД, на
основание чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв. за нарушение
на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.
Срещу издаденото НП е предявена въззивна жалба от нарушителя и на 07.01.2022г. е
образувано производството пред Районен съд – Дупница. Като страни по делото са
призовани нарушителят „П.С.“ ООД - жалбоподател и Дирекция „Инспекция
по труда“ – Кюстендил - административнонаказващ орган.
С оспореното решение е потвърдено наказателното
постановление по съображения за законосъобразност. Съдът е констатирал надлежно проведено
административнонаказателно производство, редовно съставени АУАН и НП и доказано
административно нарушение.
В пределите на касационната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е
валидно като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма. С
оглед на изложените по-горе констатации
относно страните във въззивното производство, касационната инстанция
установява основания за процесуална
недопустимост на решението. Същото е постановено в съдебно производството,
проведено с участието на ненадлежна страна.
Съгласно разпоредбата
на чл.61, ал.1 от ЗАНН /изм., обн. ДВ бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./, която е приложима в случая, доколкото
делото пред районния съд е образувано след 23.12.2021г., при разглеждане на
делото пред районния съд се призовават нарушителят,
поискалият обезщетение, включително този по чл.55, ал.2,
собственикът
на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на
държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4, както и допуснатите от
съда свидетели. Видно
е, че правната норма разграничава хипотезите според вида на
обжалвания/протестиран акт, а от анализа
на същата следва, че
учреждението или
организацията
се призовават като страна само когато предмет на оспорване с жалбата или
протеста е акт по чл.58д, т.4, т.е. електронен фиш, а във всички останали случаи се
призовава наказващият орган.
Обжалваното пред въззивната
инстанция наказателно постановление е издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, а като административнонаказващ
орган съдът е
призовал Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил. Издателят на НП
не е участвал по делото и не е надлежно представляван, доколкото пълномощните на юрисконсултите Г. и
А. не предвиждат процесуално
представителство на директора на ДИТ – Кюстендил. От изложеното следва извода,
че производството пред районния съд е проведено без да е конституирана и
призована надлежната страна
според правилото на чл.61, ал.1 от ЗАНН в приложимата му редакция.
Налице е нарушение на визирната правна
норма, която е процесуална и
императивна, поради
което съдът е бил задължен да я приложи като конституира и призове наказващия
орган, който в случая е директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил, издател на НП. Проведеното съдебно производство, в което
е призована да участва Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, е процесуално недопустимо,
както и постановеният съдебен акт, с
правните последици от който е обвързана ненадлежна страна, а надлежната страна
е лишена от участие по делото.
Дължимо е произнасяне от
касационната инстанция със съдебно решение, с което на осн.чл.221, ал.3 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН следва да се обезсили оспореното въззивно
решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния
съд, който да конституира и призове като страна административнонаказващия орган
и да извърши самостоятелна преценка на обстоятелствата, касаещи съществото на
релевираното административно нарушение, включително във връзка с представените
в касационното производство, документи.
Предвид резултата от касационната проверка, съдът не
обсъжда възраженията на касатора по съществото на спора и
по арг. от разпоредбата на чл.
226, ал.3 от АПК, не се произнася по претенциите за разноски на ответника.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.3 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 166 от 23.06.2022г. на
Районен съд - Дупница, постановено по АНД
№ 20/2022г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.