№ 490
гр. Стара Загора, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530202947 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 25-1228-001755 от 02.06.2025
година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР - Стара Загора /Упълномощен със
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР/, в частта с която на В. С. Т.,
ЕГН **********, на основание чл.180, ал.1, т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за допуснато
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител – адвокат
Ф. Г. се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли същото да бъде отменено. Претендират се направените по делото
разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си
представител взема становище, че така подадената жалба е неоснователна и следва да се
потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира се за юрисконсултско
възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На В. С. Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№0597249/14.04.2025 година за това, че на 14.04.2025 година, в град Стара Загора, на улица
„**“ № 30 е паркирала лек автомобил **** модел *, с регистрационен номер ****,
собственост на „ВС енд Партнерс“ ЕООД, като: 1. Паркира на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението и 2. Не спира за престой или
паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение. Тези нарушения
актосъставителят е квалифицирал като такива по чл. 98, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата и по чл. 94, ал.3 от Закона за движение по пътищата. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН
при АНО е постъпило възражение срещу така съставения Акт за установяване на
административно нарушение.
На основание този Акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и
квалифицирани така, както в акта. С постъпилата жалба се оспорва единствено
нарушението по т. 1 от Наказателното постановление – това с правна квалификация
чл. 98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътишата. За това нарушение, на основание чл.
180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата
се забраняват престоят и паркирането на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал.
На първо място съдът намира, че безспорен начин се доказва субекта на
нарушението. Не се спори по делото, че на процесните дата и час именно жалбоподателката
е управлявала процесния лек автомобил **** модел *, с регистрационен номер ****. Това
обстоятелство се подкрепя и от събраните по делото свидетелски показания, както и от
извършената от съда служебна справка в търговски регистър на дружеството, посочено като
собственик на лекия автомобил – „ВС Енд Партнерс“ ЕООД, ЕИК *********, от която се
установи, че жалбоподателката е управител и едноличен собственик на капитала на това
дружество. Безспорно е, че за извършването на това нарушение е необходимо специално
качество на субекта на нарушение, а именно – водач на МПС. Този елемент от фактическия
състав на нарушението съдът намери за доказан.
Доказва се и изпълнителното деяние на нарушението, а именно – „паркиране“.
За този вид действие е дадено легално определение в разпоредбата на чл. 93, ал.2 от Закона
за движение по пътищата, а именно: паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението
или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тази
разпоредба се установява, че всяко пътно превозно средство, което е в покой и по отношение
2
на което не са приложими хипотезите на „престой“ – чл. 93, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, както и да не е налице обективна или правна необходимост за спирането му,
независеща от водача. От друга страна съгласно чл.93, ал.1 от Закона за движение по
пътищата пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време,
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни
работи в присъствието на водача. Очевидно при установяване на нарушението водачът не
е присъствал на мястото, посетено от служителите на МВР, а е дошла впоследствие. За това
свидетелстват показанията на служителят С. „…нея я нямаше, имаше жена, която искаше
да излезе и автомобилът на госпожата пречеше…“, както и тези на свидетелката Генева –
„…Видях В. като изскача от офиса на Спиди и тръгна към колата….“ . Иначе казано –
автомобилът не е бил спрян в присъствието на водача, така щото последният незабавно и
непосредствено да възприеме разпореждане от страна на контролните органи, следователно
и не е престоявал. Не се установяват и другите, изброени в разпоредбата на чл. 93, ал.2 от
Закона за движение по пътищата хипотези на обективна и/или законова необходимост за
спиране. При това заключение се налага изводът, че МПС действително е било паркирано на
посоченото в АУАН, респ. НП място.
Доказан се явява и изискуемия от фактическия състав на разпоредбата
противоправен резултат – чрез това деяние да се създава пречка за движението. Свидетелите
– непосредствени очевидци на събитието сочат, че чрез паркираният автомобил на
жалбоподателката е било попречено на включването на друг автомобил в движението. В
допълнение на горецитираните показания на свидетелят С., свидетелят Яйджиев сочи:
„…беше запушила два автомобила. Беше спряла на аварийни…“. По този начин се
установява, че чрез деянието си жалбоподателката е създала пречка за другите участници в
движението. Налице са всички елементи от обективния състав на разглежданото
административно нарушение.
Деянието е извършено при форма и вид на вина – евентуален умисъл.
Жалбоподателката, в качеството си на правоспособен водач, запознат с правилата за
движение по обществените пътища е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е допускала тяхното настъпване.
При така изложеното, съдът намира, че в разглеждания случай, от страна на
жалбоподателката, действително е извършено административно нарушение на чл. 98, ал.1,
т.1 от Закона за движение по пътищата. В тези случаи разпоредбата на чл. 180, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата, в редакцията й към момента на нарушението предвижда за
този вид нарушения административно наказание „глоба“ в относително определен размер от
20 лева до 150 лева. Съдът намира, че с оглед постигане целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН,
административно наказващият орган правилно и законосъобразно е индивидуализирал
размера на наказанието, като по този начин в най-пълна степен би се постигнала
предвидената от Законодателя цел, без да се налага излишна репресия върху наказания.
Следва да се има предвид и, че в последно време, поведението на водачите на
автомобили ежедневно не е съобразено със задълженията им вменени по силата на нормите
3
на Закона за движението по пътищата. Именно това поведение, води и завишената бройка
на реализирани ПТП. От друга страна, настоящата инстанция намира, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление, не са допуснати процесуални нарушения по
ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, несъмнено е
установен и нарушителя.
Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима в настоящият случай. Съдът намира, че извършените нарушения не са с по-
ниска степен на обществена опасност, спрямо деяния от същия вид и следва да бъдат
санкционирани.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление,
като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал.1 АПК, чл.144 АПК и чл. 78, ал.1 и чл.78,ал.8 ГПК, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1228-001755 от 02.06.2025
година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР - Стара Загора /Упълномощен със
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР/, в частта с която на В. С. Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 180, ал.1, т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за допуснато
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, В. С. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – град
Стара Загора, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4