Решение по адм. дело №2089/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

И. Ш., [ЛНЧ], гражданин на Украйна, представлявана от адвокат Т. Ч.- пълномощник, обжалва Заповед №ЗСПД/Д-РВ/22246 от 11.09.2024г. на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Дирекция “Социално подпомагане“ – Пловдив (ДСП – Пловдив) в Агенцията за социално подпомагане (АСП), с която заповед на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна/месечна помощ за 1 дете В. Ш..

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Т. Ч., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

Ответникът- И.Д. директор на ДСП – Пловдив в АСП, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 13.01.2025г. по делото постъпва “писмо за даване на ход на дело“ с Вх.№499 (листи 37-38) от юрисконсулт П. Г. С.- пълномощник (лист 38), в което изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от О. К., респективно жалбата на И. Ш..

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, настоящият състав на съда констатира следното:

Според положен върху оспорената заповед (листи 6, 20-21) подпис от И. Ш., екземпляр от същата ѝ е връчен на 17.09.2024г. От своя страна, жалбата (листи 3-5) постъпва в съда на 26.09.2024г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена против подлежащ на оспорване акт и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според приетото по делото заверено копие на Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила с №********* (лист 7, 28), издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), жалбоподателката Ш. има правото да остане на територията на Република България (до 04.03.2025г.) на основание чл.39, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Пак според посочената регистрационна карта на чужденец, И. Ш. е гражданин на Украйна, с настоящ адрес: гр. Пловдив, [улица], ет.4, ап.24, и като придружаващо дете под 14-годишна възраст е вписана В. Ш., родена на [дата]., [ЛНЧ].

От жалбоподателката Ш. е подадено Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД с Вх.№ЗСПД/Д-РВ/22246 от 11.09.2024г. (листи 24-26), адресирано до директор на ДСП – Пловдив, за отпускане на еднократна помощ за детето В. Ш., записано в първи клас.

Вероятно като приложение към посоченото заявление-декларация е представено Удостоверение №УР-08-981 от 10.09.2024г. (лист 27), издадено от директор на Средно училище “Бр. Миладинови“, гр. Пловдив, удостоверяващо обстоятелството, че В. Ш., [ЛНЧ], е записана като ученичка за учебната 2024/2025 година за първи път в първи клас на училището.

Попълнен е нарочен лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална помощ от 11.09.2024г. (лист 23).

Прието е за установено, че членовете на семейството (И. и В. Ш.) са граждани на Украйна (същите нямат статут на постоянно пребиваващи чужденци в страната) и няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното от жалбоподателката възражение в тази насока.

Според чл.10, ал.1, пр.1 от ЗСПД, Семейните помощи за деца се отпускат от дирекция “Социално подпомагане“ въз основа на заявление-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика. А според чл.4, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД), Директорът на дирекция “Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице се произнася в 14-дневен срок от подаване на заявлението декларация със заповед по образец, утвърден от изпълнителния директор на АСП.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЧР-7 370 от 15.08.2024г. (лист 22) на и.д. главен секретар на АСП, с която заповед, на основание чл.84, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е наредено Д. Д. А., издала оспорената по делото заповед, да изпълнява длъжността Директор на Дирекция “Социално подпомагане“ – Пловдив, считано от 15.08.2024г. до 16.09.2024г.

Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена от компетентен за целта орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

На следващо място, според чл.3 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет); 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Според чл.10а, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗДет.

А според легалното определение на §1, т.1, б.“в“ от ДР на ЗСПД, по смисъла на този закон “семейството“ включва родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите брак).

Между страните не е спорно, а това се установява и от приетите по делото доказателства, че И. Ш. и нейното дете В. Ш. към датата на подаване на процесното заявление-декларация, съвпадаща с датата на издаване на оспорената заповед (11.09.2024г.), са семейство по смисъла на ЗСПД, съответно В. Ш. е дете, записано в училище за учебната 2024г./2025г. (първи клас), живее в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗДет, поради което са налице кумулативните предпоставки на чл.10а, ал.1 от ЗСПД.

Според оспорената заповед, жалбоподателката не отговаря на условията по чл.3, т.5 от ЗСПД, според която норма, право на семейни помощи за деца имат: семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

От своя страна, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ установява, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което социално подпомагане, според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), включва само социалните помощи по този закон.

По делото не е спорно, че няма международен договор между България и Украйна, който да урежда на реципрочна основа отпускането на семейни помощи, като съществуващият в момента въоръжен конфликт на територията на Украйна обективно минимизира възможността за подобно договаряне.

Безспорно е, че ЗСП предвижда отпускането на социални помощи и за лица с предоставена временна закрила. Същевременно претендираната в случая помощ е по реда на ЗСПД, която е наименована “семейна помощ“. Независимо от различното наименование на помощта, обвързването ѝ с минимален размер на получаван доход и посещение на детето в училище, предпоставят извод, че “семейната помощ“ представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане, съдържаща се в чл.2, ал.2 от ЗСП.

В този смисъл разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД е в противоречие с чл.39 от ЗУБ и чл.2, ал.6 от ЗСП.

Това противоречие следва да бъде разрешено при съобразяване с поетите ангажименти от Република България относно правата на детето, както и с разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България (КРБ).

Нужно е да се посочи също така, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл.27, т.1 и т.3 от Конвенцията за правата на детето (КОНВЕНЦИЯТА, приета от Общото събрание на ООН на 20.11.1989г., ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991г.), тъй като според чл.5, ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Съгласно чл.2, §1 от КОНВЕНЦИЯТА (част от вътрешното право на България, имаща предимство пред останалите норми от вътрешното законодателство, които ѝ противоречат, съгласно чл.5, ал.4 от КРБ) държавите – страни по КОНВЕНЦИЯТА зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

А съгласно чл.3 от КОНВЕНЦИЯТА, §1 Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи; §2 Държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от КОНВЕНЦИЯТА, е правото на жизнен стандарт, като в чл.27, §1 от същата е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в чл.27, §3 е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

По-нататък, действително с оглед на водещата се война в Украйна, Съветът на Европейския съюз активира за пръв път Директивата за предоставяне на временна закрила за бежанците, с което се даде възможност на украинците, които влизат на територията на страните членки на Европейския съюз (ЕС), да получат незабавна помощ. В рамките на тази помощ е включена и възможността за получаване на социално подпомагане, но в съответствие с възможността, дадена от чл.29, §2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС).

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от това (Директива 2001/55/ЕО), задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл.3, §2 от Директива 2001/55/ЕО е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл.13, §2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от “Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл.47, ал.1 от КРБ, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл.5 от ЗСПД /Решение №2 от 2006г. по к. д. №9 от 2005г. на Конституционния съд на РБ/. Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от ЗЗДет.

Анализът на приложимата нормативна уредба предпоставя извод, че деца, ползващи се от временна закрила, със статут на бежанец или хуманитарен статут, с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, на които е предоставено убежище, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на Република България или за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите лица по чл.3 от ЗСПД.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че предвидените в чл.3, т.5 от ЗСПД и чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ ограничения, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват на КРБ, на КОНВЕНЦИЯТА и на Директива 2001/55/ЕО, поради което и на основание чл.5, ал.1 и ал.4 от КРБ и принципа на примата на общностното право следва да останат неприложени.

Ето защо, оспорената по делото заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, постановен в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона.

Незаконосъобразният акт следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на ответника за ново произнасяне по заявлението-декларация на жалбоподателката, предвид естеството на въпроса, което не позволява решаването му по същество от съда.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Т. Ч., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, е основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), като се съобрази, че според чл.63, ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024г. (ЗДБРБ-2024), Размерът на еднократната помощ за ученици по чл.10а от ЗСПД за учебната 2024 - 2025г. е 300 лв., е в размер на 400,00 лева. Независимо от последно посоченото обаче, предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и разрешенията, направени в Решение от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съд (СЕС), настоящият състав на съда намира, че в полза на адвокат Т. Ч. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 100,00 лева.

За разноските следва да бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът (издал оспорената заповед), каквото в случая се явява АСП, съгласно чл.2, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане (УПАСП).

Съгласно чл.10, ал.6 от ЗСПД, настоящето решение е окончателно.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-РВ/22246 от 11.09.2024г. на и.д. директор на Дирекция “Социално подпомагане“ – Пловдив в Агенцията за социално подпомагане, с която заповед на И. Ш., [ЛНЧ], гражданин на Украйна, е отказано отпускане на еднократна/месечна помощ за 1 дете В. Ш..

ИЗПРАЩА преписката по Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД с Вх.№ЗСПД/Д-РВ/22246 от 11.09.2024г., подадено от И. Ш., [ЛНЧ], на директор на Дирекция “Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне, при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, БУЛСТАТ *********, да заплати на адвокат Т. Ж. Ч., ЕГН 841025****, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.