Решение по дело №95/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от С. С. А. с вх. № 673 от 07.03.2025 г. по описа на Административен съд - Добрич срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) № 25-0255-000029 от 07.02.2025 г., издадена от Началник РУ към ОД МВР Добрич, РУ 02 Добрич, против С. С. А., [ЕГН], с която спрямо нея на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателката, чрез адв. М. Я., ДАК, иска отмяна на оспорения акт поради неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за случая, което според нея води до издаването на ЗППАМ при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Изтъква, че като предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водача", законодателят е предвидил няколко алтернативни хипотези, една от които е употребата на наркотични вещества да бъде установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като набляга, че в същата разпоредба изрично е записано, че „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи". В тази връзка намира, че от съдържанието на обжалваната заповед не става в достатъчна степен ясно защо ѝ е наложена принудителната административна мярка и коя от изброените хипотези административният орган е приел за осъществена, при която спрямо водача, управляващ МПС, се прилага принудителна административна мярка, доколкото е посочено, че е извършен тест, със съответните идентификационни данни, както и е изложено, че на водача е издаден медицински талон за изследване с № 0178018/ 06.02.2025 г. Позовава се на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, в който е уреден редът, по който водачът може да оспори резултатите от извършените в момента на проверката от контролните органи тестове. Обръща внимание, че тя е оспорила резултата от техническото средство и е дала проби за медицинско изследване, като те следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага. Добавя, че определеният със ЗППАМ срок, освен останалите възражения, е несъразмерен с целта на закона. С оглед на това настоява, че следва да бъде отменена Заповедта. Претендира съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г., редовно преупълномощена, която поддържа жалбата и моли Заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските по делото и представя списък за разноските.

Ответникът, Началник РУ към ОДМВР – Добрич, Второ РУ Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт М. Ж., който оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателката.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите от вида на процесната, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресат на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Същата е връчена на 13.02.2025 г. (л. 16 на гърба), а жалбата срещу нея е подадена на 27.02.2025 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден при спорна и неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с относимите норми:

С оспорената заповед, издадена на 07.02.2025 г., на жалбоподателката на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, за това, че на 06.02.2025 г., около 14:15 часа, в с. Карапелит, на ул. Първа, като водач на МПС - Фолксваген Голф с per. № [рег. номер] при движението си в село Карапелит по улица Първа в посока град Добрич, в близост до междуселищна спирка управлява лек автомобил марка Фолксваген с регистрационен номер [рег. номер], собственост на А. С. С., обл. Добрич, с. Карапелит, ул. Седма № 1 след употреба на наркотични вещества. Проверката е извършена в 14:15 часа на 06.02.2025 г. с техническо средство Дръг тест 5000 с инвентарен номер ARRC-0078 и номер на проба 142, като уредът отчита положителен резултат за амфетамин. Показанието на уреда е видяно от водача. Издаден е талон за изследване № 0178018/ 06.02.2025 г. Образувано е ДП № 34/ 2025 г. по описа на Второ РУ - Добрич за престъпление по чл. 343б, ал. 4, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 28 от НК. Прието е в ЗППАМ, че С. А. е управлявала ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, с което е нарушила чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

За проверката от контролните органи е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1436604/ 06.02.2025 г.

По делото не е спорно, че с издадения талон за изследване водачът е дал кръвна проба и урина за изследване с цел опровергаване резултата от техническото средство.

Видно от писмо с вх. № 1457/ 16.05.2025 г. на Началника на МБАЛ - Варна към ВМА – София (л. 53), по талона за медицинско изследване са постъпили биологични проби за химико-токсикологичен анализ, който е изцяло приключен. Налице е окончателен резултат, според който в пробите (кръв и урина) не се открива наличие на наркотични вещества или техни метаболити (в т.ч. амфетамин).

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му със Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОД МВР - Добрич правомощия (л. 18).

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви. Тя обаче е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за случая, което води и до противоречието ѝ с материалния закон.

Съобразно нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно по т.1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Съгласно текста на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

По този ред е приета цитираната по – горе Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, в която не са предвидени никакви гаранции за своевременно изготвяне на изследванията на водачите, нито е предвидена административнонаказателна или имуществена отговорност на субектите – лечебни центрове и заведения, на които е възложено извършването на тази дейност.

Съгласно чл. 3 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая за установяване наличие на наркотични вещества или техни аналози е използван Дрегер “Дръг тест 5000”. Попълненият Талон за изследване е уреден като Приложение № 1 от Наредбата.

Според последното предложение от чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП установените стойности са определящи.

С текста на чл. 6, ал. 4 от Наредбата е разписан редът, по който водачът може да оспори резултатите от извършените в момента на проверката от контролните органи тестове. Нормата определя, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване - при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Само при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство/теста. В чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема и оспори показанията на техническото средство или теста, както е в случая. В този смисъл, при незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в Заповедта административно нарушение, позоваването единствено на съставения АУАН води до извод, че законовото изискване по чл. 7 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е било спазено. Разписаните предпоставки сочат, че определящи за наличието на наркотични вещества или техните аналози в кръвта са резултатите, посочени в медицинското изследване, а не показанията на техническото средство „Дръг тест 5000“ с инв. № ARRС-0078.

Резултатът от направения тест би бил от значение само в случаите на чл. 6, ал. 4, изр. 2 от Наредбата, т.е. при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване. В случая, от доказателствата по делото, се установява, че не е налице хипотезата, при наличието на която да се приемат за определящи резултатите от теста, извършен на място от контролните органи.

Представени са писмени доказателства, че жалбоподателят е оспорил резултатите от полевия тест с техническо средство „Дръг тест 5000“ със съответния инвентарен номер, като е дал биологични проби от кръв и урина за химико-токсикологичен анализ, резултатът от който да противопостави на резултата от техническото средство.

Взетите от жалбоподателя проби са изпратени на определената с Наредбата Специализирана лаборатория за изследване. Видно от приложената към писмо с вх. № 1457/ 16.05.2025 г. Съдебно – химическа експертиза № Е-167/ 02.05.2025 г. в предоставените за изследване обекти - биологични проби (кръв и урина), взети на 06.02.2025 г. в 15:50 ч. от лицето С. С. А. с [ЕГН], не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити (в т.ч. амфетамин), което е установено чрез имунохимичен скрининг и е доказано по надлежния ред посредством газхроматографски анализ. Резултатът от изследването обосновава основателността на жалбата.

Налага се изводът, че не са били налице предпоставките за издаване на Заповедта, поради което тя е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Вярно е, че към момента на теста са били налице данни за наличие на амфетамин, но тези данни са били оспорени, а същевременно на основание чл. 142, ал. 2 от АПК следва да бъде съобразено, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, а към този момент вече е безспорно установено, че жалбоподателката не е имала наличие на амфетамин или други наркотични вещества в кръвта/урината, с оглед на което жалбата следва да бъде уважена, а оспореният акт – отменен.

При този изход от спора и своевременно стореното от жалбоподателката чрез процесуалния ѝ представител искане за присъждане на разноски, съответно представените за тяхното извършване доказателства, то на същата следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса от 10.00 лв. (десет лева), ведно с 6.00 лв. (шест лева) банков комисион и адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), заплатено в брой.

Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на разписаното в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) минимално възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, от 1000 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд –Добрич, III състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. С. А. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата № 25-0255-000029 от 07.02.2025 г., издадена от Началник РУ към ОД МВР Добрич, РУ 02 Добрич.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на С. С. А., [ЕГН], от с. Карапелит, обл. Добрич, сумата от 1016.00 лв. (хиляда и шестнадесет лева), представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса, ведно с банков комисион.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.