РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Нова Загора, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20252220200274 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. Г. С. с ЕГН **********, адрес с.********,чрез адв.Е. П.
от АК-Сливен,против Наказателно постановление № 25-0306-000684/03.07.2025г. на
Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца“, на основание чл. 175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № I3-2539/17.12.2012г. на
МВР, са му отнети 10 бр. контролни точки.
В жалбата се релевират доводи, че наказателното постановление било
незаконосъобразно и неправилно, изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП не
отговаряла на истината. Жалбодателят не бил изпълнил от субективна страна
административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени № 25-0306-000684/03.07.2025г.
на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат – Е. П..
Явявят се св.С. Й. – актосъставител, св.С. П. и водените св.К. Г. и А.К..
Въззиваемата страна- ОДМВ - Сливен не изпраща процесуален представител.
В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
Св.А. К. дъщеря на жалбоподателя, споделя че на в началото на май 2025г. тя и баща
и отишли до с.Безмер, за да купят процесния автомобил.Баща й заплатил половината от
цената като капаро и получил пълномощно да управлява автомобила.Автомобилът имал
всички необходими документи вкл. регистрационни табели.
Актосъставителят С. Й. споделя, че на посочената дата извършили служебна
проверка и установили, че въпросният автомобил е със служебно прекратена регистрация, за
което съставил АУАН.
1
Св.С. П., потвърждава че е бил свидетел при съставянето на процесния АУАН.
Св.К. Г., племенник на жалбоподателя споделя, че съдействал на чичо си да закупи
автомобила от Безмер. Видели една кола в с. Кортен с табела, че се продава. Звъннали на
посочения номер. Още тогава колата била със сливенска регистрация. Звъннали на
посочения номер, оказало се, че собственикът е в Безмер. Отишли до там той, чичо му и
дъщеря му А.. Колата била в Безмер. Нямали възможност да я платят цялата, затова я
капарирали. Взели колата и се прибрали. През този период, докато чичо му събере сумата,
да я плати, го спрели в Нова Загора полицаи. Написали му акт, че колата, че е
дерегистрирана.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
На 09.05.2025г., около 11:42ч., в гр.Нова Загора, по ул.“Васил Левски“, до дом.№ 112,
в посока север-юг, водачът К. Г. С. с ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Мазда“ 5
с рег.№ ******, собственост на Д.И.И. с ЕГН **********, видно от Договор за продажба на
МПС № 230/04.02.2025г., като след извършена справка с ОДЧ, се установило, че МПС е с
прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, считано от 08.04.2025г. Констатираното
нарушение било квалифицирано по чл.1040, ал.1 от ЗДвП,, като на на жалбоподателя било
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв., лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, като на основание Наредба № I3-2539/17.12.2012г. на МВР, му
били отнети 10 бр. контролни точки.
На водача бил издаден АУАН № GA 1218231/09.05.2025г.
Наказателното постановление било издадено на К. Г. С., жалбоподател и водач на
автомобила.
С резолюция № 25-0306-М000036/15.5.2025г. на Началник група ОДМВР Сливен,
административнонаказателното производство по посочения АУАН било прекратено.
Впоследствие, с докладна записка УРИ-306р-8852/15.05.025г., материалите били изпратени
на ТО-Нова Загора към РП-Сливен, за образуване на наказателно производство.С
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.05.2025г. на ТОИ-Нова
Загора към РП-Сливен с вх.№ 306000-6238/30.05.025г. по описа на РУ Нова Загора,
материалите са върнати на АНО с мнение за реализиране на административно-наказателна
отговорност.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства - наказателно постановление № 25- 0306-
000684/03.07.2025 г., АУАН серия GA № 1218231 от 09.05.2025 г. против К. Г. С., мотивирана
резолюция с № 25-0306-М000036/15.05.2025 г.; сведение от К. Г. С.; справка за
нарушител/водач на К. Г. С.; постановление за прекратяване на наказателно производство
вх.№ 2802/29.05.2025 г. на Районна прокуратура - Сливен, Териториално отделение - Нова
Загора, копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и
събраните гласни доказателства
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към
предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
НП е връчен на 20.01.2025 г. на жалбоподателя А., а жалбата е подадена на
29.01.2025 г., от което следва, че НП е връчено законосъобразно, а жалбата срещу него е
подадена в срок.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Видно е от обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление, че
административно наказващият орган е ангажирал отговорността на С., като текстово е
изписал нарушението по следния начин "управлява МПС, което е с прекратена
регистрация" .
Посочената като нарушена законова разпоредба и действителната фактическа
обстановка, обаче не си кореспондират. Вменената като нарушена законова разпоредба - чл.
2
140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места, т. е. въведени са три
кумулативни предпоставки. Първата - регистрацията на МПС/ППС се извършва по
установен ред в "Пътна полиция" и се издава свидетелство за регистрация в две части.
Втората - регистрационните табели се предоставят след регистрацията на МПС-то и
неговата собственост в базата данни на "Пътна полиция". Третата - регистрационните табели
се поставят на определените места от служители на "Пътна полиция" и са последен етап от
регистрацията на МПС. В момента на извършване на проверката на жалбоподателя, същото
е притежавало свидетелство за регистрация и е било с регистрационни табели, поставени на
определените за това места - все обстоятелства по които не се спори. Тоест - били са налични
всички три изискуеми кумулативни предпоставки доказващи, че МПС-то е регистрирано по
надлежния ред. Наистина, същото не е представено пред "Пътна полиция" за
пререгистрация/отразяване на промяна на собствеността в базата данни на "Пътна
полиция"/ в определен срок, но това не означава, че автомобилът не е регистриран по
надлежния ред. Нещо повече, в обстоятелствената част е записано, че автомобилът е с
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Тази регистрация се възобновява след
изпълнение на задължението за пререгистрация, но не прави съответното МПС
нерегистрирано.
Извън това, на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл. 175, ал. З, пр. 1 от ЗДвП. С тази разпоредба е определено такова за лице, което управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Както бе упоменато по- горе,
жалбоподателят не е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради
което наложеното му наказание се явява неправилно и незаконосъобразно.
Видно от посочените по-горе показания на разпитаните по делото свидетели е, че
жалбоподателят, водач на автомобила собственост на трето лице не е знаел за снемането от
регистрация на автомобила, поради което не може да му бъде вменено виновно извършване
на нарушението, за което му е съставен акт и е наказан. Водача нито е знаел, нито по някакъв
начин е можел дори да предположи, че автомобила, който му е поверен за управление е със
снета регистрация, а и това не означава че същият автомобил не е регистриран по
надлежния ред.
От приетото за установено е видно, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение
по чл. 175 ал. 3 ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред, без да са събрани доказателства за умишлена или непредпазлива вина на
жалбоподателя за посоченото нарушение .
Не е установено, че при управлението на МПС на процесната дата жалбоподателят,
който не е собственик на МПС, да е съзнавал или е бил длъжен да предвиди
общественоопасния характер на деянието си, като е знаел или е бил длъжен да знае за това,
че управляваното от него чуждо МПС е било със служебно прекратена регистрация по реда
на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП .
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо /чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. Според приложимите
субсидиарно разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати.
Административно-наказателната отговорност на К. Г. С. е ангажирана за нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, затова че на 09.05.2025г., около
11:42ч., в гр.Нова Загора, по ул.“Васил Левски“, до дом.№ 112, в посока север-юг, водачът К.
Г. С. с ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Мазда“ 5 с рег.№ ******, собственост на
Д.И.И. с ЕГН **********, като видно от Договор за продажба на МПС № 230/04.02.2025г. и
след извършена справка с ОДЧ, се установило, че МПС е с прекратена регистрация по чл.143
ал.15 от ЗДвП, считано от 08.04.2025г.Установи се от събраните по делото доказателствата,
че на посочените в НП дата и място, лицето е управлявало автомобила, както и че МПС-то е
3
било със служебно прекратена регистрация. По делото се събраха и данни, че наказаното
лице не е знаело или е не е предполагало, че моторното превозно средство е със служебно
прекратена регистрация.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Действително, лицето което е
собственик на моторно превозно средство е длъжно да знае, че в указания законов
двумесечен срок от придобиването на процесното МПС, носи задължението да регистрира
същото по надлежния ред, което в противен случай би довело до служебно прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, както и че незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност.
Знанието за точната дата на дерегистрацията е от страна на ползвателя на МПС, обаче
е от значение за субективната съставомерност на деянието в настоящия случай. Обратното
би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, водачът би бил длъжен да
съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените
от нея правни последици, но както казахме в настоящия случай жалбоподателят не е
собственик.
В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност-за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което настоящият жалбоподател
няма как да знае, доколкото и в АУАН и в представената по делото Справка за собствеността
на МПС/стр.67 от делото/, е упоменато, че процесният автомобил е собственост на Д.И.И. с
ЕГН **********. Доказателства за знание на този факт от страна на жалбоподателя не се
събраха.
При така установеното, НП се явява издадено в нарушение на материалния закон,
приложен с него, изискващ установяването на вината на нарушителя като субективен
елемент на състава на административното нарушение .
При така установената в конкретния случай фактическа обстановка, при наличието на
доказателства за наличие на обективния и субективния елемент от нарушението, съдът
намира, че вмененото на жалбоподателя нарушението на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, не е доказано
по категоричен и несъмнен начин от субективна страна. В административно наказателното
производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по безспорен
начин да докаже както извършването на административно нарушение, така и вината на
нарушителя, което в случая не е сторено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед направеното възражение
от ответната страна,
По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0306-000684/03.07.2025г. на Началник
РУ в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора. на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с
което на К. Г. С. с ЕГН **********, адрес с.******** са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца“, на основание чл. 175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, за това че: на 09.05.2025г., около 11:42ч., в гр.Нова Загора, по ул.“Васил Левски“, до
дом.№ 112, в посока север-юг, управлявал лек автомобил „Мазда“ 5 с рег.№ ******,
собственост на Д.И.И. с ЕГН **********, видно от Договор за продажба на МПС №
230/04.02.2025г., като след извършена справка с ОДЧ, се установило, че МПС е с прекратена
регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, считано от 08.04.2025г., като на основание Наредба №
I3-2539/17.12.2012г. на МВР, са му отнети 10 бр. контролни точки.
4
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на К. Г. С. с ЕГН **********, адрес с.********
сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5