РЕШЕНИЕ
№363
гр. Враца, 26.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
касационен състав, в публично заседание на 26 септември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Стела БОБОЙЧЕВА и в
присъствието на прокурора Николай ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Житарска КАД № 435
по описа на АдмС – Враца за 2023г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във вр. с чл. 37в ал. 5
от ЗСПЗЗ /Закон за собствеността и ползването
на земеделските земи/.
Образувано е въз основа на постъпила КАСАЦИОННА
ЖАЛБА от Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ - Враца, депозирана
чрез процесуалния представител * Ц. Н. против Решение № 233/21.04.2023г. на
Районен съд - Враца, постановено по гр.д. № 3545 по описа за 2022г., с което е
отменена издадената от директора на
основание чл.37в ал.12 от ЗСПЗЗ Заповед № 295/08.11.2022г. за одобрено
разпределение ползване на земеделските земи по масиви в землището на ***, ***, за
стопанската 2022-2023г., с дадени задължителни указания.
В жалбата се излагат съображения, че
оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдо-производствените правила и необоснованост. Сочи
се, че заповедта е законо-съобразна. Твърди се, че съгласно чл. 37в ал. 2 в
процедурата участват само „ползватели, които са изплатили задълженията си по
чл. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3 т. 2 за предходните стопански години,
както и задълженията си към държавата и
общинския поземлен фонд /ОПФ/“. Обстоятелството „липса на задължения към
ДПФ или ОПФ“, се установява към момента на изготвянето на регистрите и поради
тази причина „Е.Т.Г.“ ЕООД *** не е включено в разпределението на масиви за
ползване за тази стопанска година и същите остават за ползване в реални
граници. Имотите на дружеството не са включени в окончателния регистър на
правните основания по чл.74 от ПП ЗСПЗЗ, тъй като към 31.07.2021г., респ. 15
август, до която дата са възможни промени, дружеството е било длъжник. След като не фигурира в
окончателния регистър, а той е изходна база данни за работа на комисията по
чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ и на ползвателите за изготвяне на доброволно споразумение
или проект на служебно разпределение, на дружеството не може да бъдат
разпредели масиви за ползване и същото няма как да участва в споразумението.
Твърди се също, че съдът неправилно е приел, че липсва произнасяне на адм.
орган и изрично посочване в адм. акт, по какви причини дружеството „Е.Т.Г.“ ЕООД
не е включено в съответното разпределение. Сочи се, че представения Доклад на
комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ представлява фактическо и правно основание за
издаване на заповедта. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира се заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. В с.з. пред настоящия съд процесуалния
представител Д. поддържа жалбата.
Ответникът „Е.Т.Г.“ ЕООД***, чрез
пълномощник * М.М. ***. пред съда оспорва жалбата и прави искане обжалваното
решение да бъде оставено в сила, тъй като не страда от пороците, посочени от
касатора. Не се претендират разноски.
Заинтересованите страни – „Т.“ ЕООД, „А.“
ООД, „А.-Т.г.“ ЕООД, А.Х.П., „Б.-Т.“ ЕООД, „Д.Т.“ ООД, ЕТ „Б.- М.Ц.– Т.Т.“, ЕТ
„Г.П.“, ЕТ „Ц. А.-Т. Р.“, И.И.П., „К.-П.Д.“ ЕООД, „К. и к.“ ООД, М.Г.М., М.П.А.,
П. И.Т., Р.Д.Ц., С.В.А.,*** /общо 19 заинтересовани страни/, не са заявили
становища по касационната жалба.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение за уважаване на касационната жалба. Сочи,
че неправилно РС-Враца е тълкувал разпоредбата на чл.37в от ЗСПЗЗ
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата и пред съда доводи и съображения, и след извършване на
служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба против решението е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред
първостепенния съд е Заповед № 295/ 08.11.2022г. на Директора на ОД ”Земеделие”
гр.Враца с която на основание чл.37в ал.12 от ЗСПЗЗ е било одобрено
разпределение на масиви за ползване на земеделски земи за землището на *** за
стопанската 2022-23 г. между собственици и/или ползватели съгласно представено
доброволно сключено споразумение по чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ. С т.I от
горепосочената заповед са били одобрени масиви за ползване на земеделски земи
за землището на *** за стопанската 2022-2023г. между собственици и/или
ползватели, съгласно представено доброволно споразумение с вх. №12/08.11.2022г.
съгласно чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ. С т.II от заповедта към
определените масиви за ползване са били разпределени и имотите по смисъла на
чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ /т.н. ”бели петна”/, по реда и начина, определен в
представеното споразумение. С т.III от заповедта е било определено на основание
§2е от ДР на ЗСПЗЗ средно годишно рентно плащане за *** в размер на 21 лева на
декар. В т.IV e посочено, за ползвателите, които не са заплатили сумите
за ползваните земи по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ, съгласно заповедта по чл.37в от
ЗСПЗЗ, се прилага чл.37в ал.7 изр. трето от ЗСПЗЗ. В т.V
е посочено, че заповедта влиза в сила по отношение на съответния ползвател при
изпълнението на чл.72 ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Установено е, че в доклада на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ е посочено,
че ползвателя „Е.Т.Г.“ ЕООД-*** не участва в споразумението съгласно чл.37в
ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като не е изплатил задълженията си към ОДЗ и ОПФ. При
определяне на масивите за ползване дружеството не е включено в разпределението,
както в доклада, така и в оспорената заповед. „Е.Т.Г.“ЕООД-*** е заявило по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ общо 31
бр. имоти с обща площ 597.206 дка, с правно основание от сключени договори за
аренда с земи от ДПФ /Държания поземлен фонд/.
Неправилен е изводът на РС-Враца, че заповедта
е незаконосъобразна, тъй като, макар и издадена
от компетентен орган и в предвидената писмена форма, са допуснати
съществени нарушения на административно- производствените правила, а самата заповед
противоречи с материално-правни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
РС с решението си е приел, че с оспорената
заповед директорът на ОДЗ-Враца не е извършил предписаното от закона пълно разпределение
на ползването на масивите в землището на ***, които изводи настоящия съдебен
състав не споделя. Разпоредбата на чл. 37в, ал.2, изр. четвърто от ЗСПЗЗ
предвижда в споразумението да участват само ползватели, които са изплатили
задълженията си по чл. 37в, ал. 7 и по чл. 34 за земите по чл.37в, ал.3, т.2
ЗСПЗЗ за предходните стопански години, както и задълженията си към държавния и
общинския поземлен фонд, което изискване е спазено. Тълкуването на разпоредбата
на чл. 37в, ал.4, изр. първо от ЗСПЗЗ налага извод, че законодателят е
предвидил с една заповед да се разпределят всички масиви в съответното землище,
включени в окончателния регистър. Става въпрос за всички масиви в землището, а
не само за тези, които ползват земеделските производители, подписали
споразумението. В процесния случай, с издадената заповед по чл.37в, ал.4, изр. първо
от ЗСПЗЗ административния орган е изпълнил своето задължение по закон да
разпредели масивите в землището на ***. Задължение на комисията, регламентирано
в чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ, е да състави проект за разпределение на ползването на
земите по масиви, когато между ползвателите не се постигне споразумение при
условията на ал.1, както и за земите, които споразумението не обхваща. Съгласно
чл.72в, ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията изготвя и прилага към доклада проект за
служебно разпределение на масивите за ползване в следните случаи: 1. когато не
се постигне споразумение или постигнатото споразумение е за площ, по-малка от
2/3 от общата площ на масивите в землището, или 2. за остатъка от масивите за
ползване в землището, когато споразумението е сключено при условията на чл.37в
ал.2 изр.7 от ЗСПЗЗ, или 3. когато споразумението не обхваща имотите по чл.37в
ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ, включени в масивите за ползване. В случая е налице
споразумение между ползвателите, което отговаря на условията по ал.1 от чл.37в
от ЗСПЗЗ, обхващащо повече от 2/3 от общата площ на масивите в землището,
поради което е влязло в сила. Дружеството не участва в споразумението и
неговите земи не са обхванати от същото, въпреки че е подадено заявления по
чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие в сключване на споразумение за ползване, в
които изрично са посочени, заявените за ползване земи. Следователно е налице
втората хипотеза на чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ, респ. т.2 на чл.72в ал.3 от ППЗСПЗЗ -
за разпределение на останали след сключено споразумение земи, като комисията
следва да разпредели земите, които не са обхванати от споразумението. Няма
каквито и да е доказателства, че земите невключени в споразумението, т.е.
земите на дружеството, могат да се комасират независимо от одобрените масиви
със споразумението. В тази насока няма категорични твърдения в жалбата до РС,
не е имало и искане за назначаване на експертиза. Видно от съдържанието на
доклада, назначената комисия не е извършила служебно разпределение, тъй като
същото е извършено със самото споразумение. Със заповедта административният
орган е извършил разпределението на масивите, съобразно доклада на комисията,
като е съобразил, че информацията в съставения доклад е пълна. Комисията по чл.
37в ЗСПЗЗ функционира при стриктно регламентирани в чл.37в и сл. ЗСПЗЗ и чл.
72б и сл. ППЗСПЗЗ правила, които е спазила. Това от своя страна е предпоставка
за законосъобразността на издаваните от нея актове и в крайна сметка на
финализиращия производството по чл.37в ЗСПЗЗ административен акт - заповедта на
директора на ОД "Земеделие" по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ. Следователно, оспорената заповед има
предписаното от закона съдържание, като съдържа в достатъчна пълнота изискуемите
правни и фактически основания, съобразена е и с целта на закона, тъй като целта
на законодателя е да бъде постигнато пропорционално разпределение на
земеделските земи между всички земеделски производители при съобразяване с
доказаните им права. При разпределението на първо място се съблюдават
доказаните права на собствениците, арендаторите и наемателите на земеделски
земи, като то се извършва при спазване на пропорцията на съобразени доказани
права. Имайки предвид изложеното по-горе касационната жалба се явява напълно
основателна.
Решението на РС-Враца е постановено от
законен състав, в рамките на заявения спор, но при неправилно прилагане на
материалния закон, поради което следва изцяло да бъде отменено и постановено
отхвърляне на жалбата на „Е.Т.Г.“ЕООД-***против Заповед № 295/08.11.2022г. на
Директора на ОДЗ-Враца за одобрено разпределение ползване на земеделските земи
по масиви в землището на ***, ***, за стопанската 2022-2023г.,
С оглед този изход на делото
основателно се явява искането на касационния жалбоподател, изразено чрез
процесуалния му представител, за присъждане на разноски. Съгласно чл.143 ал.2 и
ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, следва да се осъди ответника да заплати на касатора сумата от 200 лв.
/двеста лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение пред АдмС Враца, както
и внесената д.т. от 70,00 за касационно обжалване.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал. 2,
предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен
съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 233/21.04.2023г.,
постановено по гр.д. № 3545/2022 г. по описа на Районен съд – Враца.
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.Т.Г.“ ЕООД *** против Заповед
№ 295/08.11.2022г. на Директора на ОДЗ-Враца за одобрено разпределение ползване
на земеделските земи по масиви в землището на ***, ***, за стопанската
2022-2023г.
ОСЪЖДА "Е.Т.Г." ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна Дирекция „Земеделие“ –
гр. Враца, сумата от общо 270 лв., представляващи направени разноски в
касационното производство, от които 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение и
70,00 лева внесена д.т.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.