РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Карлово, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20255320200059 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0281-001044 от 26.11.2024 г. на
Началник група към ОДМВР- П., РУ- Карлово, на П. Й. А., ЕГН **********,
от с. С., обл. П., ул. *** е наложено административно наказание на основание
чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.6 т.1
от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, излагайки доводи
за липса на обективна и субективна страна на процесното деяние, като прави
искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява се от адв. Ш.-
упълномощен, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление или предупреждение.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирания адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
1
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетел на В. Р. като
актосъставител и Г. М. като свидетел по акта и очевидец при установяване на
нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 24-0281-001044 от 26.11.2024 г., разписка за връчването му,
АУАН серия GA № 1447374 от 30.10.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г., заповед № 8121К-3410/05.04.2023 г., заповед № 317з-11675/31.12.2021 г.,
справка за нарушител/водач, съдът намира за установено следното:
С АУАН серия GA № 1447374 от 30.10.2024 г. било прието, че
жалбоподателят А. е осъществил нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като на
30.10.2024 г., в 07,55 часа, на кръстовището между улиците *** и *** в гр. К.,
с посока на движение от север на юг, управлявал собствения си лек автомобил
„БМВ 320 И“ с рег. № ******, като не спрял на пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 26.11.2024 г., оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентичност с акта на обстоятелствата по нарушението, датата и мястото на
извършването му и индивидуализация на нарушителя, на А. било наложено
административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.3 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лв., за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
16.01.2025 г., а жалбата срещу него- депозирана на 17.01.2025 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът не
установи в производството по съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения на
императивните правила досежно съдържание и процедура, визирани в чл.42
ал.1 от ЗАНН и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените
актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
случай е прието със съставения акт, който съдът счита за редовен от
процесуална страна, че жалбоподателят като водач на МПС не е спрял на знак
В2, предписващ задължение за спиране и пропускане на движещите се по
пътя с предимство. Това обстоятелство обаче се явява неподкрепено от
събраните по делото доказателства. В тази насока са разпитани в качеството
на свидетели полицейските служители- очевидци, извършили проверката и
2
съставили АУАН. И двамата свидетели обаче твърдят, че нямат спомен за
случая, като актосъставителят заявява, че поддържа констатациите по
предявения му акт. По делото обаче са оборени констатациите, визирани в
акта посредством необорените гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Г. и А.. Действително двете свидетелки се
намират в близки отношения с жалбоподателя, съответно лице, живуща на
съпружески начала с жалбоподателя и братовчедка. По делото не се събраха
доказателства, които да установяват тези качества да са се отразили на
обективното пресъздаване на обстоятелствата от значение за предмета на
делото от страна на двете свидетелки. Показанията им досежно всички
значими за предмета на делото обстоятелства се явяват безпротиворечиви и
последователни. И двете твърдят, че жалбоподателят като водач на МПС на
процесната дата е спрял на знака и след като се е убедил, че няма хора на
пешеходната пътека в посоката си на движение потеглил. През това време
полицейският автомобил, в който са се намирали свидетелите- полицейски
служители е бил на пътя с предимство, но не се е движил, тъй като е изчаквал
движещите се по пешеходната пътека лица да пресекат. При това положение,
съдът намира за недоказано жалбоподателят да е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му във вина нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, а
именно „Участниците в движението следва да съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка“. В конкретния случай е посочен пътен
знак В2, предписващ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
който обаче жалбоподателят се установява, че е спазил, доколкото е спрял на
знака, а находящия се през това време на пътя с предимство полицейски
автомобил не се е движил.
По изложените съображения, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за необосновано и незаконосъобразно, поради което същото
следва да бъде отменено изцяло.
Що се отнася до направеното възражение за неяснота относно отнети на
жалбоподателя контролни точки, доколкото същите не са отнети с процесното
наказателно постановление, съдът не дължи произнасяне.
С оглед резултата от делото на жалбоподателя се следват разноски, но
доколкото липсва искане в тази насока, такива не се присъждат.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0281-001044 от 26.11.2024
г. на Началник група към ОДМВР- П., РУ- Карлово, с което на П. Й. А., ЕГН
**********, от с. С., обл. П., ул. *** е наложено административно наказание
на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за
3
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
П..
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4