РЕШЕНИЕ
№ 1547
гр. П., 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20245220103027 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез юрисконсулт Д. Н.,
против ответника К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
**************, с адрес на потребление: гр. П., бул. ************** с която
е отправено искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество сумата от 890,69 лева - главница, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г. и
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва,
за периода от 04.10.2022 г. до 24.04.2024 г., в размер на 78,04 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до
окончателното й изплащане, за които суми била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1731/2024 г. по описа на
Районен съд - П..
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла
на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.
П.. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
1
регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на
дружеството: www.evn.bg) влизали в сила, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Сочи, че по силата на Раздел II от
Общите условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди (ОУ), одобрени от ДКЕВР, същото било
длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, ответникът К. А. А., като собственик на топлоснабден имот, находящ се
в гр. П., бул. ***********, имала качеството на клиент на топлинна енергия и
съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, била длъжна да заплаща месечните дължими
суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасяли. Според чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в
срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали
на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД обезщетение, в размер на законната
лихва от деня на забавата. Твърди, че в изпълнение на законоустановените си
задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество е доставило
до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна
енергия „Бруната“ ООД, разпределил за имота на ответника топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, на обща стойност 968,73 лева, включваща главница в размер на
890,69 лева и представляваща стойността на разпределената топлинна енергия
за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно с обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 04.10.2022 г. до 24.04.2024 г., в размер на
78,04 лева. Намира, че начислената на ответника топлинна енергия, била
доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално на
чл. 71 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването (НТ), като
доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчитало от
служители на търговеца, извършващ дяловото разпределение на топлинна
енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на
монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер. Твърди, че на
25.04.2024 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответницата, във връзка с което било образувано ч.гр.д. №
1731/2024 г. по описа на Районен съд - П., по което искането му е уважено и са
му присъдени разноски в размер на 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. Доколкото заповедта била връчена на
ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с разпореждане
на заповедния съд, била депозирана и исковата молба. Претендира
присъждане сторените в настоящото производство разноски, включително и
възнаграждение за юрисконсулт, както и присъдените в заповедното
производство такива.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата К. А. А., чрез назначения си
особен представител – адвокат А. А., депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове като неоснователни, недоказани и
недопустими и моли за тяхното отхвърляне. Прави възражение за
погасяването по давност на претендираните суми.
В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени с присъждане на
разноски. С писмена молба назначеният по делото особен представител на
ответницата оспорва предявените искове. Моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от приложената по делото преписка по ч. гр. д. № 1731/2024 г. по
описа на Районен съд - П., че със заявление, подадено на 25.04.2024 г. пред
същия съд ищецът в настоящото производство като заявител е отправил
искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ПГК. По
делото е издадена Заповед № 984/26.04.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. ************** -ответник по настоящото
дело, да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 890,69 лева и
обезщетение за забава в размер на 78,04 лева за периода от 04.10.2022 г. до
24.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2024 г. В заповедта
за изпълнение, а и в самото заявление, изрично е посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължението за
заплащане стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.08.2022 г.
до 31.10.2023 г. на основание Общи условия за продажба на топлинна енергия
на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, във вр. с чл. 150 о чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетика (ЗЕ) по партидата на К. А. А., с клиентски номер
*******, за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. ***********, ИТН
– ********. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5, във вр. с ал. 7 от ГПК. С Разпореждане № 5309 от 28.06.2024 г., на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на
заявителя на 05.07.2024 г. и на 17.07.2024 г. заявителят е предявил настоящия
иск, за което е представил доказателства пред заповедния съд.
При това положение съдът намира, че така предявеният специален
положителен установителен иск по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя
в заповедното производство, при връчване на заповедта за изпълнение по
правилата на чл. 47, ал. 5, във вр. с ал. 7 от ГПК. Установителният иск е
предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК,
приложима в случая. Налице е развило се заповедно производство с предмет,
който е идентичен с предмета на настоящото исково производство. В този
смисъл неоснователни се явяват бланкетните възражения на назначения на
ответницата особен представител за недопустимост на предявените искове,
съответно като допустим искът подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът намира следното:
Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие
(ноторно известен факт) за установяване на твърдените в исковата молба
обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява
при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия е
ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 8-12
от досието на делото, както следва: Общи условия (ОУ) за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация П.“ ЕАД на
потребителите в град П., приети с Решение по т. 8 Протокол № 35 от
04.09.2007г на Съвета на директорите на „Топлофикация П.“ ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР на основание чл. 150 от ЗЕ.
Същите са оповестени в един местен ежедневник – в. Марица и в един
3
национален такъв – в. Новинар. Визираните общи условия уреждат реда и
условията за продажба на топлинна енергия между „Топлофикация П.“ ЕАД и
битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната
мрежа на територията на град П.. Тези общи условия регламентират правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и
заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела
средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и
сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните
сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се
формира от два компонента - сума, формирана по цена за потребена топлинна
енергия и сума формирана по цена за услуга – дялово разпределение.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ потребителите (клиентите) са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума да услуга
дялово разпределение в 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 35 от ОУ при неизпълнение на задължението по чл. 34,
ал. 1 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава от деня на забавата до
момента на заплащането.
От представените и приети по делото Справка № 686713/19.05.2025г.,
издадена от Служба по вписвания – П. и Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 31.05.2019 г. № 114, том I, рег. № 2626, дело № 112/2019 г.
на нотариус Таня Джурова, с рег. № 639 на НК и район на действие Районен
съд – П., се установява, че ответницата е собственик на процесния
топлоснабден имот, представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. П.,
бул. ***********.
Видно от заявление за услуга – смяна на клиент за топлофициран обект
от 11.06.2019 г., заявлението – декларация за започване на продажба на
топлинна енергия, че ответницата, като собственик на топлофицирания имот и
в това си качество, е депозирала заявление за смяна на клиент, съответно е
изразила желание за започване на продажба на топлинна енергия.
По делото е представена справка за доставена топлинна енергия по
количество и стойност за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г., от която е
видно, че разпределената за имота топлинна енергия възлиза на сумите от
164,83 лева – сградна инсталация, 698,77 лева – отопление, 27,09 лева – услуга
за разпределение. Първата издадена фактура е за периода от 01.08.2022 г. до
31.08.2022 г. с падеж – 03.10.2022 г., а последната – за периода от 01.10.2023 г.
до 31.10.2023 г. и с падеж 01.12.2023 г. В същата е отразено и начислено
обезщетение за забава за всяка една от фактурите от датата на падежа на всяка
от тях до 24.04.2024 г. в размер на 78,04 лева.
По делото са изслушани съдебно-техническа и съдебно-икономическа
експертизи, чиито заключения съдът кредитира като компетентни и
обосновано изготвени.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесия период (от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г.) абонатната станция АС №
114007, обслужваща сградата, където се намира процесният имот - гр. П., бул.
***********, е работела, като е подавала топлинна енергия за отопление и
битова гореща вода. Монтираните в нея топломер с фабр. № 72247527,
отчитал до 15.03.2023 г., съответно топломер с фабр. № 60192967, отчитал
4
след 16.03.2023 г. насетне, както и водомер фабр. № 64525696, са отчитани
ежемесечно – дистанционно, към първо число на месеца. Според
заключението на вещото лице технологичните разходи в абонатната станция
№ 114007, обслужваща процесния имот за периода от 01.08.2022 г. до
31.10.2023 г. са на стойност 35,3655 МВтч. Изчислявани са ежемесечно в
съответствие и са отчислявани за сметка на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД. Подробно в табличен вид в приложената към заключението справка –
Приложение № 3, вещото лице помесечно е отразило отчитането на
технологичните разходи. Отчетената топлинна енергия от абонатната станция,
обслужваща сградата за процесния период е в размер на 661,2624 МВтч.
Съответно отчетената топлинна енергия за допълване на отоплителната
инсталация е в размер на 0,4175 МВтч. Отчислените технологични разходи в
абонатната станция за процесния период не са разпределяни между абонатите,
а са били за сметка на ищцовото дружество и възлизат на 35,3655 МВтч.
Разпределената топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и битова
топла вода за сградата за процесния период е в размер на 625,8968 МВтч.
Според заключението на вещото лице общите топломери са отчитани
редовно, като технологичните разходи са определяни правилно. Размерът на
отопляемия обем на процесния имот по проект е 122 куб.м., като в имота на
ответницата е доставяна топлинна енергия през процесния период.
Установено е от вещото лице, че в процесния имот на ответницата е
функционирало едно отоплително тяло (радиатор) без топлоразпределител,
като не е имало монтирани средства за дялово разпределение на топлинна
енергия, в това число и индивидуални разпределители на топлинна енергия и
водомери. Поради това доставяната в имота топлинна енергия не е била
измервана с технически средства. Според вещото лице стойностите като
разпределеното количество топлоенергия по отношение конкретния имот са
0,7214 МВтч, съобразно методиката по Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, а за отоплението на имота - 6,1892 МВтч, описани в
приложение № 6 към заключението. Според заключението на вещото лице,
спрямо абоната не е спазена методиката към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020
г. за топлоснабдяването, в частта й за разпределение на топлинна енергия. В
настоящия случай, за процесния имот, спрямо изследваните от вещото лице
данни, е следвало да бъде начислена сумата 1 141,58 лева, а не каквато е
начислена в размер на 890,69 лева. При изслушването си вещото лице
уточнява, че в случая е имало консумация на топлинна енергия за отопление
за процесния обект, но не е имало консумация на топлинна енергия за битова
гореща вода. Разликата в заключението в стойността идвала от това, че в
сградата е разпределена топлинна енергия за битова гореща вода, значително
повече, отколкото би следвало да бъде, съгласно приложимата наредба.
Увеличаването на топлинната енергия за битова гореща вода, водело до
автоматично намаляване на топлинната енергия за отопление на имота.
Поради това, че в имота не е ползвана топлинна енергия за битова гореща
вода, се е получило така, че когато се доизчисли правилно топлинната енергия
за сградна инсталация, същата съответства на определена от фирмата за
дялово разпределение. Според вещото лице, изчисленото количество
топлинна енергия по компонента „топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация“ и компонента „топлинна енергия за отопление“ в имота на
ответницата съответства на претендираното, доколкото начислените такива не
са в ущърб на потребителя. В изслушването си вещото лице уточнява, че не
могат да бъдат измерени точно количествата по отделните пера за сградна
5
инсталация, за отделните имоти, именно заради това съществува Наредба за
дялово разпределение, като чрез нея почти максимално точно се определят
количествата по пера за отделните имоти. В настоящия случай начислението
на доставената топлиплинна енергия е било служебно, поради липса на
топлоразпределител в имота на ответницата, представляващ устройството,
което отчита радиаторите. При липсата на топлоразпределител в имота се
начислява служебна консумация, каквато се начислявала и когато няма
осигурен достъп, какъвто бил и настоящият случай.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза размерът на
задълженията за доставена топлинна енергия на процесния имот, собственост
на ответницата за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г. е отразено по
месеци в табличен вид в заключителната част на експертизата. Вещото лице
обобщава, че измерената и начислена топлоенергия е в количество 5,30542
МВтч на обща стойност 890,69 лева с ДДС, в това число топлинна енергия за
отопление от изравнителна сметка и за сградна инсталация, като стойността
на топлинната енергия за гореща вода е 0,00 лева. Вещото лице заключава, че
общият размер на неплатената главница е в размер на 890,69 лева, като
обезщетението за забава за периода от 04.10.2022г до 25.04.2024 г. възлиза на
сумата от 80,31 лева. Обезщетението за забава е начислявано върху всички
суми по фактури, включително и тези за услугата разпределение.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени положителни установителни
искове, по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично
известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във
връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се
прави съгласно разпоредбите на ЗЕ и Общите условия на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ),
одобрени от ДКЕВР. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на
топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
6
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Съгласно чл 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие, в конкретния случай „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия, които се изготвят от ищцовото
дружество и се одобряват от ДКЕВР (сега КВЕР), без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия
от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо
облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква
от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване.
Съгласно ЗЕ страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлина енергия е потребителят на топлинна енергия какъвто може да бъде
само физическо лице, което ползва топлинна енергия с топлоприносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си.
В случая съдът приема за установено по делото, че през процесния период
ответницата е била потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от
ЗЕ в гр. П., бул. „България“ № 101, ет. 5, ап. 13. Съгласно чл. 149 и чл. 150 от
ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“,
тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си
качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на
доставената топлинна енергия. Установи се от приложените от ищеца писмени
доказателства – заявление за услуга – смяна на клиент за топлофициран обект
от 11.06.2019 г., заявлението – декларация за започване на продажба на
топлинна енергия и нотариален акт за дарение на недвижим имот от
31.05.2019 г., че ответницата е собственик на топлофицирания имот и в това
си качество е депозирала заявление за смяна на клиент и е изразила желание за
започване на продажба на топлинна енергия.
Съдът намира, че по делото се установи, че ищецът е изправна страна по
правоотношението и е изпълнил задължението си през исковия период
01.08.2022 г. до 31.10.2023 г. по доставка на топлинна енергия за отопление в
процесния имот, собственост на ищцата. В случая вещото лице е категорично,
че през процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в която
се намира обектът, е работила и доставяла на абонатите необходимата им
топлинна енергия. От заключението на съдебно-техническата експертиза и
съдебно-икономическата такава се установи, че през исковия период в
процесния обект е налице потребление на топлинна енергия, включваща
съответно сградна инсталация и топлинна енергия за отопление, като не е
употребявана такава за гореща вода. Съдът намира, че отчетеното съответства
7
на фактурираното, предвид заключението на вещото лице по съдебно-
техническата, че всъщност е следвало да бъде начислено по-голямо
количество топлинна енергия, съобразно приложимата Методика към Наредба
№ Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, отколкото е начислена от
топлофикационното дружество и чиято цена се претендира в настоящото
производство. В случая следва да се отбележи, че начислението е извършено
служебно, поради липса на топлоразпределител в имота на ответницата, в
който смисъл е и заключението на вещото лице. По делото не се установи, а и
не се твърди от страна на ответницата, че такъв в действителност има,
съответно, че същата е осигурила и достъп до имота, поради което да е налице
разминаване в нейн ущърб от начислената топлинна енергия, съответно
реално употребената от нея. Поради това съдът намира, че ищецът доказа, че е
доставил през процесния период от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г. твърдяното
от него количество топлинна енергия за отопление, съответно за сградна
инсталация за процесния имот.
От заключението вещото лице по съдебно – икономическата експертиза
се установява, че размерът на задължението за доставена топлинна енергия на
ответницата К. А. за процесния период 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г., за всеки
един от начислените компоненти топлинна енергия – по месеци и общо, с
посочен падеж на всяко ежемесечно задължение, възлиза в размер на 890,69
лева. В настоящия случай, доколкото по делото не се наведоха твърдения,
нито доказателства от страна на ответника, че фактурираното количество
потребена топлинна енергия е заплатено, то съдът намира, че главният иск се
доказа по своето основание и размер от 890,69 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2022 г. до
31.10.2023 г., за имот, находящ се в гр. П., бул. ***********, с ИТН – ********
и собственост на ответницата К. А..
Тук е моментът да се обсъди възражението на назначения по делото
особен представител на ответницата, че вземанията на ищеца, предмет на
настоящото производство, са погасени по давност. Според нормата на чл. 111,
б. "в" от ЗЗД вземанията за периодични плащания и вземанията за лихви се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на това
тълкувателно решение изрично е посочено, че вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага
тригодишната давност. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на
заповед за изпълнение, което стартира процеса относно вземането, е подадено
в съда на 25.04.2024 г., следователно погасени по давност са всички ликвидни
и изискуеми преди 25.04.2021 г. В настоящия случай не са претендирани
изискуеми вземания преди този период, предвид че исковата претенция
обхваща доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023
г., поради което възражението се явява неоснователно.
С оглед изложеното, съдът намира, че главният иск следва да бъде уважен
8
като следва да се приеме по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за сумата от 890,69 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г. в процесния имот,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението - 25.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед направения извод за основателност на главната претенция, следва
да бъде уважено и акцесорното искане за лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД,
начислена върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Видно от данните по делото
първата фактура е с падеж 03.10.2022 г., тоест обезщетението за забава е
дължимо от 04.10.2022 г. до деня, предхождащ датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно
24.04.2024 г. Предвид наличието на уговорен падеж на задължението по всяка
отделна фактура, съобразно Общите условията на ищцовото дружество, с
настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е
необходима покана. Затова, на основание чл. 86 от ЗЗД, се дължи обезщетение
в размер на законната лихва за периода на забавата, а именно от деня, следващ
падежа на съответната фактура до 24.04.2024 г. - денят предшестващ
подаването на заявлението. От кредитираното експертно заключение се
установи, че дължимото обезщетение за забава е в размер на 80,31 лева, но
ищецът претендира такова в размер на 78,04 лева. С оглед диспозитивното
начало, съдът намира, че акцесорният иск се явява изцяло основателен до
размера на претендираната сума от 78,04 лева и следва да бъде уважен, като се
приеме за установено по отношение на ответницата, че за ищеца съществува
вземане и за сумата от 78,04 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 04.10.2024 г. до 24.04.2024 г.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати сторените от ищеца разноски по делото.
Ищецът надлежно е претендирал присъждане на разноски, като по делото
са налице доказателства за реално извършени такива, както следва: 75,00 лева
- държавна такса, 300,00 лева - възнаграждение на особен представител,
300,00 лева - възнаграждение за вещо лице по назначената ССЕ и 879,35 лева -
възнаграждение за вещо лице по назначената СТЕ, които следва да му бъдат
присъдени. Ищцовото дружество се представлява по делото от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 200,00 лева до 450,00 лева. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава
особено от други такива дела, следва да се определи възнаграждение в
минимален размер, а именно 200,00 лева. С оглед на това, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от общо 1 754,35 лева - сторени по делото
разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно приетото в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ
установителния иск по чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе и да разпредели
отговорността за разноски и в заповедното производство. За заповедното
9
производство, в полза на ищеца се дължат разноски в общ размер на 75,00
лева, от които платена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, във вр.
с чл. 415 от ГПК, установителен иск от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, срещу К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
**************, че ответницата К. А. А., ЕГН ********** дължи на ищеца
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 890,69 лева -
главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., бул.
***********, с ИТН – ********, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 25.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
78,04 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва, за периода от 04.10.2022 г. до 24.04.2024 г., за които суми е
издадена Заповед № 984 от 26.04.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1731/2024 г. по описа на Районен
съд – П..
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. **************,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата
от общо 1 754,35 лева – сторени съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. **************,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата
от общо 75,00 лева – сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1731/2024 г. по описа на Районен съд – П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10