Р Е
Ш Е Н
И Е
№301
гр.Сс, 19 юни 2020 година
Силистренският районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на девети юни през 2020 година, в
състав:
Председател: Люба Стоилкова
Секретар: Н. Г.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1543
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
ИЩЕЦЪТ В.И.Й.,***,
представляван от адв.М.Д., моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника, да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в следствие преобразуването на нощен към дневен такъв
за периода 18.10.2016г.-18.10.2019г. заедно със законната лихва, считано от
18.10.2019г-. датата на предявяване на иска пред съда-до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира и
обезщетение за забава върху възнаграждението за извънреден труд в размер на 304
лева за периода 18.10.2016г.- 18.10.2019г.
Твърди, че през
процесния период е работил като „командир на екип“-при РСПБЗН-Сс. Като такъв в
съответствие с утвърдените графици е полагал труд по дежурство –на 24-часови смени от 08.00 часа до 08.00 часа, съгласно разпоредбата на
чл.187,ал.3 от ЗМВР и утвърдени протоколи и графици. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивка за периода се регламентират от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. но в тази наредба не е предвидено изчисляване на
нощния труд в дневен, както е било при действалата преди това наредба.
Поради това счита, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Твърди, че за периода
18.10.2016г. -18.10.2019г. /по негови приблизителни изчисления/ е работил 240
смени / 30 месеца по 8 смени/. Нощният труд, който е полагал през тези смени не
е начисляван с коефициент 1.143, поради което не е ясно колко от тези часове са
извънреден труд, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Счита, че
за детайлното изясняване на тези стойности следва да бъде назначена експертиза.
Моли съда да уважи
исковете му и да осъди ответника да заплати на адв.М.Д. адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗАдвокатурата.
В срока по чл.131,ал.1
от ГПК, ответникът ГДПБЗН, представляван от Н.Н., с адрес: гр. С., ул. „П.“ №
171А, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове.
Признава факта, че за
процесния период е бил с ищеца в служебно правоотношение, възникнало на
основание Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Не оспорва
заеманата от служителя длъжност, и че работното време за нея е организирано на
24 часови смени, така както е описано в исковата молба. Предвид характера на
служебното правоотношение с ищеца, въпросите относно изчисляването на
извънредния и нощния труд се регламентират от специалния закон ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и специално, съдържащата се в нея разпоредба
на чл.9,ал.2, е неприложима към случая, тъй като е предвидена да регулира
правоотношения възникнали по Кодекса на труда. Не е налице празнота в закона,
която да обоснове прилагането на това законодателно решение спрямо служителите
на МВР.
Съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР, работното време на служителите на МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 часа като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период. Следователно, нормалната
продължителност на нощния труд е 8 часа. От това следва, че не се налага
преобразуване на нощните часове в дневни, тъй като съотношението между тях е 1.
Поради това, че цитираните от ищеца коефициенти са неприложими. Те са относими
към трудовите правоотношения, при които съгласно законовата регламентация,
нормалната продължителност на нощния труд е 7 часа, което налага приравняването
му към дневния.
ЗМВР ясно разграничава
възнагражденията, дължими за извънреден и нощен труд. Заплащането на
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179,ал.1 от ЗМВР, а
допълнителните възнаграждения за извънреден труд се регламентират са определени
в чл.187,ал.6 от ЗМВР.
В исковата си молба
ищецът не прави разграничени между извънреден и нощен труд и не обръща внимание
на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е определен в различни нормативни актове. Поради
това, неоснователно претендира заплащането на възнаграждение за нощен труд,
определено по правилата на чл.187,ал.6 от ЗМВР, касаещо извънредния труд.
Полагането на нощен труд в рамките на установеното работно време не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа, не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен.
Дори съдът да приеме,
че преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143 е допустимо, то
това превръщане на нощните часове допустим труд, установено за служителите по
КТ, е с цел увеличаване заплащането на положен нощен труд. Целта на
разпоредбата е, служителите по Кт, за които е установена максимална
продължителност на нощния труд от 7 часа, да се плати толкова, колкото биха
получили, ако са работили 8 часа през деня и да не бъдат ощетени. Недопустимо е
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициента да служи за формиране на
извънреден труд.
В издадената от
министъра на МВР Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017г. изрично е предвидено, че на държавните служители за
положения нощен труд се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25
лева на час.
За положения от ищеца
нощен труд за процесния период му е заплатено допълнително възнаграждение в
размер на 0.25 лева на час, поради което, претенциите му са неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени от съда.
Като неоснователна
следва да се отхвърли и акцесорната претенция за обезщетение за забава, както и
искането за присъждане на разноски.
Като
съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с чл.187,ал.5,
т.2 от ЗМВР.
Няма спор между страните, че през процесния период
ищецът е служител на ответника и е заемал посочената в исковата молба длъжност.
Работното му време е организирано на смени, съгласно утвърдени графици, които регламентират
дните на работа и на почивка. Този специфичен режим на полагане на труд е
наложил специфичния начин на отчитане и заплащане- сумирано на 3-месечен период.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 187 от ЗМВР гласи,
че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период, като
опеделянето на 24-часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. Разпоредбата е възпроизведена по същия начин в
чл.3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., която е подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, и е издадена от министъра на
вътрешните работи.
Тълкувайки нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, съдът счита, че тя не установява
разрешена продължителност на труд през нощта от 8 часа, а има предвид, че
работните часове на служителя, полагащ нощен труд не следва да надвишават средно
8 часа на всеки 24- часов период. Това произтича от въведената нормална
продължителност на работното време от 8 часа дневно, което очевидно не може да
бъде съблюдавано при работата на 12 и 24 смени /при които работните часове са
12, съответно 24 на смяна/, поради което следва да бъде гарантирано достатъчно
време за почивка на служителя. Нормата има защитна функция по отношение на
правото на служителя да почива достатъчно дълъг период, след като част от работните
часове в смяната му са отработени през времето от 22.00 часа до 06.00 часа,
като и в този случай, съобразно отработените часове, не следва да се надвишава
нормалната продължителност на работното време от 8 часа
за всеки 24 - часов период.
