Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр.Плевен, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм. дело №1217 по описа за 2019 г. на Административен съд Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.20а, ал. 4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Делото е образувано по жалба от ЗП Д.В.П. *** против
Уведомително писмо изх.№02-150-6500/1719 от 06.08.2019г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания
2016г., издадено от Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с
което е отказано финансово подпомагане в размер на 3749,80лева, поради
констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане.
В жалбата се твърди, че от 2012г. е ЗП и кандидат за
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“. Твърди се още, че на
09.05.2016 г. при подаване на заявлението е представил сертификат
№31730/08.12.2015г. от контролиращата го фирма за съответствие с Регламенти
/ЕС/ 834/07 и 889/08, според който парцел 39712-44-2-1 е посочен като
биологичен, поради което обстоятелство го е заявил с код АП03, а останалите
парцели от същото заявление са с код АП08, като същите са трета година в
преход. Сочи се, че отказването на финансово подпомагане в УП е мотивирано с
неспазване на базови изисквания след изтичане на минималните периоди на преход
към биологично производство съгласно чл.36, §1 от Регламент 889/2008 г. Сочи се
още, че изискванията на ДФЗ е парцелите да бъдат сертифицирани като биологични на 4-тата година, но не преди изтичане на
3-тата година. Твърди се, че в конкретния случай декларираните парцели, за
които е отказано финансиране са сертифицирани като биологични със сертификат от
16.09.2016г., като подаването на заявлението за подпомагане е станало по
предходния сертификат №31730/08.12.2015 г. Счита се, че е изпълнил ангажимента
си по чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., с
представянето на сертификат до 30.09.2017 г. и представянето му в ДФЗ, най -
късно до 30.10.2017 г., което е направил в срок. Твърди се, че в случая е
налице неправилно прилагане на нормата на чл. 36, т.1 от Регламент 889/2008,
където е фиксиран срока на преход - не по-малък от три години, преди първата реколта
от биологични продукти, но няма ограничение, това да стане на четвъртата
година. В заключение се моли да бъде отменен отказа за подпомагане.
От ответника е представен отговор за неоснователност
на жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат Т.К. ***, която счита обжалвания акт за
незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, неизясняване на фактическата обстановка и необсъждане на
доказателствата релевантни към разглеждането и одобряването на заявлението.
Сочи и противоречие с материалноправните разпоредби от по-висок ранг. Моли да се
отмени обжалваното уведомително писмо издадено от Зам. изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, с което е отказано финансово подпомагане в размер на 3749,80
лева по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. Моли да бъдат присъдени и
направените по делото съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък
с разноски. Представя писмени бележки с допълнителни доводи за
незаконосъобразност на УП.
Ответникът по жалбата в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт Л.Х. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че констатациите залегнали в акта са доказани с оглед
доказателствата по делото, като са спазени и административно-производствените
правила. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Административен съд-Плевен,
четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото се установява,
че жалбоподателят Д.В.П. е регистриран като земеделски производител с ЕИК **********
и е лице, подпомагано по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г. На л.л.138-141 от делото е приобщено
УП от 20.11.2013г., с което същият е одобрен за участие по тази мярка. В същото
писмо са посочени базови изисквания за управлението - по отношение на
монокултурно отглеждане, почистване от нежелана растителност, използването на
торове и продукти за растителна защита, установени забрани в законодателството,
правила за добра земеделска практика, водене на дневник, спазване изискванията
на Регламент 834/2007, представяне на документи, включително до петата година -
сертификат за съответствие на произвежданите продукти с правилата на
биологичното производство.
От приложената по делото
административна преписка се установява, че заявената за подпомагане 2016
година, е поредна година от поетия от страна на П. аргоекологичен ангажимент по
направление мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата, като ЗП е подал
заявление за подпомагане с УИН 15/190516/86208 от 09.05.2016 г. /л.28/ и
приложения, към което е представена и таблица за използваните парцели за 2016
година. Видно от съдържанието на тази таблица /л.91/, на 06.06.2016 г. са заявени
3 парцела в период на преход, с код АП08, и номера от ИСАК 39712-44-1-1,
39712-44-3-1 и 83394-52-6-1. По отношение на парцел 39712-44-2-1, преди това
подаван с код АП08, е посочен код АП03. Към заявлението, от страна на П. са
подписани и съответните задължителни декларации, за участие по направление „Биологично
растениевъдство“. Видно от посоченото в т.3 от необходими документи - л. 57, се
установява, че е поел задължение, да представи пред ДФЗ, копие от сертификат,
или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти
с правилата за биологично растениевъдство, издадени от контролиращото лице по
т.1 /лице, получило разрешение по чл. 18, ал.1 от ЗПОАПЗПЕС/, който следва да
бъде представен от кандидата пред ДФЗ, най-късно до 30.10. на петата година от
първото одобрено заявление за подпомагане.
Установява се също, че от
страна на П., с допълнително придружително писмо с вх. Рег.№02-150-6500/3696 от
30.09.2016 г. /л.99/, пред ДФЗ е представен сертификат за сертифициране на
обработваните от него площи като биологични. От съдържанието на сертификата
/л.л. 100-103/ се установява, че същият е издаден на 16.09.2016 г. с валидност
до 31.07.2017 г., като процесните площи с номера 39712-44-1-1, 39712-44-3-1 и
83394-52-6-1, всички с култура орехи, са сертифицирани като биологични. Като
биологични с този сертификат са сертифицирани и парцели 39712-44-2-1 и 83394-52-7-1.
Видно от представеният и
приет по делото предходен сертификат /л.л.9-10/, издаден от контролиращото лице
на 08.12.2015 г. със срок на валидност до 31.07.2016 г., площи с номера
39712-44-5-1, 39712-44-6-1, 39712-44-7-1, 83394-52-12-1 и 83394-52-11-1 са
посочени като площи в трета поред година на преход, към датата на издаване на
сертификата.
По делото са приобщени още
сертификат от 18.10.2013 г. /л.л.150-153/, съгласно който парцел 39712-44-2-1 е
втора година преход, а парцели 39712-44-3-1,
39712-44-4-1, 83394-52-7-1 и 03394-52-8-1 са в първа година преход; сертификат
от 24.06.2014 г. /л.л.154-157/, съгласно който парцел 39712-44-5-1 е трета
година в преход, а парцели 39712-44-4-1, 39712-44-6-1, 83394-52-24-1 и
03394-52-25-1 са във втора година преход.
Безспорно по делото се
установява също, че към датата на депозиране на таблицата с парцели по заявлението-06.06.2016
г., са заявени от страна на кандидата парцели
39712-44-1-1, 39712-44-3-1 и 83394-52-6-1 с код АП08 - като в такива, в
период на преход.
По делото се установява, че
въз основа на депозираното от страна на П. заявление за подпомагане е издадено
процесното уведомително писмо с изх.№02-150-6500/1719 от 06.08.2019г. на
зам.изпълнителен директор на ДФЗ /л.л.5-8/. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за
развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2016г. Въз основа на него е
постановена оторизирана субсидия в размер на 1390,73 лв. за направление
биологично растениевъдство за парцел 39712-44-2-1, като за същия се сочи, че е заявен
с код АП03, и в тази му част УП не е обжалвано.
В УП по отношение на три
парцела - 39712-44-1-1, 39712-44-3-1 и
83394-52-6-1, заявени с код АП08, е налице отказ да се заплати сумата от
3749,80 лева. За тези три парцела, посочени в табличен вид, с код АП08 /в
период на преход/, са изложени мотиви в колона 7 от таблицата на стр. 2 от
уведомителното писмо, като е посочено, че за цялата им площ са налице неспазени
базови и/или други изисквания за съответното направление, поради което е
отказано финансово подпомагане. Посочено е още следното: Неспазването на
базовите изисквания е установено при административна проверка или проверка на
място от Технически инспекторат към РА. В контролния лист от извършената
проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания. За резултатите
от проверката на място и за изискванията, които не са спазени, кандидатът е
уведомен с УП. В случаите на констатирано разминаване на предоставената на
фонда информация от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел и
заявеното от земеделския стопанин за същия парцел, кандидатът е бил уведомен за
нарушенията на базовото изискване от контролиращото лице, получило разрешение
съгласно чл.18, ал.1 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите
на земеделски продукти на Европейския съюз, с което той има сключен договор за
контрол на биологичното производство. На основание т.V „Намаления при неспазване на базови изисквания за
дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г. от Методика за намаляване и
отказване на годишни аргоекологични плащания, утвърдена на основание на чл.16
от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“
от ПРСР, за периода 2007-2013 г. /по-долу Методика/, със заповед
№РД-03-243/17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, за парцел, за
който не са спазени базовите изисквания, за който е било установено неспазване
на базови изисквания, не се извършва плащане за 2016 г. Площта на парцелите не се
счита за недекларирана, а за площ, за която кандидатът не е спазил някои от
ангажиментите, свързани с предоставянето на финансовата помощ, различни от
тези, които засягат декларирания размер на площите. Неспазване на изискването
на чл.13, ал.3 от Наредба №11 е установено чрез извършване на административна
проверка. В съответствие с т. IV „Изчисляване
и налагане на намаленията“, втори абзац, от Методика за намаляване и отказване
на годишни аргоекологични плащания, по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР, за 2007-2013
г., утвърдена със заповед №РД-03-243/17.03.2017г. на Министъра на земеделието и
храните, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично
производство, съгласно чл.36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на Комисията /ЕО/
889/2008, за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/
№834/2007г. на Съвета относно биологичното производство и етикирането на
биологични продукти, по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола, не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните
семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично
земеделие /период на преход/, като установения размер се изключва от избираемия
за подпомагане.
По делото е приобщена заповед
№03-РД/2891 от 23.07.2019 г. /л.л.25-27/ на изпълнителния директор на ДФЗ, с
която на основание чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП на зам. изпълнителен
директор на ДФЗ - П.С., която е подписала УП, са делегирани правомощия да
издава и подписва всички УП по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане /т.1/.
По делото е приобщено и писмо
от зам.изп.директор на ДФЗ до министерството на ЗХГ от 04.10.2019 г.
/л.л.14-16/, в което се сочи, че в резултат на извършени административни
проверки по направление „Биологично растениевъдство“ са изтекли минималните
периоди на преход за заявените за подпомагане парцели, представени в таблицата
на страница 2 от УП, а непредоставянето на финансова помощ е на основание т.IV, втори абзац от Методиката.
По делото е приобщена също фактура
за продадена продукция /л.107/.
Приложени са и заповед
№РД-03-243/17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните /л.123/, с която
е утвърдена Методика за намаляване и отказване на годишни аргоекологични
плащания по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР за 2007-2013 г., като същата се прилага за
заявления, подадени през 2016 г. Методиката също е приложена /л.л.124-137/.
УП е връчено на 23.08.2019
г., видно от обратната разписка на л.24, а жалбата срещу същото е подадена на
03.09.2019 г., с оглед клеймото на запазения пощенски плик на л.13, като е
приета с вх.№ от 04.09.2019 г. на МЗХГ /л.2/.
Така установеното от
фактическа страна, води до следните правни изводи:
С обжалваната част на УП на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" се отказва
финансово подпомагане на жалбоподателя за 3 броя парцели по мярка 214. Т.е. писмото
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21АПК, тъй като съдържа волеизявление на издателя на акта,
с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като негов
адресат. Следователно жалбата като подадена от активно легитимирано лице, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт в законоустановения срок за обжалване е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Органът,
оторизиран да прилага мерките и схемите, включени в Общата селскостопанска
политика е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в
съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП,
считано от датата на издаване на акта за акредитация от министъра на
земеделието и храните, изпълнява и функциите на Разплащателна агенция. Съгласно
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. Видно от приложената заповед
за делегиране на л.л.25-27 от делото, Изп.директор е делегирал на Заместник-изпълнителния
директор П.С. /подписала УП/ право да издава и подписва всички УП по схемите и
мерките за директни плащания, част от които мерки е и мярка 214 АЕП.
Следователно УП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия.
По отношение наличието на
мотиви, спазването на процесуалните правила и материалния закон съдът съобрази
следното:
УП е издадено в писмена форма,
в съответствие с чл.59, ал.2 вр. ал.3 АПК, но с формално изложени мотиви като в
хода на производството са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените
правила, поради което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на
материалния закон.
Нормата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
В процесния
случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за
финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се
съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на
самите таблици. Видно от съдържанието на
УП, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово
подпомагане изцяло, със съдържащите се данни в колона 7 от таблицата на
страница 2 от уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови
и други изисквания. В поясненията към тази колона се посочва, че неспазването е
било установено чрез извършване на административни проверки или чрез проверки
на място, без да се уточнява какъв вид проверка е осъществена в конкретния
случай. Въпреки, че по делото няма данни за извършена проверка на място в
поясненията към колона 7, които по съществото си и според утвърдената съдебна
практика на ВАС представляват мотивите за постановяване на отказа, се посочва,
че в контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретни
неспазени базови изисквания като за резултатите от проверката кандидатът е бил
уведомен с уведомително писмо. По делото липсват както контролен лист от
проверка на място, така и уведомително писмо до жалбоподателя за резултати от
такава проверка. Липсват данни и за втората хипотеза, посочена в УП - че е
налице констатирано разминаване на предоставената на фонда информация от
съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел и заявеното от
земеделския стопанин за същия парцел, като кандидатът е бил уведомен за
нарушенията на базовото изискване от контролиращото лице, получило разрешение
съгласно чл.18, ал.1 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите
на земеделски продукти на Европейския съюз, с което той има сключен договор за
контрол на биологичното производство. Такова уведомяване за констатирано
разминаване не е налице.
В уведомителното писмо няма и
конкретни мотиви относно материалноправните основания и по никакъв начин не
може да се установи, каква точно е причината за постановения отказ от финансово
подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че
са налице неспазени базови изисквания. Не са посочени и конкретните базови
изисквания, които не са спазени от кандидата. Евентуалните фактически основания
не могат да се извлекат и от посочената в акта Методика. Извършеното позоваване
на т.V, „Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка
214 от ПРСР 2007-2013“ от Методиката, не може да преодолее липсата на фактически
основания. Дори и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не
може да се направи извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не
е спазил и заради които му е отказано финансово подпомагане.
Административният орган е следвало
да конкретизира кои базови изисквания не са спазени от кандидата. Не би могло
да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото
административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова
съдържание. Съдът намира, че представеното с преписката писмо /л.л.14-16/ не
съставлява такъв "друг" документ по смисъла, вложен в ТР №
16/31.03.1975 г. на ВС, ОСГК, който да може да замести мотивите към
уведомителното писмо, доколкото макар че изхожда от административния орган,
който е издал акта, е изпратен до лице, което няма никакво отношение към
оспорването на УП, не е адресирано до съда, и освен това е от 04.10.2019 г. -
след подаване на жалбата. Изложени са фактически твърдения, че са изтекли минималните периоди
на преход, и правни - че в този случай съгласно Методиката не се предоставя
финансово подпомагане, които не намират подкрепа в доказателствата по делото и
в приложимите норми на българското и общностното право.
Следва да се отбележи още, че
посочените парцели 39712-44-1-1, 39712-44-3-1 и 83394-52-6-1 /с код АП08 в
таблицата по заявлението/ са налични само в сертификата от 2016 години, с
изключение на парцел 39712-44-3-1, който е наличен и в сертификата от 2013г.
Липсват мотиви по отношение на тази разлика, като не става ясно въз основа на
какво сертифициране през 2014г. и 2015г. може да се приеме, че за същите е изтекъл
периода на преход, след като парцелите не са посочени в сертификатите, валидни
за тези години. Липсват твърдения или доказателства, че въпреки различните
номера става въпрос за едни и същи парцели. Доколкото парцелите въпреки
различните номера са с еднаква площ по различните сертификати, това е вероятно,
но не е доказано. По тази причина за тях няма как да се приеме, че е изтекъл
периода на преход към биологично производство.
Също така, съгласно
чл. 24, ал.
1, т. 3 от Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането /отменена/, но действаща към 2016 г.,
която е годината на заявлението, продължителността на преходния период към биологично
производство е най-малко три години при многогодишни култури, различни от
фуражните. Същевременно съгласно чл. 23, ал. 1 от същата Наредба земеделско
стопанство преминава към биологично производство на земеделски продукти, когато
са изпълнени следните условия: 1. производителят има сключен договор за контрол
и сертификация с одобрено от министъра на земеделието и храните контролиращо
лице; 2. производителят е уведомил министъра на земеделието и храните в срок
един месец от датата на сключване на договора за контрол и сертификация за
преминаване към биологично производство. Съгласно ал.2 от цитираната
разпоредба, преходният период към биологично производство започва да тече от
датата на уведомлението по ал. 1, т. 2. По делото липсват доказателства кога
министъра на земеделието е уведомен от производителя, предвид обстоятелството,
че последният е разполагал с един месец от сключването на договора за контрол.
Видно от сертификата на л.л.150-153, първата инспекция е извършена на
24.07.2013г., при което дори ако парцелите са същите, към датата на подаване на
таблицата с парцелите към заявлението за подпомагане – 06.06.2016 г.,
преходният период от три години определен в цитираните разпоредби и в чл. 36,
т. 1 от глава V "Разпоредби за прехода" от Регламент №
889/2008 г. не е изтекъл, включително за единствения посочен в
сертификата от 2013 г. парцел с номер по ИСАК 39712-44-3-1. Останалите два
парцела никога не са били в преход съгласно сертификат. С оглед на това не
става ясно въз основа на какви предходни сертифицирания са били сертифицирани
като биологични в края на 2016 г.
Идентична е
уредбата съдържаща се в чл. 36 от Наредба
№ 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство,
етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за
спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ
официален надзор върху контролиращите лица.
Съгласно съдебната практика,
посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на
административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия.
Неизпълнението на това законово задължение води до немотивираност на оспореното
уведомително писмо, поради което съдът намира, че оспореният акт е немотивиран,
а липсата на мотиви препятства упражняването на съдебен контрол и е основание
за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2
от АПК.
За пълнота следва да се
посочи, че неизяснен от административния орган е останал и въпросът и относно
състоянието на процесните парцели – "в преход" или "биологичен“.
Видно от приложения сертификат от 2016 г., същите са биологични от
16.09.2016г., с оглед на което няма как П. да ги е декларирал като „биологични“
към 06.06.2016 г., доколкото издаването на сертификат за същите като
„биологични“ е бъдещо несигурно събитие.
Съгласно чл.13, ал.3 от
Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от ПРСР, за периода 2007 - 2013 г.,
агроекологичните плащания за периодите на преход по ал.1, т.1, 3, 5, 7, 9 и 10
/настоящата хипотеза касае т.5/, се предоставят на подпомаганите лица за срок,
който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно
чл.36, чл.37, §.2 и чл.38, §.3 на Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008, за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на
Съвета, относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола
(ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Съдът намира, че в случая относима към предмета
на спора, се явява само нормата на чл.36, доколкото другите посочени норми
касаят животновъдството. Съобразно чл.36 от Регламента, за да се считат
растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за
производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) №834/2007 и
глава 1 от настоящия, трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен
период, който, конкретно за многогодишните култури, различни от фуражните, е
най-малко три години, преди първата реколта от биологични продукти. Доколкото в
случая се касае до орехови насаждания, безспорно по делото, че минималният
преходен период е три години. Нормата на чл. 13, ал.3 от Наредба № 11 от
06.04.2009г., обаче директно препраща към цитираните норми от Регламента,
постановявайки, че агроекологичните плащания, в предвидените случаи, се
предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не надвишава периодите на
преход по чл.36 от Регламента. Наредба №11 обаче не регламентира, и в нея няма
изрична норма, която да сочи, че предвидените в Регламента минимални периоди на
преход, са максималните за финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013 г., каквито би могло да се приеме, че са твърденията на ответника, за
отказ от финансиране по процесното уведомително писмо. От мотивите на
обжалваният отказ, също не се установява поради какви причини,
административният орган приема, че тригодишния срок е фиксиран и не позволява
