РЕШЕНИЕ
№ 1830
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110210995 по описа за 2024 година
СЪДЪТ намира от фактическа и правна страна следното: срещу
жалбоподателя И. Ц. Г. е издадено НП № 20-4332-020605/24.11.2020 г. за
нарушения, които се твърди, че са извършени на 31.10.2020 г., квалифицирани
по чл. 103 ЗДВП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДВП.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН "По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т.е. в
административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат
институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи
отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на
отговорността като материалноправен институт. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство, тъй като съгласно чл. 24, т. 3 НПК давността е една от
предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва
да бъде прекратено. На второ място законодателят е предвидил, че след
изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната
1
отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася
и по отношение на административните нарушения, които по правило са
деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в
ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и
относно т.нар. абсолютни давностни срокове приложение намират
разпоредбите на чл. 80 и следващите на Наказателния кодекс. В същия смисъл
е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк.д. №
1/2014г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, според което разпоредбата
на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. В частност в процесния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК –
административнонаказателното производство следва да се счита погасено по
давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок,
надвишаващ четири години и половина, считано от датата на извършване на
нарушенията.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент е изтекла абсолютната
погасителна давност за преследване на вменените на жалбоподателя
административни нарушения, касаещи нарушения, извършени на 31.10.2020
г., поради което съобразно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК на
30.04.2025 г. е изтекла абсолютната погасителна давност. С оглед на това
съдът счита, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва
да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено.
Водим от горното и
НА ОСН. чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН
СЪДЪТ
РЕШИ
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-020605/24.11.2020 г.,
издадено от началник сектор СДВР, с което на И. Ц. Г. за нарушение по чл. 103
ЗДВП е наложена на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДВП глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, както и за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДВП е наложена на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 ЗДВП глоба в размер на 10 лв.
2
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, по което
е издадено наказателно постановление № 20-4332-020605/24.11.2020 г.,
издадено от началник сектор СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от днес за
жалбоподателя и от съобщаването му за въззиваемата страна пред АССГ.
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3