Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 04.12.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №483/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК
вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащането на сумата 777,28лв.,
включваща 604,32лв. - главница на задължение по договор за кредит; 45,30лв. -
договорна лихва за периода 02.07.2018г. – 31.01.2019г.; 6,99лв. - санкционна
лихва за забава за периода 20.12.2018г. – 31.01.2019г. и 120лв. – такса при изискуем
кредит, ведно със законната лихва върху главницата на заема от подаване на
исковата молба в съда /01.02.2019г./ до плащането.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че
е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Б.З.Р.,
произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 19.04.2018г., по
който е предоставил на ответника кредит при общи условия в размер на 720лв.,
олихвяван годишно с променлив лихвен процент, формиран от стойността на
6-месечния Софибор и фиксирана стандартна надбавка от 12,787%, която лихва при
сключването на договора възлиза на 12,95%. Ответникът се задължил да върне
кредита ведно с лихвата в срок до 19.10.2019г., на 17 месечни погасителни
вноски по 46,23лв. и една последна
изравнителна вноска в размер на 39,89лв. Общият размер на задължението по
договора възлиза на 825,80лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е
заплатил погасителните вноски с настъпил падеж след 30.07.2018г. Поддържа, че
просрочието е продължило над 90 дни, поради което са налице основанията по
чл.19.2 от Общите условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Счита
предсрочната изискуемост за обявена с връчването на препис от исковата молба на
ответника. Твърди, че размерът на
непогасените вноски, вкл. тези, чиито падеж не е настъпил към момента на
подаване на исковата молба в съда, възлиза на 649,62лв., от които 604,32лв.
главница и 45,30лв. договорна лихва.
Освен това ищецът твърди, че
поради допуснатата от ответника забава за него е възникнало задължението да
заплати 120лв. еднократна такса при просрочие, съгласно тарифата към общите
условия на банката, както и мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху
просрочената главница за периода от 20.12.2018г. до 31.01.2019г., което възлиза
на 6,99лв.
Претендира осъждането на
ответника да заплати общата сума от 777,28лв., ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба до плащането, както и сторените съдебни
разноски.
Ответникът не е подал писмен
отговор.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД:
За основателността на исковете за връщане на
главницата по заема ищецът следва да установи предоставянето на паричен заем на
ответника в размер най-малко на сумата, чието връщане претендира.
При установяване
на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на връщането на
заемната сума.
При така
разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
Видно от представения договор за кредит за текущо
потребление от 19.04.2018г., ищецът се е задължил да предостави на ответника
потребителски кредит в размер на 720 лв. с цел рефинансиране на задълженията на
ответника по сключен по-рано между същите страни договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит №ЦКПК- 029-2018 от
27.03.2018г. От заключението на приетата СИЕ се установява, че на 19.04.2018г.
по банковата сметка на ответника е отразено усвояване на 720лв. с основание: „преструктуриране
на кредитна линия по решене №029/270318“. При това положение следва да се
приеме, че ищецът е изпълнил поетото задължение да предостави заемната сума на ответника, в резултат на което за последния е възникнало
задължението да я върне в уговорения срок до 19.10.2019г. От заключението на ВЛ
е видно, че ответникът е погасил частично 115,68лв. от главницата. Към момента
даване ход на устните състезания по делото е настъпил падежът на задължението и
това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда на основание чл.235,
ал.3 ГПК. Установява се наличието на изискуемо задължение за ответника да върне
на ищеца оставащата главница по заема в размер на 604,32лв., за чието
изпълнение ответникът не е представил доказателства. Затова предявеният главен
иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр.
чл.240, ал.2 ЗЗД:
За уважаването на иска за заплащане на
възнаградителна лихва ищецът следва да докаже, че е предоставил на ответника
лихвоносен заем, размерът на възнаградителната лихва и периода, за който тя се
дължи.
При установяване на горното ответникът следва да
установи положителния факт на изпълнение на задължението.
