Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на тридесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря Дафинка Борисова като
разгледа докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 457 по описа за 2020 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение
№40 от 28.02.2020 г. по гр.д. №550/2020 г. Н.ски Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1, вр.чл.187 от З*** ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в гр.С., ул.“***“
№ 46 да заплати на П.Д.Ц., с ЕГН: ********** от с.*** сумата от 1 488,30 лв. -
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на
нощните часове към дневни за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
15.10.2019г. до окончателното ѝ заплащане, а в останалата част от 1
488,30 до 1 551,63 лв. е ОТХВЪРЛИЛ предявения
иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪДИЛ на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в гр.С., ул.“***“ № 46 да заплати на П.Д.Ц.,
с ЕГН: ********** от с.*** сумата от 207,69 лв., а в останалата част от 226,56
до 207,69 лв. е ОТХВЪРЛИЛ предявения
иск като неоснователен и недоказан
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в гр.С., ул.“***“ № 46 да заплати на П.Д.Ц.,
с ЕГН: ********** от с.*** направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение от 400 лв., депозит за вещо лице от 200 лв. и д.т. за образуване
на делото в размер на 30 лв.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в гр.С., ул.“***“ № 46 да заплати по сметка
на НРС допълнителна държавна такса по двата иска в размер на 37,84 лв.
Недоволен
от решението в осъдителните му части е останал ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“
- *** и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като
неправилно и вместо него да се постанови друго,
което да бъдат отхвърлени ищцовите претенции. Претендират се разноски, в
т.ч. и за юриск. възнаграждение.
Препис от
въззивната жалба е връчен на 14.05.2020 г. на П.Д.Ц..
До 04.06.2020 г. не е подаден отговор.
С
разпореждане от 17.06.2020 г. е насрочено о.с.з. на 25.06.2020 г. за
разглеждане на въззивната жалба.
В о.с.з.
на 25.06.2020 г. съдът е указал на въззивника, че или следва да представи
счетоводни изчисления за размерите на главницата и лихвата за забава, или да
внесе депозит за възнаграждение на ВЛ, което да направи тези изчисления.
Съответното съобщение е връчено на 08.07.2020 г. и с молба подадена по пощата
на 15.07.2020 г. ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** е
представила плат. нареждане за плащане на сумата от 50 лв.
С
определение №760 от 20.07.2020 г. Плевенски Окръжен съд е поставил
на ВЛ Т.И. допълнителна задача, заключението по която е прието в о.с.з. на
30.07.2020 г.
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „***“ *** е депозирала на 29.07.2020 г. писмена защита и допълнителен
списък по чл.80 от ГПК.
В о.с.з. на
30.07.2020 г. процесуалният представител на въззиваемия адв.М. е пледирала за
потвърждаване на решението в обжалваните
му части по аргументи, изложени подробно в писмено становище от 24.06.2020 г. и
за присъждане на разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, приложен към
посоченото становище.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно, че през периода от 01.09.2016
г. до 30.09.2019 г. П.Д.Ц. е заемал длъжността „старши полицай“ в група „Охрана
на държавната граница“ към ГПУ-С. към РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ „***“-Р. при ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ в ***, като е
работел на 12-часови смесени смени.
Не е спорно, че в ГПУ-С. към РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „***“-Р. при ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „***“ в *** е установено сумирано изчисляване на работното време – за
тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през
периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. П.Д.Ц. е
положил общо 1 616 часа нощен труд и за тях е претендирал допълнително заплащане
в размер на 1 386 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на делото.
П.Д.Ц. претендира
и сумата от 400 лв. като лихва за забава върху главницата от 1 386 лв.
Според ищеца, е приложима
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Ищецът сочи като съответен
коефициент 1.143, който се получава при отношение „8 часа дневно работно време
: 7 часа нощно работно време“. След преизчисление с този коефициент процесните
1 616 часа стават 1 847 часа.
Според ищеца, разликата от 231 часа
/1 847 – 1 616/ се явява извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при
ставка 6 лв./час.
Видно от
заключението на ВЛ Т.И., положеният нощен труд за времето от 01.09.2016 г. до
30.09.2019 г. е 1 568 часа, т.е. с 48 часа по-малко. Часовата
ставка, изчислена на база основните работни заплати на ищеца през този период,
в т.ч. и 50 % за извънреден труд, е 6.92 лв. Така за 224.224 часа /1 792.224 – 1
568/ при часова ставка 6.92 лв. се получават 1 551.63 лв. Лихвата за
забава възлиза на 226.56 лв.
ВЛ е дало заключение и във вариант,
съобразен с възражението че претенцията е погасена за периода от 01.09.2016 г.
до 15.10.2016 г., при който вариант положеният
нощен труд за времето от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е 1 504 часа. Часовата
ставка, изчислена на база основните работни заплати на ищеца през този период,
в т.ч. и 50 % за извънреден труд, е 6.92 лв. Така за 215.072 часа /1 719.072 –
1 504/ при часова ставка 6.92 лв. се получават 1 488.30 лв. Лихвата за
забава възлиза на 207.69 лв.
В о.с.з. на 19.02.2020 г. ищецът е
поискал и съдът е допуснал изменение на предявените искове, съгласно което те
да се считат предявени съответно за 1 551.63 лв. и за 226.56 лв. С
обжалваното решение е уважено възражението за изтекла погасителна давност за
периода от 01.09.2016 г. до 15.10.2016 г. и са присъдени съответно 1 488.30
лв. и 207.69 лв. Исковете за разликите
съответно от 1 488.30 лв. до 1 551.63 лв. и от 207.69 лв. до 226.56
лв. са отхвърлени.
Н.ски Районен съд е възприел тезата
на ищеца, че е приложима субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ,
поради липсата в действащите през процесния период наредби на министъра на
вътрешните работи на норма за коефициент за преобразуване на часовете нощен
труд. В обжалваното решение е прието, че това преобразуване на нощния труд в
дневен води до отчитането му като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че
първоинстанционният съд е квалифицирал спорното материално право неправилно,
без при това да е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна
квалификация на спора обуславя правилността на решението и налага след неговата
отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и да разреши
спора по същество.
Спорното
право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба релевантни
фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба П.Д.Ц. не
сочи каква е нормата за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена,
т.е. че е работил извънредно.
П.Д.Ц. твърди единствено, че е
работил на 12-часови смени и че е полагал нощен труд, т.е. такъв между 22 часа
и 6 часа. Това означава, че смените са били смесени. Нито ищецът сочи изрично,
нито по дедуктивен път е възможно съдът да извлече извод за някакво установено
за него работно време, респ. за надвишаване на нормата и за полагане на извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния
период определен брой часове нощен труд и претендира допълнително
възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет,
т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от заплащането на дневния труд. За
това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда преизчисление на нощния труд в дневен
чрез коефициент. За сравнение – по правилото на чл.262 от КТ извънредния труд
също се заплаща с увеличение, чиито минимални размери обаче са конкретно
посочени и не е нужно преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание
/факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за
него плащане с увеличение по двата начина
– и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез прилагане на завишена с 50 %
часова ставка. Н.ски Районен съд безкритично е приел тази квалификация и е
уважил иска, присъждайки възнаграждение за извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче,
фактите сочат за положен нощен труд, а претенцията е да бъде платено
допълнително възнаграждение за него.
Съдът не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на
това допълнително възнаграждение. Според въззивната инстанция, в случая за
часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за часове дневен
труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение, каквото се
дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента по чл.9, ал.2 от
НОСРЗ и от полученото се вади базата преди преизчислението /защото тя вече е
платена като дневен труд/ и разликата се плаща също като дневен труд, а не при
завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин – преизчислението с коефициента се
прави, за да се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при
прилагане на дневната ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки –
дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в
дневен и разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове,
която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната
ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за
каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Н.ски Районен
съд е приел, че празнотата в специалната нормативна уредба относно служителите
в *** налага прилагането на общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В
потвърждение на този извод, според Плевенски Окръжен съд, е нормата на чл.188,
ал.2 от З***, съгласно която държавните служители, които полагат труд за
времето между 22 ч. и 6 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Част от
тази специална закрила е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при 5-дневна
работна седмица нормалната продължителност на работното време през нощта е 7
часа. Именно тази нормална продължителност на нощния труд трябва да се ползва
при определяне на коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
Между страните не е спорен общия
брой часове нощен труд за процесния период – 1 504. Не е спорен и резултата от
преизчислението с коефициент 1.143 – 1 719.072. Видно от допълнителното
заключение на ВЛ Т.И., прието във въззивното производство, часовата ставка без
увеличение с 50 % е 4.6087 лв., което означава, че се дължи допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 991.20
лв., получено чрез умножение на тази часова ставка и разликата от 215.072
часа. Именно за сумата от 991.20 лв. се явява основателен и доказан предявения
иск.
Уважаването на главния иск
предпоставя уважаването и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Видно от
допълнителното заключение на ВЛ Т.И., прието във въззивното производство, сборът
на лихвите за забава, начислени върху дължимите за всяко тримесечие от
процесния период допълнителни възнаграждения за нощен труд, считано от деня,
следващ края на съответното тримесечие до 15.10.2019 г., възлиза на 122.64 лв. Именно за тази сума се явява
основателен и доказан иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на спора по същество
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „***“ в *** следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд ДТ за
разглеждане на иска в размер на 50 лв. ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „***“ в *** следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд и ДТ за
разглеждане на въззивната жалба в размер на 25 лв., тъй като се установи, че такава не е била платена при
подаване на въззивната жалба, нито по-късно в хода на въззивното производство.
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „***“ в *** следва да плати в полза на П.Д.Ц. сумата от 338.47 лв., явяваща се разноски по
компенсация, направени в първата инстанция. При определяне на тази сума, съдът
е отчел, че плащането от ищеца на ДТ в размер на 30 лв. е било недължимо и е определил
на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „***“ в *** следва да плати в полза на П.Д. Ц.и сумата от 276.88 лв., явяваща се разноски по
компенсация, направени във въззивната инстанция. При определяне на тази сума,
съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №40 от 28.02.2020 г. по гр.д. №550/2020 г. Н.ски Районен съд в
частта му, с която на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1, вр.чл.187 от З*** ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в гр.С., ул.“***“
№ 46 Е ОСЪДЕНА да заплати на П.Д.Ц.,
с ЕГН: ********** от с.*** сумата от 1 488,30 лв. - неизплатено възнаграждение
за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода
от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото – 15.10.2019г. до окончателното
ѝ заплащане и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА
на
основание чл.179, ал.1, предл.2 от З*** във вр. с чл.188, ал.2 от З***, чл.140,
ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ в *** с адрес в гр.С., ул.“***“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на П.Д.Ц., с ЕГН: ********** от с.***, сумата от 991.20
лв.,
явяваща се неизплатено допълнително
възнаграждение за нощен труд, положен в
периода 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 15.10.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане, а иска за разликата
до претендираните 1 488.30 лв. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №40 от 28.02.2020 г. по гр.д. №550/2020 г. Н.ски Районен съд в
частта му, с която на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в гр.С., ул.“***“ № 46 Е ОСЪДЕНА да заплати на П.Д.Ц., с ЕГН: ********** от с.*** сумата
от 207,69 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ в *** с адрес в гр.С., ул.“***“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на П.Д.Ц., с ЕГН: ********** от с.***, сумата от 122.64 лв., представляваща сбора на лихвите за забава, начислени върху дължимите за
всяко тримесечие от процесния период допълнителни възнаграждения за нощен труд,
считано от деня, следващ края на съответното тримесечие до 15.10.2019 г., а иска за разликата
до претендираните 207.69 лв. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №40 от 28.02.2020 г. по гр.д. №550/2020 г. Н.ски Районен съд в
частта му, с която на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в гр.С., ул.“***“ № 46 Е ОСЪДЕНА да заплати по сметка на НРС допълнителна държавна такса
по двата иска в размер на 37,84 лв. и вместо
него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в гр.С.,
ул.“***“ № 46 да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса за
разглеждане на исковете в размер на 50
лв.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №40 от 28.02.2020 г. по гр.д. №550/2020 г. Н.ски Районен съд в
частта му, с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в гр.С., ул.“***“ № 46 Е ОСЪДЕНА да заплати на П.Д.Ц., с ЕГН: ********** от с.***
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв., депозит
за вещо лице от 200 лв. и д.т. за образуване на делото в размер на 30 лв. и вместо
него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в
гр.С., ул.“***“ № 46 да заплати в полза на П.Д.Ц.,
с ЕГН: ********** от с.*** сумата от 338.47
лв., явяваща се разноски по компенсация, направени от страните в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в гр.С.,
ул.“***“ № 46 да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ *** с адрес в
гр.С., ул.“***“ № 46 да заплати в полза на П.Д.Ц.,
с ЕГН: ********** от с.*** сумата от 276.88
лв., явяваща се разноски по компенсация, направени от страните във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: