№ 135
гр. Перник, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20241720102359 по описа за 2024 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Д. Г. В., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „О.", ** против „Кредихелп България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията",
№ 4 представлявано от З.В.И., като се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответното дружество, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, нищожността на клаузата
на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски паричен кредит от ****г., сключен между
страните, както и клаузата на чл. 11, ал. 4 от Договор за потребителски кредит от ****г.,
сключен между страните, като се присъди и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани и се
присъдят направените разноски. Предявен е и насрещен иск, с който се моли да бъде
осъдена Д. Г. В., ЕГН: ********** да заплати на кредитора „Кредитхелп“ ООД, ЕИК
********* сумата в размер на падежирали главница за периода от 23.05.2024 до 20.06.2024г.
в размер на 244.27 лева и падежирали за периода от 23.05.2024 до 20.06.2024г. лихви общо в
размер на 19.40 лева представляващи незаплатени дължими суми по договор за заем №
*******/****г., ведно със законната лихва върху главницата по заема, дължима от датата на
подаване на иска 01.07.2024г. до окончателното погасяване на задължението, е заплащане
на направените от дружеството разноски за платена държавна такса в настоящото
производство и за адвокатско възнаграждение.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
1
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на ****г. ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски паричен
кредит. По силата на договора, ищцата в качеството на кредитополучател е получила
потребителски кредит в размер на 255,65 евро. Лихвеният процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, е 40,11% на годишна база. Срокът за погасяване на кредита е 12
седмици съгласно погасителния план към договора. Годишният процент на разходите (ГПР)
е в размер на 35,31%.
В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави
на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора, представляваща трето
физическо лице поръчител. При неизпълнение на това задължение в 7-дневен срок, съгласно
чл. 11, ал. 4 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 92,37 евро.
Неустойката за непредоставяне на гаранция е била начислена от кредитора и е била
включена, като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора.
Видно от заключението на вещото лице В.В., по изслушаната съдебно счетоводна
експертиза, по Индивидуален Договор за заем от ****г. има отразено извършено плащане в
размер на 528,00 лева с дата 29.07.2024г. С направеното плащане е отразено погасена
главница по договора в размер на 500,00 лева и погасена договорена лихва в размер на 27.34
лева за периода от ****г. до ****г.,
По Индивидуален Договор за заем от ****г. няма дължима главница и лихва след
направената вноска в размер на 528,00 лева с дата 29.07.2024г. В счетоводството на
ответника няма отразено плащане за неустойка за не предоставено договореното
обезпечение.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания.
Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби,
според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност
на договора за потребителски кредит.
Клаузите, уговарящи въпросната неустойка - чл. 11, ал. 1 и чл. 11, ал. 4 от договора,
са нищожни поради противоречие с добрите нрави. С ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК
на ВКС се прие, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. В разясненията на ТР се посочва, че добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
2
съдът следи служебно. В този смисъл са и Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г.
на ВКС, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о., Решение №
110 от 21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г., I т.о. на ВКС. Още при сключване на договора е
уговорена неустойка в размер на 92% от общата дължима сума по кредита за главница и
лихва. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя,
Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която, след
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в
договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Възнаграждението по договора за неустойка за непредставяне на обезпечение е в полза на
заемодателя и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Уговорената
неустойка, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие
с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4
ЗПК. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и се окачествява като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която
3
се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната, която, освен това,
драстично превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е
недействителен изцяло за което съдът следи служебно .
Съдът намира предявените насрещни искове, за изцяло неоснователни. Както бе
посочено, видно от заключението на вещото лице, след направената вноска в размер на
528,00 лева с дата 29.07.2024г., ищцата е погасила изцяло дължимата се главница. В случая
доколкото договора за заем се явява изцяло нищожен, се дължи връщане единствено на
уговорената главница. Съответно видно от датата на вноската, се явява неоснователно и
искането за заплащане на законната лихва върху главницата по заема, дължима от датата на
подаване на иска 01.07.2024г. до окончателното погасяване на задължението, доколкото в
този случай лихва би се дължала от поканата а за таква трябва да се смята датата на която на
ищцата е била връчена молбата с пердявените насрещни искове.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 400.00 лева.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на Пернишкият районен съд,
държавна такса в размер на 50.00 лева, доколкото ищцата е била освободена от внасянето на
такава.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска предявен от Д. Г. В., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.
П., ул. „О.", ** против „Кредихелп България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията", № 4 представлявано от З.В.И.,
нищожността на Договор за потребителски паричен кредит от ****г., сключен между
страните, поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове от „Кредихелп България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията",
№ 4 представлявано от З.В.И., против Д. Г. В., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. П., ул.
„О.", ** да заплати на кредитора „Кредитхелп“ ООД, ЕИК *********, ищцата да бъде
осъдена да заплати на дружеството сумата в размер на падежирали главница за периода от
23.05.2024 до 20.06.2024г. в размер на 244.27 лева и падежирали за периода от 23.05.2024 до
20.06.2024г. лихви общо в размер на 19.40 лева представляващи незаплатени дължими суми
по договор за заем № *******/****г., ведно със законната лихва върху главницата по заема,
дължима от датата на подаване на иска 01.07.2024г. до окончателното погасяване на
задължението, като неоснователни.
4
ОСЪЖДА „Кредихелп България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията", № 4, представлявано от З.В.И., да
заплати на адвокат Л. А. Г., ЕГН **********, личен № *********** - САК Съдебен адрес:гр.
София, ул.Позитано, № 14, ет. 1, офис 4, тел. ***********, адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА в размер на 400.00 лева.
ОСЪЖДА „Кредихелп България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията", № 4, представлявано от З.В.И., да
заплати по сметка на Пернишкият районен съд, държавна такса в размер на 50.00 лева,
ведно със законната лихва върху държавните вземания, до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5