Видно от представения договор за кредит,
предоставената заемна сума подлежи на годишно олихвяване с променлив лихвен
процент, формиран от стойността на 6-месечния Софибор и фиксирана стандартна
надбавка от 12,787%, която лихва при сключването на договора възлиза на 12,95%.
От заключението на СИЕ се установява, че цялата дължима лихва по кредита
възлиза на 50,38лв., от която ответникът е заплатил 18,60 лв. Крайният падеж за
плащане на лихвата е същият като на главницата по заема, за чиято изискуемост
съдът вече формира извод. Следователно се установява наличието на изискуемо
задължение за ответника да заплати оставащата възнаградителната лихва в размер
на 31,78лв., за чието изпълнение ответникът не е представил доказателства.
Затова акцесорният иск следва да се уважи частично до размера на 31,78лв. и да
се отхвърли за разликата до предявения размер от 45,30лв.
По иска по чл.86 ЗЗД:
За уважаването на иска за заплащане на мораторно
обезщетение ищецът следва да установи наличието на главен дълг и началния
момент, от който ответникът е изпаднал в забава.
Съдът формира извод за наличието на непогасено
изискуемо задължение на ответника за връщане на част от заемната сума в размер
на 604,32лв., което подлежи на олихвяване със санкционна лихва на основание
чл.86 ЗЗД. Видно от заключението на СИЕ, ответникът не е заплатил погасителните
вноски, чиито падежи са настъпили след 28.08.2018г. Следователно към датата на
подаване на исковата молба в съда /04.02.2019г./ забавата на ответника е
продължила над 90 дни. Съгласно чл.18.2 от Общите условия, при които е сключен
договорът за кредит, при допусната забава в плащанията по главницата и/или
лихвата над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка от 10 процентни
пункта. Тази последица настъпва автоматично, а ако законът го изисква – след
писмено уведомяване на клиента, изпратено на посочения от него адрес за
кореспонденция.
Съдът счита, че тъй като ищецът е банка, за него
важи изискването на чл.60, ал.2 ЗКИ за изрично обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, при наличие на основания за това. Следователно в случая е
изключено настъпването на предсрочната изискуемост „автоматично“, независимо че
такава възможност е предвидена в общите условия /вж. т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Същевременно няма пречка обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита да стане с подаването на искова молба срещу
кредитополучателя за връщане на цялото вземане, в т.ч. и вноските с ненастъпил
падеж. Така ефектът на обявяването ще настъпи с връчването на препис от
исковата молба на ответника. В случая това условие е изпълнено, поради което
следва да се приеме, че цялата главница на кредита е станала изискуема и
подлежи на олихвяване със санкционната лихва по чл.18.2 от общите условия.
Видно от заключението на СИЕ размерът дължимата
санкционна лихва е 6,99лв. и ответникът не е представил доказателства за нейното
заплащане. Затова предявеният иск следва да се уважи в пълен размер.
Тъй като се установи неточно изпълнение на задължението
за връщане на кредита, съгласно чл.16 от договора за кредит и т.5 от тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, прилагани от „Банка ДСК“ ЕАД, ответникът
дължи на ищеца заплащането на такса при изискуем кредит в размер на 120лв.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 200лв., както и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1
НЗПП.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Б.З.Р. с ЕГН ********** да заплати на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр.
чл.240, ал.1 и 2 и чл.86 ЗЗД сумата 604,32лв. - главница на задължение по договор
за кредит; сумата 31,78лв. - възнаградителна лихва; сумата 6,99лв. - санкционна
лихва за забава и сумата 120лв. – такса при изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата на кредита от подаването на исковата молба в
съда на 01.02.2019г. до плащането, дължими по договор за кредит за текущо потребление,
сключен между страните на 19.04.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на договорна лихва за
разликата над 31,78лв. до предявения размер от 45,30лв.
ОСЪЖДА Б.З.Р. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД съдебни
разноски в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: