РЕШЕНИЕ
№ 14453
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110112939 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Я. Л. И.
срещу М. Н. Г..
Предявени за разглеждане са два кумулативно съединени осъдителни
иска с правно основание по: 1/ чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 2307,40 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на лизингови
вноски № 19 и № 20 по договор за лизинг от 27.02.2023 г. поради
невъзможност да прекрати договора в резултат на причинено по вина на
ответника ПТП от 22.08.2024 г., при което е увредена лизинговата вещ – лек
автомобил марка „Alfa Romeo“, модел „Tonale“, Шаси №, ведно със законната
лихва, считано от датата на заплащането на лизинговите вноски /24.10.2024 г./
до погасяването, и 2/ иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени
болки и страдания в резултат на причинено по вина на ответника ПТП от
22.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
/22.08.2024 г./ до погасяването.
Ищцата Я. Л. И. твърди, че на 27.02.2023 г. сключила като
лизингополучател договор за финансов лизинг с „ОТП Лизинг“ ЕООД за
лизингова вещ - лек автомобил марка „Alfa Romeo“, модел „Tonale“, Шаси №
peг. № . Сочи, че на 24.06.2024 г. е упражнила правото си по договора за
едностранното му прекратяване с двумесечно предизвестие чрез изпращане на
уведомление до лизингодателя. Твърди се, че на 22.08.2024 г. по вина на
ответника М. Н. Г. било реализирано ПТП с управлявания от ищцата лек
автомобил марка „Alfa Romeo“, модел „Tonale“, Шаси № и управлявания от
ответника лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с per. № . В
резултат на претърпяното ПТП и по силата на сключения договор за лизинг се
твърди, че ищцата се е оказала в невъзможност да прекрати договора до
1
извършване на ремонт на автомобила в определен от застрахователя сервиз
или до заплащане на разходите за отстраняването на щетите. Сочи, че съгласно
чл. 13, т. 4 от сключения договор за лизинг, в случай на заведени, но
неотстранени щети, лизингополучателят дължи на лизингодателя
възстановяване на разходите за отстраняване на щетите в срок от 7 (седем) дни
след като бъде уведомен за техния размер или евентуално да изчака
отстраняването им, за да предаде вещта в изправно състояние. Излага, че
договорът за лизинг се прекратява едва след изплащане от страна на
лизингополучателя на всички дължими суми. Тъй като извършването на
ремонта на автомобила е отнело повече от два месеца, ищцата е била
принудена да заплати още две месечни лизингови вноски, а именно месечна
вноска № 19 от погасителния план и месечна вноска № 20 от погасителния
план, в общ размер на двете вноски от 2307,40 лева. Счита, че заплатената от
нея сума е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение
на ответника като водач на МПС и осъщественото ПТП на 22.08.2024 г.
Отделно се твърди, че в резултат на ПТП и последвалите събития, ищцата
е преживяла уплах, притеснения, безпокойство, отчаяние и страх, поради
което е претърпяла и неимуществени вреди от болки и страдания в размер на
1000 лева. Сочи, че емоционалното й състояние е било сериозно разклатено,
преживявала е непрекъснато ситуацията, като се е връщала към нея и е
изпитвала чувства за малоценност. Ограничила е изцяло социалните си
контакти, като е станала затворена в себе си и се е изолирала от хората от
своето социално обкръжение за период от около 3 /три/ месеца.
Твърди, че на 07.01.2025 г. посредством телепоща, получена от ответника,
ищцата е поканила Г. за доброволно заплащане на сумите, но такова не
последвало. Поради тези и останалите изложени съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор, ответникът оспорва основателността на
предявените искове. Признава факта на настъпило ПТП на 22.08.2024 г. Счита
обаче, че взаимоотношенията между лизингополучателя с лизингодателя по
сключения договор за финансов лизинг не може да ангажира отговорността на
трето за правоотношението лице, какъвто се явява ответникът. Счита, че тъй
като лизингополучателят – ищцата по делото, е реализирала в полза на
лизингодателя застраховка „Полица КАСКО+ - специални условия №, която
покрива съответните щети, причинени на лекия автомобил, то собственикът
на вещта – лизингодателят, е изначало обезвреден/обезщетен. На следващо
място сочи, че ищцата не е била в невъзможност да прекрати договора за
лизинг, тъй като съгласно чл. 13, ал. 4 от договора е имала възможността да
прекрати договора, без да се налага плащането на допълнителни лизингови
вноски. Сочи, че е имала избор между това да заплати сумата за ремонт, след
съобщаване на цената за извършване на ремонт от страна на лизингодателя,
като в случая на тази хипотеза да избере между възможностите: впоследствие
да предяви претенция към лизингодателя за връщане на платената сума в
хипотезата на „неоснователно обогатяване“ или вследствие на заплащането и
прекратяване на договора за лизинг да насочи претенции си спрямо
застрахователя по полица гражданска отговорност на автомобилистите и
злополука № ЕЮ/11/124001531061 - „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД. Въпреки тези
възможности ответникът счита, че ищцата е останала пасивна и не е
предприела необходимото за прекратяване на договора за лизинг. Счита, че по
силата на сключената застраховка „Гражданска отговорност” срещу
заплащане на застрахователна премия застрахователят поема риска по
отговорността за причинените вреди от произшествието, като отговаря пред
пострадалите лица, в обема, в който отговаря застрахованият деликвент. Ето
2
защо и тъй като не се твърдяло от ищцата липса на застрахователно покритие
или отказ на обезщетение от страна на застрахователя, то претенцията срещу
ответника е неоснователна. Счита, че не се установяват елементите на
деликтната отговорност за ангажиране отговорността на ответника.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач ЗАД „Армеец“ АД ангажира становище за
неоснователност на предявените искове, като моли същите да бъдат
отхвърлени.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като
безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните е отделен фактът, че
на 22.08.2024 г. между страните е реализирано ПТП с управлявания от
ищцата лек автомобил марка „Alfa Romeo“, модел „Tonale“, Шаси № и
управлявания от ответника лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с
рег.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в
проведеното открито съдебно заседание от 10.07.2025 г. без възражения от
страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването на отделения за безспорен факт за доказан.
По делото е представен заверен препис от договор за финансов лизинг №
237572176919 от 27.02.2023 г., сключен между ищцата Я. Л. И. и „ОТП
Лизинг” ЕООД, по силата на който ищцата е получила в качеството си на
лизингополучател лек автомобил марка „Alfa Romeo“, модел „Tonale“, Шаси
№
Установява се, че на 23.06.2024 г. ищцата е изпратила в имейл
кореспонденция искане за прекратяване на лизинговия договор с двумесечно
предизвестие, считано от 24.06.2024 г., съгласно условията по гореописания
договор,
Установява се от съставения протокол за ПТП, че на 22.08.2024 г. в 19:15
ч. ищцата управлявала гореописания лизингов автомобил в гр. София,
Околовръстен път, когато ответникът М. Н. Г., управлявайки лек автомобил
„Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № нарушил правилата за движение по
пътищата – като съгласно протокол за ПТП № 1948402 на кръстовище
Околовръстен път при наличие на пътен знак Б2 не е пропуснал и е
реализирал ПТП с движещия се от ляво с предимство лек автомобил,
управляван от ищцата по делото. Протоколът за настъпилото ПТП не е
оспорен от страните. По случая на ответника е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 1379128, както и наказателно
постановление № 24-4332-020988 от 02.09.2024 г., с което СДВР отдел „Пътна
полиция“ е наложила на М. Н. Г. глоба в размер на 200,00 лева и са му били
отнети общо 10 контролни точки.
От приетия по делото договор за финансов лизинг се установява, че
съгласно чл. 13, т. 4 от договора „в случай, че при връщането на лизинговата
вещ са налице щети върху вещта, за които не е уведомен застрахователят
(„незаведени щети“), както и в случай на заведени, но неотстранени щети,
Лизингополучателят дължи на Лизингодателя възстановяване на разходите
за отстраняване на щетите в срок от 7 (седем) дни след като бъде уведомен
за техния размер. Договорът за лизинг се прекратява след изплащане от
3
страна на лизингополучателя на дължимите суми“. Видно е от приложената
по делото кореспонденция между ищцата и „ОТП Лизинг“ ЕООД, водена по
повод двумесечното предизвестие на лизингополучателя (ищец по настоящото
дело) за прекратяване на договор за лизинг, че лизинодателят е предоставил на
ищцата избор между две опции – договорът за лизинг да бъде прекратен при
връщане на изправен автомобил с отстранени щети или след получаване на
стойностна оценка на щетите и заплащането им от лизингополучателя в 7-
дневен срок.
