Решение по дело №16785/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3159
Дата: 24 юли 2019 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20185330116785
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  3159

24.07.2019 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XI граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16785 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД от „ЕОС матрикс“ ЕООД срещу Я.З.С.. 

Ищецът твърди, че с договор за паричен заем от 10.09.2015 г. „Сити кеш” ООД е отпуснало на ответника сумата от 200 лева, която следвало да бъде върната ведно с договорна лихва на седмични вноски. Ответникът не изпълнил задълженията си, като непогасена останала сумата от 154.64 лева главница и 120.13- договорна лихва. С договор за цесия от 16.09.2016г. вземанията били прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил уведомен чрез пълномощник.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за процесните суми, ведно с разноски. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът дал указания за предявяване на иск. Иска се да бъдат установени задълженията. Претендира разноски.

С определение от 19.11.2018г., производството е прекратено в частта относно сумата от 120.13 лева, поради оттегляне на исковата молба. Производството продължава единствено по претенцията за главница.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

 След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Я.З.С., по което е образувано ч. гр. дело № 12305/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, както и за разноските.

Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът намира са безспорно установени следните обстоятелства:

Между „Сити кеш“ ООД и Я.С. е подписан договор за паричен заем от 10.09.2015г. С посочения договор на ответника по производството е предоставена сумата в размер на 200 лева (получена съгласно чл. 4, ал. 1). Уговорен е месечен лихвен процент от 3.34%, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.977 %. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата в срок до 24.12.2018 г., на 15 седмични погасителни вноски в размер на 14.17 лева всяка, като общия размер на всички плащания е записан на 212.50 лева.

Вземанията по процесния договор са цедирани от „Сити кеш“ ООД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.09.2016 г., като са описани в приложение № 1 към него. Самото извършване на цесията не е оспорено, поради което и съдът намира представените документи за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно представената обратна разписка, уведомлението за цесията е получено на адреса на ответника по неговата съпруга. Според Общи правила, приети с решение № ****. от Комисията за регулиране на съобщенията, удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила).

Ето защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора.

Относно действителсността на процесния договор:

Всеки съд, е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността (чл. 4 КРБ). За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съдът при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др; 4.) е налице неравноправна клауза.

„Сити кеш“ ЕАД представлява небанкова финансова институция, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Не се установява да е налице някое от изключенията на чл. 4, ал. 1 ЗПК и по-конкретно на т.6, тъй като срокът за погасяване на задължението е над три месеца.

Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че месечният лихвен процент е 3.34%. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница и дали е фиксиран или променлив. Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване, съответно възможно ли е да бъде променян или не. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и какъв е нейния размер.

На следващо място, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, съгласно което в договора трябва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. Изискването се отнася за двете хипотези, като договора следва да съдържа изрична информация за това дали потребителят има или няма право да се откаже. Такава клауза липсва, като е налице препращане в чл. 9 към чл. 7, ал. 3 от ОУ. Те обаче са неясни, като изискват от потребителя да се запознава отделно с описаните в тях правни норми и ЗПК и да преценява сам дали сключеният от него договор попада или не в обхвата на закона. Поради това с тях не се изпълнява предвиденото в закона задължение.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита.

От представените доказателства се установява, че е налице неплатена главница, но тя не може да бъде установена в настоящото производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането. След като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата на същото основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване– при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение.

Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *****6, срещу Я.З.С., ЕГН **********, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.З.С. дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, сумата от 154.64 лева- главница по договор за паричен заем от 10.09.2015 г., сключен със Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 31.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед № *****. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12305/2018г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ  /п/

                       /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.