ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190
гр. Монтана, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20221600600190 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение № 129, постановено на 22.06.2022 година по частно
наказателно дело № 300/2022 година на Районен съд-Монтана, е потвърдено
постановление на прокурор при Районна прокуратура – Монтана от
10.02.2022 година, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24,
ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 450/2015 г. по описа на РУ – Монтана, преписка вх. №
869/2015 г. на Районна прокуратура – Монтана, образувано за престъпление
по чл.343, ал.1, б „б“ във вр. чл.342 от НК.
Определението е обжалвано от пострадалия В. Г., чрез
поверениците си адв. С. П. и адв. В. П., с оплакване за неоснователност и
незаконосъобразност. Иска се отмяна на определението на Районен съд-
Монтана, както и постановлението на прокурор при Районна прокуратура –
Монтана за прекратяване на наказателното производство, като за това се
излагат конкретни съображения в жалбата.
Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по
делото, приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
1
Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:
Въззивният съд споделя както приетата от Районен съд-Монтана
фактическа обстановка, така и правните изводи на същия досежно
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора.
Досъдебното производство е образувано срещу П.С. от гр.* за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ във вр. чл.342, ал.1 от НК.
В хода на разследването са извършени необходимите процесуално-
следствени действия, с оглед разкриване на обективната истина и изясняване
на фактическата обстановка. Разпитани са свидетели, приобщени са писмени
доказателства, назначени са две съдебно-автотехнически експертизи, както и
съдебно-медицинска експертиза. Прокурорът приел за установено от
фактическа страна следното:
На 04.05.2015 г., около 17.49 часа на път*, * в землището на с. *,
обл. *възникнало пътно-транспортно произшествие между товарен
автомобил, седлови влекач „*“ с ДК № *с прикачено ремарке, управляван от
П.С. от гр. *и лекотоварен автомобил, марка „*“ с ДК № *, управляван от В.
Г. от гр.*. Лекотоварният автомобил марка „*“ с ДК № * се движел от град
*за гр.*. Товарният автомобил, марка „*“ с ДК № *с прикачено ремарке
настигнал лекотоварния автомобил, марка „*“ и шофьорът решил да го
изпревари. В момента, в който товарният автомобил приближил буса на
около 10-15 метра, последният рязко намалил скоростта на движение.
Настъпил заден удар в лявата задна половина на лекотоварен автомобил,
марка „*“, който бил изблъскан вдясно от затревената площ и се преобърнал.
В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие били нанесени
материални щети по предната част на товарния автомобил, а лекотоварен
автомобил, марка „*“ с ДК № *бил тотално унищожен. В резултат на
възникналото пътно-транспортно произшествие, свидетелят В. Г., водач на
лекотоварен автомобил, марка „*“ с ДК № *получил травма на главата и
счупване на две ребра в дясната гръдна половина.
Установено е от заключенията на двете съдебно-технически
експертизи, че пътното-транспортно произшествие е настъпило заради
лекотоварния автомобил, марка „*“, водачът на който автомобил е създал
критична ситуация на пътя и движещото се зад него моторно превозно
средство го е ударило в задната му част. Лекотоварният автомобил е имал
2
технически проблем със скоростната кутия, което е причинило забавяне на
движението /намаление на скоростта/. В такава насока са показанията на
жалбоподателя в настоящото производство при разпита му, извършен в хода
на досъдебното производство //том първи, л.151-154/. При тези условия,
водачът, в опитите си за отстраняване на този проблем, не е бил в състояние
да контролира времето, скоростта и траекторията си на движение. Наличният
в превозното средство товар е бил неукрепен; водачът е управлявал без
поставен предпазен колан; седалката на водача е била със счупена облегалка,
а бусът е бил без налична предпазна ограда между кабината и багажното
отделение – бил е предназначен за превоз на пътници, а не за товари. Водачът
на товарния автомобил не е бил сигнализиран по никаъв начин от водача на
лекотоварния автомобил за наличичето на технически проблеми в последния
/включени аварийни светрлии, движение плътно вдясно в лентата за
движение/. При предприета маневра „изпреварване“ от водача на товарния
автомобил с разрешената в този пътен участък скорост /товарният автомобил
е навлязъл в насрещната лента за движение, за да извърши изпреварването/;
лекотоварният автомобил, управляван от жалбоподателя в настоящото
производство, е променил скоростта и траекторията си на движение,
навлизайки странично в коридора на двежение и опасната зона и на товарния
автомобил. При предприета маневра „изпреварване“ не следва да се
коментира задължение на водача на изпреварващия автомобил по смисъла
чл.23, ал.1 от ЗДвП.
При тази фактическа обстановка прокурорът приел, че не е налице
извършено престъпление, съставомерно по чл.343, ал.1, б. „б“ във вр. чл. 342,
ал.1 от НК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение районният
съд е възприел същата фактическа обстановка, приемайки, че са извършени
всички необходими следствени действия за установяването й Предвид
изложеното приел, че са изчерпани възможностите за събиране на други
доказателства, а съществуващата по делото наличност от доказателства не е
достатъчна да обоснове обвинение за извършеното престъпление.
Въззивната инстанция намира, че обжалваното определение на
първостепенния съд е правилно.
Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че не са изпълнени
3
указанията на Районен съд-Монтана, дадени в определението по ЧНД
№1305/2020. Видно от данните по досъдебното производство АУАН
*/04.05.2015г., а също и протокола за ПТП са изискани и приобщени от
Сектор ПП при ОД МВР-Монтана /стр.20-23 от Том 2 на ДП/. Освен това,
следва да се отбележи, че съгласно чл.14, ал.2 от НПК доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила, поради което АУАН не би могъл автоматично да обвърже
ръководно-решаващия орган в дадената фаза относно констатациите в акта.
АУАН следва да се цени наред с всички останали събрани по делото
доказателства.
На следващо място, изготвена е и повторна съдебно-автотехническа
експертиза, в какъвто смисъл са били дадените указания от РС-Монтана.
Приетото от нея не е променило по никакъв начин фактическата обстановка
по делото.
Твърденията, че пострадалият е бил лишен от правата му по чл.75 от
НПК са неоснователни. Последният е взел участие в хода на производството.
На досъдебна фаза е дал показания, като също така е имал и повереник. С
оглед пълнота следва да се отбележи, че към настоящия момент, дори да се
извърши нова съдебно-автотехническа експертиза, фактическата обстановка
не би се променила, тъй като е изтекъл период от седем години от датата на
произшествието, който факт не позволява по категоричен начин да се
установи дали в момента на ПТП-то скоростната кутия на автомобила на
жалбоподателя е била в изправно състояние, в какъвто смисъл са твърденията
на пострадалия, които се различат от показанията му, коментирани по-горе в
настоящото определение.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че в хода на
досъдебното производство са били събрани всички относими към предмета на
доказване доказателства, а атакуваното определение на Районен съд-Монтана
е правилно – обосновано, законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 129, постановено на 22.06.2022
година по частно наказателно дело № 300/2022 година на Районен съд-
4
Монтана, с което е потвърдено постановление на прокурор при Районна
прокуратура – Монтана от 10.02.2022 година, с което на основание чл.243,
ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 450/2015 г. по описа на РУ –
Монтана, преписка вх. № 869/2015 г. на Районна прокуратура – Монтана,
образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б „б“ във вр. чл.342 от НК.
Въззивното определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5