С възлагателно писмо от 26.08.2024 г. „ОТП Лизинг“ ЕООД е възложил
на „Витоша Ауто“ ООД да извърши ремонт на автомобил марка „Alfa Romeo“,
модел „Tonale“, Шаси № . Видно от ликвидационен акт по щета №
20701723504 по преписка 44012132426603 от 23.08.2024 г., размерът на
причинената щета е 11 112,80 лв. По делото са представени доказателства, че
сумата по заведената щета е заплатена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
което от своя страна е предявило регресната си претенция спрямо третото
лице – помагач по настоящото дело ЗАД „Армеец“ в качеството му на
застраховател по „Гражданска отговорност“ на ответника. В приетата по
делото фактура № **********/29.10.2024 г. са описани всички ремонтни
дейности, предприети по отношение на лизинговия автомобил.
По делото са приети като доказателства два броя фактури, както следва:
1) фактура № **********/03.09.2024 г., издадена от лизингодателя „ОТП
Лизинг“ ЕООД на лизингополучателя Я. Л. И. за вноска 19/60 от договора за
лизинг за сума в размер на 1152,78 лева.; 2) фактура № **********/25.10.2024
г., издадена от лизингодателя „ОТП Лизинг“ ЕООД на лизингополучателя Я.
Л. И. за вноска 20/60 от договора за лизинг за сума в размер на 1154,62 лева.
Представени са и 2 броя преводни нареждания за извършени транзакции, от
които се установява, че сумите са платени на лизингодателя /л. 34 -37/.
Установява се, че от ищцата до ответника е изпратена покана за
ддоброволно плащане на съответните две лизингови вноски, връчена чрез
телепоща. Същата е връчена на 09.01.2025 г. видно от приложената разписка,
като с поканата е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидетел. От показанията на свидетеля И е установява, че с
ищцата се познават от 5 години и са в близки приятелски отношения. В края
на месец август 2024 г. ищцата се е свързала с него, тъй като е изпитвала
притеснение от претърпяно ПТП. Сочи, че ищцата е била изключително
тревожна, като състоянието продължило няколко седмици, месеци. Излага
твърдения, че състоянието на Я. е било доста притеснително, като същата
ограничила контакта с близки и приятели. Ищцата е споделила, че се
притеснява по повод дължими суми по договор за лизинг.
Съдът намира свидетелските показания за достоверни, обективни и
последователни, поради което ги кредитира
Други относими доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: противоправно
4
поведение на ответника, в причинна връзка с което да е настъпил процесният
пътен инцидент, вследствие на което ищцата да е претърпяла твърдените
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на лизингови вноски № 19 и
№ 20 по договор за лизинг от 27.02.2023 г. поради невъзможност за
прекратяването му преди това заради увредата на лизинговата вещ, както и
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че
е погасил претендираните вземания.
По иска за имуществени вреди с правно основание по чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние /действие
или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и причинената вреда и вина. Основният състав на чл. 45 от
ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди другиму. За да се уважи
иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от
фактическия състав, а именно: ответникът с деянието си, действие или
бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и
причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от
състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно 45, ал. 2 от ЗЗД,
тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното.
В процесния случай се установи, че ищцата е сключила договор за
финансов лизинг № 237572176919 от 27.02.2023 г. с „ОТП Лизинг” ЕООД, по
силата на който Я. е получила в качеството си на лизингополучател лек
автомобил марка „Alfa Romeo“, модел „Tonale“, Шаси №
Финансовият лизинг е вид търговска сделка, при която съгласно чл. 343
ТЗ рискът от случайно погиване или повреждане на вещта се носи от
лизингополучателя. В конкретния случай страните по договора за лизинг не са
се отклонили от това правило и лизингополучателят е този, който по силата на
изричните договорни клаузи е носител на риска от повреждане на вещта и
носител на правото да търси директна (включително деликтна) отговорност от
делинквента, а не лизингодателят. (В този смисъл напр. Решение № 170 от
23.07.2012 г. по т.д. № 806/2010 г. по описа на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК). По делото се установи, че лекият автомобил, предмет
на лизинговия договор, е увреден по време на действие на договора (два дни
преди неговото прекратяване с оглед подаденото предизвестие от
лизингополучателя).
С оглед гореизложеното, лизингополучателят по договор за
финансов лизинг, който по силата на чл. 343 ТЗ носи риска от случайното
погиване или повреждане на вещта, обект на същия, е носител на деликтното
право, поради което той, а не лизингодателят е материалноправно
легитимиран и може успешно да го упражни директно срещу делинквента -
трето лице, при настъпило увреждане от деликт. Поради което и аргументите
на ответника, че в процесния случай не може да му бъде ангажирана
отговорност, са неоснователни.
С доклада по делото като безспорен и ненуждаещ се от доказване между
страните е отделен фактът, че на 22.08.2024 г. между страните е реализирано
ПТП с управлявания от ищцата лек автомобил марка лек автомобил марка
„Alfa Romeo“, модел „Tonale“, Шаси № , per. № и управлявания от ответника
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № Предвид
5
представения по делото протокол от процесното ПТП и съставено на
ответника наказателно постановление, безспорно се установява, че ответникът
е извършил противоправно деяние, което се изразява в причинено ПТП, за
което на дееца е наложено съответното предвидено в закона наказание.
На следващо място, при деликтната отговорност на обезщетение
подлежи вредата, която е пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая, ищцата претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи заплатени две лизингови вноски (№ 19 и № 20, съгласно
погасителен план) по договор за лизинг, поради невъзможност да прекрати
договора с изтичане на двумесечно предизвестие в резултат на причинено по
вина на ответника ПТП от 22.08.2024 г. От събраните по делото доказателства,
по-конкретно приетите по делото два броя фактури, издадени от
лизингодателя „ОТП Лизинг“ ЕООД, по безспорен начин се установи, че
ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се във възникнало
задължение за заплащане на две лизингови вноски на обща стойност в размер
на 2307,40 лв., въпреки изразеното почти два месеца преди ПТП желание и
изпратено предизвестие от лизингополучателя за прекратяване на договора за
лизинг. Тези вреди, съдът намира, че са в резултат на поведението на
ответника, изразяващо се в причиняване щета по лизинговия автомобил, тоест
същите се намират в причинна връзка с извършения деликт. Това е така,
доколкото с изтичане на двумесечния срок, считано от 24.06.2024 г. (който е
следвало да изтече на 24.08.2024 г.) ищцата е следвало да върне своя лизингов
автомобил. След причиненото на 22.08.2024 г. ПТП, Я. И. се оказва в
обективна невъзможност да изпълни това, доколкото съгласно договора за
финансов лизинг от 27.02.2023 г., по-конкретно в чл. 13 „Специфични условия
по програма Тонале“, т. 4, на която и страните по делото са се позовали, са
уредени последиците, в случай че при връщане на лизинговата вещ са налице
щети. В случая ищцата е имала алтернативна възможност да избере дали да
изчака отстраняването на щетите и да предаде автомобила в изправно
състояние или в 7-дневен срок да възстанови причинените на автомобила
щети. Ищцата е избрала първата от двете възможни опции съгласно договора
за финансов лизинг, като щетата на автомобила е била отстранена от доверен
сервиз и заплатена от застрахователя по застраховка каско. Втората възможна
опция би означавало ищцата да направи сравнително висок финансов разход,
за да прекрати договора за лизинг с изтичането на предизвестието. Видно е, че
стойността на щетата е в размер на 11112,80 лева, като не може да бъде
допуснато поради противоправното поведение на ответника,
неблагоприятната последица да се носи от ищцата, на която да е оставена
единствено възможността да заплати на лизингодателя сумата по щетата, а
впоследствие да носи риска от последващо водени спорове с лизингодателя
и/или граждански застраховател на ответника за възстановяване на сумата. В
тази връзка, посоченото от ответника, че Я. И. е останала пасивна и не е
предприела необходимите действия по прекратяването на договора за лизинг,
са неоснователни. Напротив, ищцата е предприела действия по
отстраняването на щетите по лизинговия автомобил, избирайки едната от
двете възможни опции по договор за лизинг. Следва да се посочи, че
лизинговите вноски се дължат за ползването на вещта и представляват
лизингово възнаграждение (наем) за ползване на избраната от
лизингополучателя и придобита от лизингодателя вещ. Това важи и при
договора за финансов лизинг. Същите не са авансово платена цена за
придобиване на собствеността, а наемна цена, която лизингополучателят не е
задължен да плаща при връщане на лизинговата вещ. В тази връзка
аргументите на ответника и на третото лице-помагач, че вредите, изразяващи
се в заплащане на две лизингови вноски, са вече репарирани на ищцата, с
6
оглед заплащането от страна на ЗАД „Армеец“ на сумата от 11 112,80 лева, са
неоснователни. По делото се установи, че посочената сума е заплатена по
регресна претенция за възстановяване на щетите, причинени на лизинговия
автомобил. В сумата не се включват имуществените вреди, изразяващи се в
заплащане на лизингови вноски, както и неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от страна на ищцата.
На следващо място, за да е налице причинна връзка между две явления
се изисква първото, наречено причина, закономерно, необходимо, обичайно и
обективно да е годно да причини настъпването на следствието, а в случая
плащането на лизингови вноски № 19 и № 20 от погасителния план по
договора за лизинг, се явяват в причинна връзка от причиненото ПТП,
настъпило на 22.08.2024 г. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на делинквента.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки
за отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД, поради което искът се явява
доказан по своето основание и размер, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
Ищцата претендира и заплащането на законна лихва от момента на
заплащане на лизинговите вноски на лизингодателя – 24.10.2024 г. Този
момент обаче не е предварително известен за ответника по делото, поради
което ответникът може да бъде поставен в забава, след като бъде поканен за
това. Видно е от данните по делото, че поканата за доброволно изпълнение е
връчена на ответника на 09.01.2025 г., като предоставеният 7-дневен срок за
изпълнение е изтекъл на 16.01.2025 г. Ответникът е изпаднал в забава за
изпълнение, считано от 17.01.2025 г., от който момент следва да се присъди и
законна лихва върху главницата.
По иска за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД вр.
с чл. 52 ЗЗД:
В случая ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на причинено по
вина на ответника ПТП от 22.08.2024 г. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от
ППВС № 4 от 23.12.1968 г. справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства,
като размерът му не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Съдът следва да определи по справедливост какъв е паричният
еквивалент на претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. В
конкретния случай, като се съобразиха доказателствата по делото, се налага
извод, че се касае до реално претърпени болки и страдания от страна на
ищцата Я. И.. От значение за определяне на размера е видът и характерът на
уврежданията, претърпените болки и страдания, възрастта на пострадалия,
обществено-икономическите условия към датата на увреждането. В
настоящия случай от показанията на свидетеля Ризовски се установява, че
ищцата е изпитвала силно чувство на притеснение след настъпилото ПТП и
факта, че е трябвало да продължи да заплаща лизинговите вноски и
несигурността във връзка с прекратяване на договора за лизинг. Следва да
бъде отчетено, че периодът, касаещ непредвиденото допълнително заплащане
на лизингови вноски, за който се претендира неимуществени вреди, е
двумесечен. Не се установи да е налице усложнение в оздравителния период,
което да е довело до по-голяма продължителност на търпените от ищеца
болки и страдания, както и да са претърпени по-сериозни вреди. Увреждането
7
е настъпило на 22.08.2024 г. и съобразно обществено-икономическите условия
на страната към този момент, и като се вземе предвид гореизложеното
относно тежестта и характера на увреждането, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 500 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането
/22.08.2024 г./ до погасяване на задължението, като искът, за разликата до
пълния предявен размер от 1000 лева, следва да се отхвърли като
неоснователен. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането до погасяването.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца, съобразно
уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищцата е доказала разноски
в общ размер на 772,30 лева, от които 630.00 лева адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие, и 142,30 лева държавна
такса /посочената от нея в списъка по чл. 80 ГПК сума от 330 лева не
представлява държавна такса, а внесена парична гаранция по допуснатото по
делото обезпечение/. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, вземайки предвид
осъществената от процесуалния представител на ищеца защита, броя на
исковите претенции, размера на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. Съразмерно с
уважената част от предявените искове, на основания чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 652,06 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Ответникът е доказал разноски в размер на
1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно договор за
правна защита и съдействие от 16.04.2025 г. Ищецът е направил възражение
за прекомерност. Съдът е задължен да определи размера на задължението с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно
възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите,
разписани в наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и
фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. Производството по делото не се отличава с висока
фактическа и правна сложност, не са ангажирани гласни доказателствени
средства от страна на ответника, не са ангажирани и експертни заключения.
Производството е приключило с провеждането на едно открито съдебно
заседание. Ето защо съдът намира, че следва да бъде определено
първоначално адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800,00 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
120,94 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. Г., ЕГН ********** да заплати на Я. Л. И., ЕГН
********** сумите, както следва:
2307,40 лева на осн. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на виновно причинено от
ответника пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.08.2024 г.
между лек автомобил марка „Alfa Romeo“, модел „Tonale“, peг. № и лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с peг. № , представляваща
заплатени лизингови вноски № 19 и № 20 по договор за финансов лизинг
№ 237572176919 от 27.02.2023 г., сключен между ищцата Я. Л. И. и „ОТП
Лизинг” ЕООД, за увредения лек автомобил марка „Alfa Romeo“, модел
„Tonale“, peг. №, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2025 до
погасяване на задължението;
500,00 лева на осн. чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания в резултат на виновно причинено от ответника
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.08.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 22.08.2024 г. до
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 1000,00 лева като неоснователен;
652,06 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по
делото, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Я. Л. И., ЕГН ********** да заплати
на М. Н. Г., ЕГН ********** сумата от 120,94 лева, представляваща разноски
по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника „ЗАД „Армеец“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9