Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград, 18.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично
заседание, проведено на 06.03.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7/ 2020г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен е иск с правно основание чл.3 ал.2 предл.2-ро във вр. чл.1 ал.1
т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
В исковата молба ищецът Х.С.С. сочи, че за
периода от 01.01.1984г.
до 31.12.1984г. е бил на работа в АПК „Георги Димитров“- гр. ******, обл.Русе,
като „тютюнопроизводител“. Заявява, че за времето през което той е работил,
като „тютюнопроизводител“ заедно с него там били на работа и Х.М.М. с ЕГН ********** ***, и Й.М.М.с
ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че
при опита му да установи трудовия си стаж за посочения период се оказало, че
съответните книжа и ведомости в горепосоченото предприятие са били загубени и
унищожени при избухнал пожар на 17.03.2005г., за което е била регистрирана и прокурорска
преписка и е било постановено Постановление Д-***/10.06.2005г. по Следствено
дело № ***/2005г. по описа на РП- гр.Русе, и такива за периода 01.01.1984г. до 31.12.1984г., когато бил работил като „тютюнопроизводител“
липсвали. В иска се сочи, че с във връзка с подадено от него заявление с
уведомително писмо от НОИ- Русе, го уведомили, че не можели да му издадат
документ, удостоверяващ осигурителен стаж и доход в ТП на НОИ /сектор ОА към ТП
на НОИ/ гр.Русе на АПК „Георги Димитров"- гр.**** за периода от 01.01.1984г. до 31.12.1984г. поради факта, че не са били
предадени документи удостоверяващи осигурителен стаж и доход за гореописания
период.
Ето защо намира, че са налице предпоставките по чл.1
ал.1 т.З във вр.с чл. чл.З и сл. от Закон за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Предвид това моли съдът да постанови решение, с което да установи
трудовият му стаж за периода 01.01.1984г. до 31.12.1984г.
в АПК „******, обл.Русе,
или общо 1/една/ година, като „тютюнопроизводител“.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Р.Х.,
и моли да се уважи иска.
В законоустановеният едномесечен срок по чл.131
от ГПК ответникът ТП „НОИ“- Русе е представил писмен отговор, с който оспорва
иска. В съдебно заседание не се представлява, като е постъпила писмена молба, с
която се оспорва искането.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено
следното:
Съдът, като се запозна със доказателствата по делото, намира, че подадената искова молба съдържа реквизитите
посочени в чл.4 ал.1 от ЗУТОССР. Във връзка с чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, към
исковата молба е приложено удостоверение с изх.№ 81/ 09.12.2019г., издадено от кметство гр.**** на
ищеца по делото Х.С. в уверение, че не
може да му се издаде обр.УП-2 и обр.УП-3, тъй като разчетно- платежните
ведомости за искания от лицето период от 01.01.1984г. до 31.12.1984г.
на АПК „Г.Димитров"-гр. ****,
полевъдна бригада, които са се съхранявали в архива на кметство ****,
са изгорели по време на възникнал пожар на 17.03.2005г. В тази насока по делото е приложено и Постановление
№ Д-***/10.06.2005г. на Районна прокуратура- гр.Русе, с което се установява
това обстоятелство- възникналият пожар и изгорените документи от архива на
кметството.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена
от 2019г. на км.с.****, общ.Джебел, е видно, че молителят е носел и имената ****освен
настоящите си Х.С.С..
По делото е представено към исковата молба удостоверение
по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗУТОССР за претендираният
от ищеца период от 01.01.1984г. до 31.12.1985г. /сочи
се, че е бил полевъд“. Представено е и доказателства по смисъла на чл.6 ал.2 т.5 от
ЗУТОССР за периода 01.01.1984г. до 31.12.1985г. /сочи
се, че е бил полевъд/- трудова книжка. Ищецът е представил и писмена декларация,
че е работил в посоченото АПК в посоченият и претендиран
исков период.
Представено е удостоверение от 25.02.2020г. на ТП „НОИ“-
Русе, в което се сочи, че разплащателните и трудовоправните
документи на АПК „Георги Димитров“- ****
за исковият период не се съхраняват в тази институция. В този смисъл е и
уведомително писмо на ТП „НО“- Русе от 23.10.2019г.
В качеството на свидетели са разпитани две лица- като „тютюнопроизводител“ заедно с него там били
на работа и Х.М.М.и Й.М.М.,
които също работили „тютюнопроизводители“ заедно с ищеца в село **** през
1984г., като същите посочват, че са взели трудовите си книжки /едната е
приложена като доказателство по делото/
Предвид горните доказателства съдът стигна до следните правни изводи;
Предмет на настоящото производство е установяването на трудов стаж,
придобит преди 01.12.1999г., съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 т.3 от Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Стаж по чл.1 ал.1 от
Закона може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение,
издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
По делото е представено удостоверение изх. № 81 от 09.12.2019г., изд. от
Кметство- гр.****, за това, че поради възникнал пожар в кметството на 17.03.2005г.,
архивът е унищожен и на ищеца не може да се издаде документ за трудовият му стаж за процесният период
от 01.01.1984г. до 31.12.1984 г. в АПК ”Г.Димитров“ /ТКЗС
„Г. Димитров”/-****. Предвид това цитираното писмено доказателство, предявеният
иск се явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява и основателен по
следните съображения:
Съгласно
императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/, свидетелски показания по
исковете за установяване на трудов стаж се допускат само при наличност на
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и
изхождат от работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на
полагане на стажа. Алинея 2 от нормата /чл.6/ примерно изброява писмените
доказателства, които по смисъла на Закона представляват „начало на писмено
доказателство”. В настоящото производство такова депозирано доказателство е
трудовата книжка на ищеца, както и удостоверение по смисъла на чл.5 ал.1 от
ЗУТОССР за претендираният от ищеца период от 01.01.1984г. до 31.12.1985г. /сочи се, че е бил полевъд“/.
По делото са събрани и гласни доказателства –
свидетелските показания на две лица, които са работила като тютюнопроизводители
през 1984г. в ТКЗС-с.****. Същите
категорично потвърждават факта на полагане на трудов стаж ищеца през процесният период на длъжността и при условията, посочени и
в трудовата му книжка.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск следва да бъде уважен като основателен и доказан. Предвид и на това следва
да бъде признат за установен по смисъла на чл.3 ал.2 във вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов
и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на Национален
осигурителен институт- Териториално поделение- гр.Русе, трудовият стаж на Х.С.С. с ЕГН- **********, за 1 година- За периода от 01.01.1984г. до 31.12.1984г. в АПК ”Г.Димитров”- гр.****,
общ.Ветово, обл.Русе,
на длъжността „полевъден работник“
на пълно работно време и месечно заплащане на трудовото възнаграждение.
Записването в писмените доказателства по смисъла на чл.5 и чл.6 от Закона е
именно за полевъден работник, поради и което следва тази длъжност да се приеме,
че е била изпълнява от ищеца, а която е била конкретната селскостопанска
дейност, е без значение за настоящото производство.
В тези производства не присъждат деловодни разноски, тъй
като съгласно специалната норма на чл.9 ал.2 от Закона, същите остават за
негова сметка.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН на основание чл.3 ал.2 във вр. чл.1
ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред, по отношение на Национален осигурителен институт- Териториално
поделение- гр.Русе, трудовият стаж
на Х.С.С. с ЕГН- **********, за 1 година- За периода от 01.01.1984г.
до 31.12.1984г. в АПК ”Г.Димитров”- гр.****, общ.Ветово, обл.Русе, на длъжността
„полевъден работник“ на пълно
работно време и месечно заплащане на трудовото възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен
срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: