Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 305
гр.
Пловдив, 25.2.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 21.2.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 285/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш серия К, № 3159087, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Ж.С.П. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В
жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата
страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице
основания за неговата отмяна по следните съображения
Електронният
фиш е издаден за това, че на 9.11.2019. в 13:48 ч. на път III-375 км. 20+600, гр. Пещера-гр. Пловдив, при
въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена
скорост за движение по пътя от 60 км.ч, МПС с рег. № *****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в
полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 74
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 14 км.ч. Собственик на когото е
регистриран автомобилът е Ж.С.П..
Съдът
намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по
делото доказателства.
Видно
от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и приложено като
доказателство писмо от ОПУ-Пловдив
към АПИ републикански път
III-375 Пещера-Пловдив в района на км 20+600 е с добро състояние на
настилката, ситуационно в хоризонтална крива с много голям радиус и отлична
видимост. Поради това не се налагат
забрани или ограничения за движещите се МПС, въведени с пътни знаци или
хоризонтална маркировка. В тази връзка в района на визираното километрично
положени, няма забранителен знак В26,
нито към настоящия момент, нито е бил
наличен към момента на деянието на дата 09.11.2019г. При положение, че
на въпросния пътен участък не е било въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В 26, то е важало общото ограничение на чл. 21, ал.1 НК- 90 км.ч и предвид
установената скорост от 74 км.ч, деянието на жалбоподателя се явява
несъставомерно.
По
изложените съображения ЕФ следва да се отмени.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е компетентната институция, която може да
предостави надлежна информация дали към даден момент е имало на даден участък
от републиканската пътна мрежа законосъобразно поставен знак. Това е така,
доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на
движението по пътищата, издадена от Издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията
на движението, включително и поставянето на пъна сигнализация по даден пътен
участък. В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и
републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на
съответната община.
В
чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ е посочено, че подлежащият на одобрение проект за
организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което
съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната
пътна маркировка и пътни знаци.
Доколкото
процесният път, видно от наименованието му е трети клас, то компетентен да
одобри плана за организация на движението по него е именно Областния директор
на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция ще изхожда най-точната
информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.
Действително
в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства е
отбелязано че пътен знак В 26 на за процесния пътен участник е наличен. Тоест
съществува противоречие между отразеното в протокола и официалната информация
постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ. Това разминаване теоретично е възможно да се
дължи на различни причини:
-информацията,
отразена в протокола да не отразява актуалното разположение на пътните знаци, а
да удостоверява разположението им към един предходен момент
-да
е налице грешка при обозначаване мястото на нарушението в ЕФ и протокола
-да
е налице грешка в протокола на мястото на разположение на пътния знак
-пътен
знак В26 действително да е наличен, но да е разположен без одобрението на единствено компетентния орган-Директора на ОПУ.
Така възможно е пътния знак да е поставен по разпореждане на кмета на общината.
Доколкото това правомощия на кмета съгласно чл. 17, т.3 от Наредбата за
организиране на движението по пътищата обхваща само общинските пътища, а
процесния е републикански път, трети клас, то поставянето на знака би било
неправомерно и въз основа на него не
може законосъобразно да се реализира административнонаказателната отговорност
на водачите по пътя.
Във
всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя,
че законосъобразно поставен пътен
знак в процесния участък няма, настоящият състав намира, че следва да
се съобрази с това становище.
Налице
е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди
принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично
да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ги използват.
Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по
конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео
контрол, съгласно приложимата към датата
на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от
одобрен тип
- техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология
-
техническото средство да е преминало
през първоначална и последваща метрологична проверка
-
автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване
след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта-
чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
- да са спазени изискванията на
чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С
оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко
едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на наложената санкция.
В
конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че не е спазено изискването на чл. 8 от
Наредбата. Видно от л.13 от приложената по делото инструкция за
експлоатация на АТСС обсегът на
действие на същото при режим М е 100-120 метра. Тоест АТСС е в
състояние да отчита скоростта на движение на МПС на разстояние 100-120 метра.
Видно от приложеното по делото статично изображение в процесния случай
мобилното АТСС е било настроено за работа именно в режим М. В същото време в
протокола по чл. 10 е отбелязано, че знакът
В26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км.ч /ако въобще се приеме,
че такъв е бил наличен/ е бил
разположен на разстояние 100 метра от АТСС. Тоест радарът на АТСС е имал възможност да зачита движението и скоростта
на МПС 20 метра преди да започне да действа ограничението въведено с пътения
знак В 26. В тези 20 метра важи общото ограничение на скоростта извън
населено място и при установена скорост на жалбоподателя от 74 км.ч деянието му
би се явило несъставомерно.
При положение, че обсега на действие
на радара е по-голяма от разстоянието, на което е разположено АТСС от знака В
26 само може да се предполага, че МПС се е движело със заснетата скорост след
като ограничението на скоростта е произвело действие, а не преди това. Както е
добре известно обаче административно наказателната отговорност не може да
почива на предположение, поради което и НП следва да се отмени.
При
този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
има жалбоподателят. Доколкото същият е ангажирал доказателства за реално
заплатени 300 лева за адвокатски хонорар и доколкото този размер кореспондира с
минимума предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, то
тази сума следва да й се присъди. Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №
3159087, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
Ж.С.П. е наложена глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати в полза
на Ж.С.П., ЕГН ********** сумата 300 лева, представляваща съдебни разноски пред
Районен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.