Нормата не съдържа дефиниция за допустима
продължителност на нощния труд и не въвежда различно правило за нормална
продължителност на нощния труд от 8 часа, каквото е разбирането на ответника.
Такава дефиниция не се съдържа въобще в ЗМВР, както и в подзаконовите му
нормативни актове. Това не е необходимо, тъй като нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР съдържа изрична препратка към КТ за държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., като указва, че същите се ползват със специалната му закрила. Част от тази
специална закрила е изричната уредба на нощния труд в чл. 140, ал. 1 от КТ,
съобразно която нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, като нощен е трудът,
който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. /чл.140,ал.
2 КТ/.
Предвид на тази препратка, не може да бъде
споделена тезата на ищеца, че е налице празнота в правната уредба и
необходимост от прилагане на правни норми по аналогия. Поради това не е
необходимо да бъде правен подробен анализ на цитираните и коментираните от
страните наредби.
Служителите на ответника се ползват със закрилата,
предоставена от КТ, което означава, че нормалната продължителност на полагания
от тях нощен труд следва да бъде 7 часа. Ищецът безспорно е полагал труд през
нощта с продължителност от 8 часа, при разрешени 7 часа, като този труд не е
отчетен и заплатен като извънреден. Не се оспорва от ответника, че до момента
тази разлика не се е считала за отработено време извън нормата и съответно не е
съобразявана при определяне норматива отработени часове, съответно положен
извънреден труд.
При сумираното изчисляване на работното време,
нощните часове труд следва да се приравнят към дневните /тъй като това е
нормалната продължителност на работното време при по дневното му отчитане-8
часа/. Това налага и съотношението 8/7 и съответно коефициента 1.143. Изчисленията
следва да се извършат с този коефициент и едва тогава да се направи преценката
налице ли е надвишаване на броя на разрешените работни часове за отчитания период,
съответно налице ли е полаган извънреден труд.
В конкретния случай, тъй като работодателят не е
прилагал този коефициент, работните часове заложени в графиците му са в рамките
на допустимото. След прилагането му /каквото е нормативното изискване/, броят
на отработените часове се увеличава, факт който не е съобразен при изготвянето
на графиците и се е стигнало да полагането на извънреден труд. В този смисъл
съдът не споделя виждането на ответника, че се касае за фиктивни часове, които
не са отработени от ищеца, а са получени при приравняването на нощния труд към
дневен, което би било вярно ако ищецът бе полагал 7 часа труд през нощта.
Напротив – в случая няма спор, че ищецът реално е положил труд през всичките 8
часа през периода от 22.00 до 06.00 часа.
Във връзка с конкретните изчисления, по делото е
назначена ССЕ, неоспорена
от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия
период ищецът е работил на 24 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето
от 22 часа до 6 часа общо за целия процесен период от 1686 часа. При прилагане на коефициент 1.
143 се получават 1927 часа и сумата
от 1801.16 лева-назеплатени часове извънреден труд.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата размер.
Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция
за заплащане на нощен труд и отчитането му като извънреден е основателна, и
следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер.
Сумата се дължи заедно с обезщетение за забава, в
размер на законната лихва, считано от 18.10. 2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
От изложеното по-горе се налага извода, че
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца полагащото му се
допълнително възнаграждение и поради това е изпаднал в забава. Поради това
дължи обезщетение, което е в общ размер на 244.66 лева. Размерът на
обезщетението е определен от вещото лице.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца направените от него разноски по производството в размер на 100.00
лева разноски за експертиза.
На чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата ответникът дължи на адв.Д. възнаграждение. Цитираната
разпоредба установява правото на процесуалния представител на страната,
получила безплатна правна помощ, да получи адвокатско възнаграждение, при това
в размер, не по – нисък от определения в Наредба № 1 / 09. 07. 2004 г. за МРАВ.Съдът
определя възнаграждението на процесуалния представител в размер на 473.20 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
следва да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса, в размер на 81.83 лева. /4% върху сбора от
цените на уважените искове, но не по-малко от 50 лева/.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГДПБЗН-гр.
С. да заплати на В.И.Й., ЕГН *********, сумата от 1801.16 /хиляда осемстотин и един лв. и 16 ст./ лева –
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 18.10.2016г.-18.10.2019г.,
заедно със законната лихва, считано от 81. 10. 2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА ГДПБЗН-гр.
С. да заплати на В.И.Й., ЕГН *********, сумата от 244.66 /двеста четиридесет и четири лв. и 66 ст./ лева –
обезщетение за забава при заплащане на възнаграждение за извънреден труд,
дължимо за периода 18.10.2016г.-18.11.2019г.
ОСЪЖДА ГДПБЗН-гр. С., да заплати на В.И.Й., ЕГН *********, сумата от 100.00 / сто / лева – разноски по гр.д.№ 1543 /2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ГДПБЗН-гр.
С. да заплати на адвокат М.Д. ***, сумата от 473.20/четиристотин седемдесет и три лв. и 20 ст./
лева-възнаграждение по гр. дело № 1543/ 2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ГДПБЗН-гр.
С. да заплати по сметка на СРС сумата от 81.83 /осемдесет и един лв.
и 83 ст./ лева – държавна такса по гр.д.№ 1543/2019г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Сс
с въззивна жалба, в двуседмичен срок, считано от 23.06.2020г.
Съдия:
/Л.Стоилкова/