№ 97
гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА Х. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20204110201211 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 18-1275-001559/09.10.2018 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – **, с което на основание чл.184, ал.3, вр. чл.113, ал.1 от ЗДвП на Е.
Л. Ц. от гр. *, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление като
се излагат доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че същото
е издадено при редица нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не релевира
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2018 г. в 15:15 часа в гр. **, на кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“
жалбоподателката, като пешеходец пресича неправилно през кръстовището при наличие на
пешеходни пътеки, сигнализирани с пътна маркировка и пътни знаци, с което виновно е
1
нарушила чл. 113, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на тези констатации е съставен АУАН № 560802/22.09.2018 г. Същият е
подписан от Е.Ц. като е отразено, че има възражения.
Такива са постъпили в деловодството на Сектор „ПП“ при ОД МВР – ** в срока по
чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Изготвена е докладна записка от инспектор *** – началник група „Отчет на ПТП,
АНД и ИАД“ Сектор ПП, с която са разгледани възраженията и е изразено становище за
издаване на НП, тъй като съгласно Заповед № РД 22-1574/14.09.2018 г. на кмета на Община
** кръстовището между ул. „**“ и ул. „**“ не е затворено за движение в 15:15 часа на
22.09.2018 г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното НП, с което на основание
чл. 184, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта в хода на съдебното
следствие се установява, че на 22.09.2018 г. същите са извършвали контрол на пътното
движение в гр. ** в централната градска част на кръстовището на ул. „**“ с ул. „**“ и ул.
„***“. Тогава забелязали двама неправилно пресичащи пешеходци, единият от които
жалбоподателката. Същите пресичали по цялата дължина на кръстовището на ул. „**" към
ул. „**“ от Пощата в посока площад „***“ и ги спрели за проверка. Съставили АУАН и на
двамата пешеходци за констатираното от тях нарушение. Посочват, че на 22.09.2018 г.
градът е бил пълен с хора заради отбелязването на 110 години от обявяване на ***та на
България и поради наличието на множество обществени мероприятия движението по ул.
„**“ се затваря традиционно на този ден от Общината до ул. „**“, при Студентски стол.
Видно от Заповед № РД 22-1574/14.09.2018 г. на Кмета на Община ** за организацията на
движението на територията гр. ** и по конкретно за дата 22.09.2018 г. в т. 2.3; т. 2.4; т. 2.5,
действително посочените улици са били затворени за движение и паркиране на ППС,
включително и за времето, отразено в атакуваното НП и АУАН.
Жалбоподателката обаче от своя страна излага в жалбата си, че в 14:25 часа се е
движила заедно със съпруга си по платното за движение на ул. „**“ в посока крепостта
Царевец към паметника „***“, като в средата на кръстовището на ул. „**“ с ул. „**“ бил
поставен знак „В2“ – забранено влизането на ППС в двете посоки, и в кръстовището от
страната на паметника „***“ имало паркиран полицейски автомобил с отличителни знаци.
От автомобила слязъл униформен полицейски служител, който ги спрял и им поискал
личните карти и съставил и на двамата акт за установяване на административно нарушение
на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че в настоящото производство не се установява по
2
категоричен начин дали действително е извършено от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл атакуваното наказателно
постановление се явява издадено в разрез с процесуалния закон, и по-конкретно с
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Последната задължава наказващият орган преди да се
произнесе по преписката, да изследва всички обстоятелства около извършеното нарушение,
а при необходимост и да извърши разследване относно спорните такива. В случая това не е
сторено и е издаден санкционен акт при наличието на редица неизяснени факти, относими
както към авторството на констатираното нарушение, така и относно обосноваността на
същото - осъществен ли е въобще състав на нарушение по ЗДвП.
В тази връзка следва да се има предвид, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. отразеното в акта
не се счита за доказано. Това произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща
към НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемия (в случая нарушителя) се счита за
невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно-
наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 103, ал. 1 НПК), тъй като именно
той е субекта на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС на Р.Б. № 10/1973
год.). Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно,
тъй като не е доказано извършването на нарушението, респективно нарушенията.
Действително съществува разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Тук
обаче следва да се посочи, че при преценката си дали да се издаде НП административно-
наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП (ако са редовно
съставени) и в рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на чл. 16 от
НПК (презумпцията за невиновност на обвиняемия в случая нарушителя) и чл. 14, ал. 2 от
НПК (доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила) във вр. чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации в АУАН
нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в
задължителното за съдилищата Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС на
Републиката. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение
и дали от лицето посочено за нарушител и обстоятелствата, при които е извършено. По
делото не се събраха безспорни и категорични доказателства, от които да се установи, че
жалбоподателката е осъществила визираното в АУАН и НП нарушение. Не се установиха по
несъмнен начин фактите, изложени в АУАН и НП и като се има предвид, че в
административно наказателното производство тежестта на доказване лежи върху
административно-наказващият орган, следва да се приеме, че нарушението, описано в НП, е
3
недоказано и по тази причина същото следва да бъде отменено изцяло. Нещо повече, съдът
не приема за доказано по несъмнен и безспорен начин вмененото нарушение по чл. 113, ал.
1 от ЗДвП на жалбоподателката, тъй като не може да се приеме за безспорно доказано
посоката й на движение, мястото, от където е пресякла улиците, кои точно улици е
пресякла, тъй като същата посочва, че се движи единствено по ул. „**“ посока Царевец, като
минавайки през кръстовището следва да се насочи по ул. „***“, а не да навлезе в
кръстовището с ул. „**“, а контролните органи твърдят в показанията си пред съда, че
жалбоподателката е пресичала по най-дългата диагонална линия от Пощата, която се намира
в края на ул. „***“ на кръстовището с ул. „**“ посока паметника „***“ – посока,
противоположна на твърдяната от жалбоподателката. В този смисъл атакуваното НП следва
да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 18-1275-001559/09.10.2018 г. на Началник Сектор "ПП" към ОД МВР **, с
което на Е. Л. Ц. от гр. * на основание чл. 184, ал. 3 вр. чл. 113, ал. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. ** в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4