по-дълъг период на преход, респ. на подпомагане, доколкото, както бе посочено
по-горе, Регламент №889/2008, визира само минималните периоди на преход. По
делото се не установява също, доколкото в акта е посочено, че несъответствието
с базовите изисквания, е установено посредством административна проверка,
налице ли е първа реколта биологично производство, което да обоснове извода, че
преходния период е изтекъл и площите, респ. продукцията е биологична. В
оспореният акт и в представената по делото преписка също липсват и изложени от
органа мотиви в насока защо приема, че периодът на преход следва да е три
години, а не повече. Следва да се посочи също, съобразно установеното от
фактическа страна по-горе, че към момента на депозиране на заявлението,
площите, за които е постановен отказ, са били, до 31.07.2016 г., в трета поред
година на преход /ако се приеме, че става въпрос за същите площи/, и след това,
същите са сертифицирани като биологични, с отразена дата на инспекцията -
08.07.2016 г., поради което, може да се направи извода, че едва към този момент
преходният период е изтекъл. Според съда процесните площи не се намират в четвърта
поред година на преход, както се сочи в УП като основание за отказа. В случая,
с обжалваното решение е постановен пълен отказ от финансиране за площи -
парцели с номера от ИСАК 39712-44-1-1, 39712-44-3-1 и 83394-52-6-1 за 2016
година, без да е съобразено обстоятелството, че за част от периода същите са сертифицирани
като такива в преход, а след това биологични и кандидатът е изпълнил поетото от
него задължение в тази насока, вкл. и за представяне на сертификата в срок до
30.10. на петата година от първото заявление за подпомагане.
За пълнота следва да се
посочи също, че Наредба № 11/06.04.2009 г., в чл. 17 е регламентирала случаите,
при които се постановява отказ за предоставяне или за намаляване на финансовата
помощ, сред които не попада настоящата хипотеза, свързана с периода на преход. Преходът към биологично стопанство не
става автоматично с изтичането на три години от уведомлението. Преди издаване
на първото за дадено стопанство писмено доказателство по чл. 29 от
Регламент № 834/2007 г. за биологична продукция контролиращото лице
взема най-малко една проба и я предоставя за анализ в акредитирана лаборатория
за установяване наличието на продукти и/или вещества, които не са разрешени за
биологично производство. В срок до 10 работни дни от получаване на лабораторния
анализ, удостоверяващ липса на неразрешени продукти и/или вещества и след
изтичане на преходния период на всеки оператор, отговарящ на изискванията за
биологично производство, се издава писмено доказателство по цитирания чл. 29 от
Регламента за биологична продукция.
В обобщение
на изложеното съдът намира, че освен липсата на мотиви, административния орган
не е изпълнил и задължението си да изясни напълно релевантните факти и тогава
да постанови административния си акт. При наличие на противоречиви данни,
органът е бил длъжен, включително и чрез проверка на място (ако е необходимо),
да отстрани тези противоречия (посочени по-горе) като установи обективните
обстоятелства.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че процесното уведомително писмо в обжалваната му част е
немотивирано и постановено при съществено нарушение на административно-производствените
правила, с оглед на което не може да се прецени съответствието му с
материалноправните норми, което налага неговата отмяна и връщане на преписката
на административния орган за произнасяне по заявлението на П., съобразно
изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, като бъде
определен 14-дневен срок, считано от получаване на преписката след влизане в
сила на настоящето решение.
Следва в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени поисканите
разноски в размер на 384 лв. /списък на л.171/, представляващи държавна
такса в размер на 38 лева /л.114/, и заплатено възнаграждение на един адвокат
346 лева /л.147/.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.1 и ал.2, чл.173 и чл.174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо изх.№ 02-150-6500/1719 от 06.08.2019 г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта, с която е
постановен отказ за финансово подпомагане в размер на 3749,80лева по мярка 214
„Агроекологични плащания“ по ПРСР 2007-2013г. за кампания 2016г., за парцели
заявени с код АП08.
ВРЪЩА делото като преписка на Заместник изпълнителния
директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на П. за кампания 2016г. по
мярка 214 от ПРСР 2007-2013г. за парцелите заявени с код АП08, в 14-дневен
срок, считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящето
решение, и съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, Разплащателна
агенция –гр.София да заплати на Земеделски производител Д.В.П., ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к. „*****“ №***, вх.*, ет.*,
ап.*, направените по делото разноски общо в размер на 384лева (триста осемдесет и четири лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/