№ 12326
гр. С., 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110138939 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 203 вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че сключил с ответника договор при общи условия за предоставяне на ВиК
услуги за имот, находящ се в гр.С., ж.к. „О.К.-2“, бл. НОМЕР, по силата на който
предоставил услуги в периода 20.03.2017 г. – 20.10.2021 г. на стойност 2612,54 лв., които
ответникът не заплатил, поради което изпаднал в забава и дължи сумата от 552,66 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 20.04.2017 г. – 20.10.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 6936/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва ответникът да е собственик или носител на вещно право на ползване върху
процесния имот. Релевира възражение за настъпила погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
203 вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1/ възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между ищеца като доставчик на ВиК услуги и ответника като
потребител през процесния период; 2/ реално предоставяне на услугите в количеството и на
стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/ използването от ответника на
1
претендираното количество ВиК услуги, стойността на потребените услуги и изискуемостта
на вземането.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите
условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
Относно съществуването на облигационно правоотношение между страните по
неформален договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, съдът намира следното.
С горепосочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на В и К услуги. Договорът има съдържанието,
определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на
доставчика на В и К услуги. С оглед гореизложеното, за да се приеме, че между страните по
делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че
ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за
което е доставено претендираното количество вода. В разглеждания случай въпросът за
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото е спорен, доколкото
назначеният особен представител на ответника изрично е оспорил в срока по чл. 131 ГПК
съществуването на описания по-горе неформален договор. Предвид това в определението по
чл. 140 ГПК от 22.03.2023 г. съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства
относно обстоятелството, че между страните е налице облигационно правоотношение през
исковия период.
В конкретния случай по делото е приета като доказателство единствено справка за
лицето К. И. К., с посочен ЕГН, от Служба по вписванията – С., в която е отразено
налагането на възбрана върху процесния имот, вписана на 27.03.2019 г., със следното
посочване в графа „страни“: длъжник, идеални части: ½ - ЕГН, К. И. К.. В представената
справка, обаче, не е отразено през исковия период ответникът да е притежавал вещно право
върху процесния имот (право на собственост), респ. не е посочено кога и въз основа на
какво придобивно основание ответникът е станал едноличен собственик на описания имот.
С исковата молба е поискано също така, на основание чл. 186 ГПК, да бъде изискано от
Столична община да представи удостоверение за данъчно задължено лице за процесния
имот, като съдът е оставил без уважение това доказателствено искане като неотносимо към
предмета на спора, тъй като данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за
придобИ.е, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл
Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, Решение № 260072
от 6.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6609/2020 г., II-a състав и др.). Декларирането на един
2
имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда
последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху
същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи (чрез
правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона) и се доказва със
съответните документи, удостоверяващи тези способи.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е
ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между страните по
делото. Не са представени доказателства нито за титулярството на правото на собственост,
респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, нито
доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните. При изричното
оспорване на качеството на потребител от страна на ответника, установяването единствено
на факта, че е открита индивидуална партида на лицето, без да е ясно дали това е станало
служебно или въз основа на искане, съответно по чие искане, не може да обоснове извод за
възникването на договорно правоотношение между страните (в този смисъл са и Решение от
24.08.2022 г. по в.гр.д. № 7367/2021 г. по описа на СГС, IV-„Д“ въззивен състав, Решение №
67 от 22.06.2021 г. по в. гр. д. № 9797/2020 г. по описа на СГС, IV-„Б“ въззивен състав и
др.).
По изложените съображения се налага извод, че предявените искове – както за
главница, така и за акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната
лихва, са неоснователни. Ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове за реално изпълнение по договор за доставка на В и К услуги по отношение на
процесния имот, поради обстоятелството, че между страните не съществува договорно
правоотношение с такъв предмет.
Относно разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият, обаче, е бил представляван от назначен особен
представител, поради което не е сторил разноски и такива не следва да му бъдат
присъждани.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „К.С.“, „Бизнес Център
Интерпред Ц.Б.“, бул."Ц.Б. III" № 159, ет. 2 и 3, срещу К. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „О.К.-2“, НОМЕР, положителни установителни искове с правно основание чл. 203
вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че К. И. К. дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД следните суми:
2612,54 лв. - главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 20.03.2017 г. – 20.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.02.2022 г., до окончателното й изплащане, както и
552,66 лв. – лихва за забава за периода 20.04.2017 г. – 20.10.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.02.2022 г. по ч.гр.д. №
6936/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4