Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
30.10.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1166 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.Д.Д., депозирана против наказателно постановление № 25/22.04.2019г.,
издадено от Кмет на Община Ветово, с което на жалбоподателя, на основание чл.
24, изр. 2, вр. чл. 26, т. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на Община Ветово е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 4, пр.
2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на
Община Ветово.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено в
нарушение разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. „в“, вр. ал. 2 ЗАНН, тъй като са
налице влошени отношение между жалбоподателя и кмета на общината, намерили
израз в най-различни съдебни и административни спорове между тях, включително и
по време на заседания на Общински съвет и според жалбоподателя е недопустимо
именно кмета да издаде наказателното постановление, предвид наличието на
особени отношения, пораждащи съмнения в неговата безпристрастност. На следващо
място се твърди, че структурата на Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на Община Ветово не отговаря на изискванията на
ЗНА и Указ № 883/1974г. и разпоредбата на чл. 4 не е ясно дали се състои от
алинеи, от алинеи без точки или някаква специфична комбинация и за
жалбоподателят остава неясно дали е нарушил чл. 4, т. 4 от същата или чл. 4,
ал. 1. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
В
съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя поддържа депозираната жалба по
изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение излага
съображения, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е ангажирана
неговата отговорност, тъй като мястото, където е бил паркиран автомобила не представлява
зелена площ.
Упражнявайки
правото си на лична защита жалбоподателят релевира доводи, че от текстовата
част на НП и Наредбата, не може да разбере нарушението, което му е вменено във вина
и което се твърди, че е извършил.
Административнонаказващият
орган, чрез упълномощения от него представител моли да бъде потвърдено
наказателното постановление. Излагат се съображения, че в АУАН изрично е
посочено точното място на нарушението и безспорно от всички доказателства се
установява, че това място е зелена площ и разминаването в показанията на
актосъставителя не може да промени този факт и да обоснове различни изводи.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН бл. № 183008/28.03.2019г.
против жалбоподателя, за това, че на 28.03.2019г., около 13,00 часа, в град
Ветово, на ул. „Дунав“, в близост до сградата на „Младежки дом“ – град Ветово,
е паркирал собствения си автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № Р 72 13 ВК в дясно по
посока на движение като така, с част от автомобила застъпва зелена площ, което
е субсумирано като извършено нарушение по чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1 на ОА
град Ветово.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, а
именно за това, че на 28.03.2019г., около 13,00 часа, в град Ветово, на ул.
„Дунав“, в непосредствена близост пред сградата и страничния вход на Младежки
дом – град Ветово, жалбоподателят е паркирал собствения си автомобил „БМВ 320Д“
с рег. № Р 72 13 ВК в дясно по посока на движение като дясната част от
автомобила застъпва зелена площ, представляваща обществено място и по този
начин я поврежда. Посочено е, че от извършена справка в отдел „ТСУ“ при Община
Ветово и изискана скица на мястото, което е било частично застъпено от лекият
автомобил, е установено, че мястото върху което е паркиран автомобила
представлява зелена площ – публична общинска собственост, съгласно регулационен
план на град Ветово от 1985 година, с което е прието че е нарушена разпоредбата
на чл. 4, т. 4, пр. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения
ред на територията на Община Ветово, като на основание чл. 24, изр. 2, вр. чл.
26, т. 2 от същата на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 4, пр. 2 от Наредба № 1
за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Ветово.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
АУАН и
наказателното постановление, са издадени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В АУАН
не са намерили отражение всички факти на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Видно от обстоятелствената част на
АУАН, в същият единствено е посочено, че част от паркирания автомобил, застъпва
зелена площ. Липсват твърдения, че е налице повреда на зелената площ, което е
обективен елемент от състава на нарушението, за което впоследствие с
наказателното постановление е санкциониран нарушителят.
Неспазването
на императивното изискване на чл. 42, т. 4 ЗАНН се явява съществен порок на
АУАН, тъй като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице
да бъде запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган,
за осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да
сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е ангажирана
и отговорността на нарушителя.
Липсата
на ангажирани фактически твърдения в АУАН, досежно факти включени в предмета на
доказване, очертан, чрез фактическото описание на нарушението лишава съда от
възможността да извърши дължимата по закон преценка на фактите, които
административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, за да бъде
даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава на нарушението, за което
е санкциониран нарушителят.
В този смисъл, че непосочването
на съставомерни признаци на нарушението води до невъзможност да се ангажира
административно-наказателната отговорност на наказаното лице е и Решение от
28.02.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КНАХД № 20/2017г.
На
второ място така приетите за осъществили се факти са квалифицирани от
актосъставителя като нарушение по чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1 на ОА Ветово,
като в самата разпоредба на чл. 4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на община Ветово не съдържа ал. 4.
На
следващо място при издаване на оспореното НП също са допуснати съществени
процесуални нарушения. В обстоятелствената част на НП
административнонаказващият орган е направил опит да санира допуснатите с АУАН
процесуални нарушения, като при описанието на нарушението е посочил, че като с
дясната част на автомобила застъпва зелена площ, представляваща обществено
място и по този начин я поврежда. Това от своя страна е довело до
санкционирането на жалбоподателя за нарушение, което не му е било предявено с
АУАН. Именно АУАН е този, който установява нарушението и е извън правомощията
на административнонаказващия орган за първи път в наказателното постановление,
да въвежда и приема за установени други факти, различни от установените с акта.
Отделно от това и в НП липсва конкретика във връзка с факта, в какво точно се е
изразило това повреждане, за да може от своя страна наказаното лице да
организира защитата си.
При
описанието на нарушението, следва да има идентитет между акта за установяване
на административно нарушение, който поставя началото на
административнонаказателното производство и с който се привлича към
административнонаказателна отговорност нарушителят и наказателното
постановление, с което същият се санкционира за установеното с акта нарушение.
В този
смисъл е и Решение от 07.03.2017г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 6 по описа на съда за 2017г.
На
последно място, но не и по значение в самото наказателно постановление в
неговата обстоятелствена част е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 4, т.
4, пр. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на
територията на община Ветово, а в санкционната му част, жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 4, пр. 2 от същата наредба, което
също е нарушило правото на защита на наказаното лице.
Неспазването
на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се явява
съществен порок на наказателното постановление, налагащ неговата отмяна, тъй
като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице да бъде
запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган, за
осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да
сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е
ангажирана и отговорността на нарушителя.
Извън
всичко изложено разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като
нарушението, за което е издадено наказателното постановление е недоказано.
Видно от показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел
актосъставител, изрично се установява, че автомобилите са били паркирани не
срещу Младежкия дом, където именно видно от представените от административнонаказващия
орган скици е зелена площ, а преди това място, което в представената скица не е
отразено в зелен цвят, както и че именно срещу Младежкия дом, където е зелената
площ има поставена ограда, която изключва възможността автомобилите да са били
паркирани именно там, което обосновава и извод, че жалбоподателят не паркирал
автомобила в зелени площи, както се твърди в АУАН и НП. Отделно от това самият
актосъставител изрично посочва, че мястото където е установил автомобила не е
било поддържано, а е било със саморасла трева и самият той не е установил
никаква повреда, а само е констатирал, че има автомобил, който е там, което от
своя страна сочи на евентуално осъществен състав на нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП. Извън всичко изложено, по делото липсват доказателства за това, че е
налице каквато и да е повреда на площта, където е бил паркиран автомобила.
С оглед
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът намира за
неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, за
допуснато нарушение на чл. 51, ал. 1, б. „в“ ЗАНН. Депозираната по делото
тъжба, по своята същност представлява фактически твърдения, които сами по себе
си не могат да обосноват извод, за заинтересованост на
административнонаказващия орган. В хода на производството не са представени
доказателства за евентуално осъждане на лицето, издало наказателното
постановление по подадената тъжба, което от своя страна би било породило
съмнения в безпристрастността на издателят на наказателното постановление. Не
пораждат такива съмнения и споровете във връзка с провежданите дебати в общинския
съвет и тези дебати, според настоящия съдебен състав не поставят в особени
отношения жалбоподателят с наказващия орган, а още по-малко обосновават извод,
за възможна негова заинтересованост от изхода на конкретното
административнонаказателно производство, каквото именно е изискването на
разпоредбата на чл. 51 ЗАНН и същата следва да се тълкува именно във връзка с
конкретното наказателно производство, а не по принцип.
Съдът
намира за неоснователни релевираните от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган доводи, за необходимостта от назначаване на
експертиза, тъй като обстоятелството къде точно е била зелената площ е
установено по безспорен начин с писмени доказателства и само по-себе си една
експертиза, не би могла по-никакъв начин да замести личните и непосредствени
впечатления на актосъставителя, във връзка с конкретното място, където именно
той е установил нарушението.
Непрецизната
структура на Наредбата и по конкретно на чл. 4 от същата, не може да
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
На
последно място, както бе посочено по-горе в мотивите, дори и да се приеме, че
автомобилът е бил паркиран частично в зелена площ, то това е нарушение, но на чл.
15, ал. 7 ЗДвП, и само обстоятелството, че автомобила е бил паркиран в зелена
площ, не може априори да обоснове извод, че е налице повреждане на зелената
площ, още по-малко, без да е посочено, в какво точно се изразява същото.
По
изложените мотиви, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, а наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно,
следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25/22.04.2019г.,
издадено от Кмет на Община Ветово, с което на Д.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 24, изр. 2,
вр. чл. 26, т. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на
територията на Община Ветово е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл.
4, т. 4, пр. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на
територията на Община Ветово.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: