Решение по дело №7569/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21045
Дата: 19 декември 2023 г. (в сила от 25 януари 2024 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110107569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21045
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110107569 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

19.12.2023 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №7569 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок искова молба от ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ...- Изп. директор, срещу М. И.
Т., във връзка с указания по реда на чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, с която се претендира да се
1
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните
суми: сума от 61,71 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за
обект, находящ се в гр...., аб. № ...., за отчетен период: 01.05.2018 г.- 31.08.2019 г., сума от
26,63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 15.09.2019 г.- 25.08.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
49174/2022 г. на СРС, 165 състав, при разделност на задължения срещу П. Т и М. Т., при
равни квоти.
Проведено е производство по чл.414а от ГПК, като заповедта за изпълнение е
обезсилена в частта й срещу П. Т, поради извършено плащане.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата, чрез
адв.П. Л. от САК, който оспорва исковете като неоснователни. В депозираното по ч.гр.д. №
49174/2022 г. на СРС, 165 състав, възражение по чл. 414 ГПК ответницата е оспорила да
дължи вземанията по заповедта, поради изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне
на исковете.
В о.с.з. ответникът оспорва исковете като погасени по давност.
Като трето лице помагач на страната на ищеца са конституирани фирмите за дялово
разпределение .., което с молба от 03.11.2023г. посочва, че не извършва услуга по дялово
разпределение на ТЕ за процесния имот и „......
Третото лице „..... представя справка за главен отчет и индивидуална справка, с
посочен получател: П. Т.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на НА за покупко- продажба на недвижим
имот от 14.12.2004г., с който П. П Т придобива правото на собственост върху процесния
имот и на влязло в законна сила на 14.06.2019г. Решение №142316/14.06.2019г. по гр.д.
№25740/2019г. на СРС, 158 състав, с което се прекратява с развод сключен на 26.12.1998г.
граждански брак между П. Т и М. Т., като семейното жилище- процесния имот, се
предоставя за ползване на съпругата. С Решение №20060162/08.03.2021г. по гр.д.
№9121/2020г. на СРС, 126 състав, влязло в законна сила на 30.03.2021г., процесният имот се
поставя в дял на отв.М. Т., по реда на чл.349, ал.1, пр.II от ГПК, при условие в 6- мес. срок
от влизане в сила на решението да се изплати уравнение.
Представени са заявление- декларация от 26.09.2005г. за откриване на партида на
името на П. Т и заявление- декларация от 04.06.2020г. за закриване на партидата, поради
развода.
Представено е писмо от 25.06.2020г. до отв. М. Т. от ищеца, за уведомяването й за
откриване на партида на нейно име, без доказателства за надлежно връчване.
Правните изводи на съда са следните:
С ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.4, б. ‚а“, е прието, че крайният момент за
релевиране на възражение за изтекла погасителна давност е с подаването на отговор на
искова молба. В случая подобно възражение е направено в заповедното производство, като
не е вписано в отговора на искова молба. Настоящият съдебен състав намира същото за
редовно наведено в процеса доколкото и двете производства се развиват пред един и същ
съдебен състав. В случая за процесните вземания е приложима кратката 3- годишна
погасителна давност, поради техния еднороден и падежиран характер. Погасителната
давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното
упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била
потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал
правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от
2
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или
прекъсва теченето на давността. В случая исковата претенция се счита за предявена от
09.09.2022г., като отчетният период е от 01.05.2018г. до 31.08.2019г. Възражението не може
да бъде изцяло уважено, като не е изтекъл приложимият давностен срок към датата на
съдебно сезиране с оглед спиране теченето на погасителната давност, съгласно чл.3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, вр. параграф 13 от
ПЗР ЗИД на ЗЗдр., за периода: 13.03.2020г.- 20.05.2020г. С оглед на това задълженията след
01.07.2018г. не се явяват погасени по давност.
С оглед на горното следва да се разгледа въпроса за титулярството на партидата за
процесния имот. Считано от 14.06.2019г. жилището е предоставено на законно основание за
ползване на ответника, като надлежно на 04.06.2020г. предходния титуляр на партидата
уведомява топлопреносното предприятие за горното. В хипотезата на чл.349, ал.1 от ГПК
при възлагане в дял на делбен имот срещу уравнение, вещнопрехвърлителният ефект
настъпва към момента на заплащане на определеното от съда парично уравнение в полза на
останалите съделители. С ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.10, е посочено, че срокът за
изпълнение има характеристиката на отлагателно условие за проявление на
конститутивното действие на влязлото в сила решение по възлагане. С оглед на горното до
04.06.2020г. титуляр на партидата и съотв. задължено лице по нея за процесния имот следва
да се счита П. Т. С подаване на заявлението- декларация е прекратена облигационната
обвързаност с последния и за клиент на ищеца следва да се счита ответницата, на осн. чл.153
от ЗЕ. Предвид на горното исковите претенции следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ответната страна е
претендира разноски за адвокатски хонорар, съобразно представен договор за правна защита
и съдействие от 400 лв. за съдебното производство. Отговорността за разноски в
гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да
иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна
да й ги заплати. Не следва да се присъждат разноски в тежест на ищеца, доколкото от
представения договор не се установява заплащането им от ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от .....- Изп. директор, срещу М. И. Т., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 61,71 /шестдесет и един
лева и седемдесет и една стотинки/ лв., представляваща изискуемо задължение за доставена
топлинна енергия, за обект, находящ се в гр....., аб. №...., за отчетен период: 01.05.2018г.-
31.08.2019г. и сума от 26,63 /двадесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 25.08.2022г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7569/2023г. по описа
на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на .. и на „....., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис от решението на страните и на третото лице- помагач.

3

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4