Решение по дело №1819/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на В. Д. Н., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Бургас, [жк], [адрес] против Министерство на правосъдието на Република България, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 9000 /девет хиляди/ лева, резултат от обявен за нищожен административен акт – Заповед № ЧР-03-98/27.09.2019 год. на Министъра на правосъдието, ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди – изживял голям срам и унижение още с временното му отстраняване от длъжност на основание заповед № ЧР-03-67/05.07.2019г. на министъра на правосъдето, което е станало достояние на всички негови колеги и което по принцип се прилагало само в производства за разследване на тежки нарушения, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение. Обстоятелството, че всички са знаели за предстояща проверка и за образуването на дисциплинарно производство срещу него за сексуален тормоз го накарало да се чувства много омерзен, смачкан, публично унижен и заклеймен. Към тези чувства се добавили силно душевно притеснение заради това как ще реагира семейството му на факта, че срещу него се води дисциплинарно разследване именно за такова нарушение и че е отстранен от работа, което е вид присъда, че деянията, за които е обвинен, са истина. Това силно разклатило психологическото и емоционалното му състояние, в продължение на месеци не можел да спи нормално и да мисли за нещо друго, освен за това как ще гледат на него от тук нататък колегите и близките му и дали няма завинаги да остане съмнение за това, в което го обвиняват, дори да успее да докаже своята невинност. Ищецът твърди, че за периода на временното му отстраняване от длъжност е изживял и голям стрес относно финансовото оцеляване на неговото семейство, тъй като той не получавал възнаграждение, а като държавен служител нямал и право да упражнява друга трудова дейност, същевременно те имали много битови разходи, което ги поставяло в крайно унизително положение и риск да загубят нормалните си условия за живот. Той бил стресиран и се срамувал, че, за да преживеят, е бил принуден да иска пари в заем от свои колеги и приятели, които дори не знаел дали ще успее да върне, ако дисциплинарното производство завърши с уволнение. Ищецът твърди, че по време на цялото дисциплинарно производство до окончателното обявяване на заповедта за нищожна е преминавал през различни емоционални състояния – срам, страх, гняв, погнуса и отвращение, апатия, чувство за безсилие и безнадежност, паника, суицидни мисли, душевна мъка и страдание. Най-голям шок, погнуса и отвращение изпитал като прочел докладните записки и жалбите на служителите, станали причина за образуване на дисциплинарното производство, грозните и гнусни интерпретации, изопачаващи до неузнаваемост действителните събития, които го представяли в такава светлина, тенденциозността на събраните доказателствени материали и явно манипулираните документи с цел създаване на погрешно впечатление за него. В резултат негативните чувства и емоции, душевно терзание взели превес и той станал изключително затворен в себе си, апатичен, вял, отпуснат, неконтактен, необщителен и без желание да излиза и да среща хора от страх, че всичко е предрешено и неизбежно ще бъде наказан с уволнение и че завинаги той и семейството му ще носят срама за обвиненията и никога няма да получи реабитиация и справедливост. Говорел само за това, изпадал в отчаяние и яд, а пред най-близките си и в ярост, ако не получавал непрестанно съчувствие, а продължителността на дисциплинарното производство допълнително го затормозявало и водело до омагьосан кръг и преживяване на безкраен ад. Ищецът допълва, че се е почувствал допълнително омерзен, обиден и унижен, тъй като със заповед на министъра на правосъдието № ЧР-05-262/26.09.2019г. е било прекратено временното му преназначение на длъжност „Началник на група (надзорно-охранителана дейност), считано от 03.10.2019г., което е следствие от наложеното му наказание „порицание за срок от една година“ със Заповед ЧР-03-98/27.09.2019 год. на Министъра на правосъдието, а същевременно четири дни след това със заповед № ЧР- 05-275/07.10.2019г. на министъра на паровосъдието е обявен конкурс за преминаване в ръководна длъжност за 1 една вакантна бройка за същата длъжност. Според ищеца по този начин – чрез отстраняването му от сочената длъжност и налагането на наказание порицание, с което е заклеймен като неподходящ да я заема, едновременно с обявяването на конкурс за заемане на същата позиция, се е целяло да бъде дискридитирано евентуалното му участие в конкурса, който да приключи още преди да приключи обжалването на заповедта, с която е наказан. Ищецът излага доводи, че е почувствал силен срам и унижение и от публикуването на две статии в електронния сайт Флагман.бг, свързани с вече приключилото по това време дисциплинарно производство, със заглавие „Секс скандал тресе затвора в Бургас! Главен надзирател скачал на колежки“ и „Обезумелият надзирател В. Н. разкъсал дрехите на две жени и крещял: Не издържам! Аз съм ти началник, длъжна си да ми пуснеш!“ Твърди, че публикуването на статиите и неговите лични данни, дори и негови снимки, явно е имало за цел публичното му поругаване, сриване и унищожаване на авторитета му на офицер и държавен служител, което било постигнато в голяма степен – приятели, познати и роднини коментирали и го питали дали написаното е вярно. Той не смел да излезе навън, по улиците разпозналите го и му подвиквали подигравателно, за всички бил бруталният сексуален насилник. Срам и унижение продължавал да изпитва и до днес, независимо, че сайтът Флагман.бг, по разпореждане на Комисията за защита на личните данни, е свалил съдържанието на статиите. Ищецът сочи, че не се е почувствал по-добре и след обявяването за нищожна на заповедта, с която му е наложено дискциплинарно наказание, нито са отпаднали притесненията му за отношението към него на близките, познатите и обществото. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер. Ангажира доказателства. Представя и становище по писмения отговор на ответника, в което излага допълнителни доводи за упражнен спрямо него продължителен психологически тормоз от органите на ГДИН и след издаването на обявената за нищожна заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Със заповед на началника на затвора ищецът бил преместен от ЗО „Дебелт“ в Затвора в гр.Бургас. Той оспорил тази заповед, която била отменена с влязло в сила съдебно решение. Последвало обжалване на представен от него болничен лист от 30.10.2019г. и на последно място прекият му началник се подиграл грубо и цинично със здравословното му състояние на 14.11.2019г. в присъствие на трима други служители, като по-късно същия ден били публикувани и цитираните по-горе статии във Флагман. Всички тези последвали действия и актове на органи на ГДИН окончателно му показали, че няма защо повече да се съпротивлява на желанието да бъде отстранен от длъжността и че е принуден сам да напусне работата си в затвора. Ищецът подал жалба до Министерствното на правосъдието за отношението на началника му към него, на която не последвал отговор, но пък в отговор на искането му за преместване била издадена заповед № Л-5168/26.11.2019г. на главния директор на ГДИН, с която той бил преназначен на длъжност VI-та степен в Пробационна служба – звено Тутракан към РС„ИН“, гр.Силистра при ОС „ИН“, гр.Варна. Същевременно ищецът сочи, че преместването му в Тутракан се оказало непосилно за него и за семейството му от финансова гледна точка. За да може да ги вижда той поискал да бъде преместен в ОСИН – Бургас. Първата му молба не била удовлетворена с мотива, че в ОСИН Бургас няма свободни длъжности, а втората – заради изразени становища от страна на ръководителите на съответните структури. Това засилило чувството му на безизходица и уверението, че основанията на ръководителите се коренят в отменената заповед, с която му е било наложено дисциплинарно наказание, която хвърля неизличимо петно върху кадровото му досие. След всички неуспешни опити за преместването му и за да бъде отново семейството му цяло и пълноценно, ищецът подал на 30.05.2022г. заявление за напускане по собствено желание и бил освободен от длъжност със заповед на министъра на правосъдието. Н. твърди, че през целия този период от началото на дисциплинарното производство до отмяна на наказанието, а след това и по време на невъзможността му да се събере със своето семейство, родителите му съпреживявали неговите тревоги, което се отразило пагубно на тяхното здраве.

В съдебно заседание, редовно призован, ищецът се явява лично и поддържа исковата претенция. Ангажира доказателства. Моли за удовлетворяване на искането в пълен размер.

Ответникът – Министерство на правосъдието, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В представен по делото писмен отговор на исковата молба излага становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Моли за отхвърлянето му.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № ЧР-03-66/05.07.2019г. на министъра на правосъдието, на основание чл.207, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМВР срещу ищеца, в качеството му на ВПД началник на група (надзорно-охранителна дейност) I-ва категория е било образувано дисциплинарно производство във връзка с постъпили данни, че същият в отношенията си с колеги е допуснал поведение, окачествено като тормоз от психически, физически и сексуален характер. В тази връзка със заповед № ЧР-03-67/05.07.2019г. на министъра на правосъдието същият е бил временно отстранен от длъжност. Дисциплинарното производство е приключило със заповед № ЧР-03-98/27.09.2019г. на министъра на правосъдието, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година за това, че е допуснал неправомерно поведение, изразено словесно, чрез отправяне на сексуални намеци в съобщения и лично, и чрез действия – опити за целувки, което е накарало негови колеги да се чувстват неудобно в тяхната работна среда и то по такъв начин, че да потърсят помощ от по-висшестоящи ръководители, с което е нарушил норми от Етичния кодекс за поведение на държавни служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представляващо нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Ищецът е оспорил заповедта пред Административен съд – Бургас, който с решение № 109/27.01.2020г., постановено по адм.д.№ 2628/2019г. по описа на съда, я е провъзгласил за нищожна поради липса на компетентност на органа, който я е издал. Междувременно, със заповед № 619/02.10.2019г. на началника на затвор Бургас е било разпоредено на основание чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и предложение от началника на сектор I-ва категория в ЗО Дебелт“ I-ва категория във вр.чл.292, ал.3 от ППЗИНЗС ищецът - главен надзирател III-та степен в затворническо общежитие „Дебелт“ I-ва категория към затвор Бургас да изпълнява служебните си задължения в затвор гр.Бургас, I-ва категория. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на ищеца срещу тази заповед с решение № 31/09.01.2020г., постановено по адм.д.№ 2510/2019г. Това решение е отменено с решение № 16020/30.12.2020г. на ВАС, постановено по адм.д.№ 5660/2020г., с което съдът е отменил като незаконосъобразна заповед № 619/02.10.2019г. на началника на затвор Бургас. Със заповед № ЧР-05-275/07.10.2019г. на министъра на правосъдието е обявен конкурс за преминаване в ръководна длъжност в затвора в гр.Бургас I-ва категория, както следва: затворническо общежитие „Дебелт“ I-ва категория към затвора в гр.Бургас, I-ва категория – Началник на група (надзорно-охранителна дейност) I-ва категория, 1 (една) вакантна длъжност. Със заповед № Л-5168/26.11.2019г. на главния директор на ГДИН, ищецът е преназначен въз основа на подадено от него заявление на длъжност „Инсектор VI-та степен“ в пробационна служба – звено Тутракан към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Силистра III-та категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна. С последващи молби от 20.01.2021г., от 18.06.2021г., от 15.12.2021г. и молба-допълнение от 05.01.2022г. до ГДИН ищецът е поискал поради финансови затруднения и по семейни причини да бъде преместен на длъжност в ОСИН - Бургас и прилежащите му районни структури или в затвора Бургас и териториалните му структури или в ОД „Охрана – Бургас“ или в структурите на ОД на МВР – Бургас и прилежащите му районни управления, както и на овакантена позиция в пробационна служба – звено Бургас към РСИН – Бургас при ОСИН – Бургас. Видно от представените отговори от ГДИН, молбите му от 20.01.2021г. и от 18.06.2021г. не са уважени поради липса на свободни изпълнителски длъжности в ОСИН – Бургас и прилежащите му звена, а тази от 18.06.2021г. и заради това, че структурите ОД „Охрана – Бургас“ или ОД на МВР – Бургас са извън правомощията на главния директор на ГДИН. Молбата от 15.12.2021г. и тази от 05.01.2022г. не е уважена поради изразени становища от ръководителите на съответните структури. На ищеца писмено е отказано да се запознае с тези становища, с мотива, че това не е предвидено в ЗМВР и Правилата за преназначаване на държавните служителри в ГД „Изпълнение на наказанията“, Главна дирекция „Охрана“ и Бюро по защита на застрашените лица към министъра на правосъдието. На 08.03.2022г. ищецът е подал молба за съдействие относно преместването му и до Омбудсмана на Република България, която е била препратена до министъра на правосъдието, а оттам препратена в ГДИН, по компетентност. С писмо на главния директор на ГДИН с рег.№ 4938/29.04.2022г. до Омбудсмана на Република България е изразено становище, че посочените от ищеца обстоятелства, свързани с професионалното и семейното му положение са разглеждани многократно, като винаги е предоставян писмен отговор на ищеца за неоснователността на молбите му за преместване. По делото са представени също така жалба от началника на затвора Бургас срещу издадения на ищеца болничен лист за периода от 31.10.2019г. – 06.11.2019г., решение на ЛКК № 594/2019г., с което е потвърден болничният лист, констативни протоколи от 20.11.2019г., съставени от нотариус по искане на ищеца, че на 14.11.2019г. на страницата на сайта www.flagman.bg били публикувани две статии със заглавия „Бомба във Флагман! Секс скандал тресе затвора в Бургас! Главен надзирател скачал на колежки“ и „Обезумелият надзирател В. Н. разкъсал дрехите на две жени и крещял: Не издържам! Аз съм ти началник, длъжна си да ми пуснеш!“, жалба, подадена от ищеца до Комисията за защита на личните данни срещу администратора на сайта и решение на КЗЛД № ППН-01-1800/2019г. /13.01.2021г., с което е дадено разпореждане на същия да свали публикаците от сайта. Представени са също епикриза за хоспитализиране на Н. Д. М. в кардиологична болница Медика Кор в периода 24.01.2020г.-28.01.2020г. и следните медицински документи на Д. Н. М.: епикриза за хоспитализация в отделение по нервни болести на МБАЛ - Силистра АД в периода 15.03.2021г.-19.03.2021г., амбулаторен лист за проведен преглед на 07.04.2021г. от невролог, епикриза за хоспитализация в хирургично отделение в периода 5.08.2021г.-12.08.2021г., експретно решение на ТЕЛК при МБАЛ - Силистра АД от 07.02.2022г., епикриза за хоспитализацията в периода 25.04.2022г. – 03.05.2022г. в отделение по нервни болести на МБАЛ - Силистра АД, както и препис-извлечение от акт за смърт на Д. Н. М. от 15.05.2022г.

По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите В. И., К. С. и Д. Ж..

Свидетелят В. И. заявява, че през 2019г. е работил в ЗО „Дебелт“ и там се е запознал с ищеца. Сочи, че той е коректен, стриктен и изпълнителен, искал подчинените му да работят, съгласно закона, но те не били много съгласни и се оплаквали на началника. На въпроса на ищеца как е разбрал за дисциплинарната проверка и какво е било неговото отношение и това на колегите му и дали е имало нагласи за тенденциозност, свидетелят отговаря, че началникът е предприел мерки срещу Н., за да не може същият да заеме неговото място, тъй като бил с юридическо образование. Според свидетеля именно заради това било образувано и дисциплинарното производство срещу Н.. Говорело се, че имат намерение да го накажат и уволнят. По- малко от половината служители били против него, повечето му съчувствали. На въпроса на ищеца дали е споделял нещо с него и дали е имал тревоги и терзания, свидетелят отговаря, че е забелязал отчаяние у Н., станал потиснат, сконфузен, коренно се променил и бил сринат – от спортист се превърнал в човек с наведена глава. На въпроса на ищеца дали свидетелят знае той да е имал финансови затруднения след отстраняването му от длъжност, свидетелят отговаря, че няколко пъти се наложило да дава пари на заем на Н. след отстраняването му от длъжност, защото не му достигали, а и жена му била безработна. На въпроса на ищеца дали след налагане на дисциплинарното наказание се е променило отношението му към работата, свидетелят отговаря, че той вече не е същия човек и че все още не си е възвърнал жизнеността.

Свидетелката С. твърди, че познава ищеца от 2014г., когато той е назначен в затвора Бургас на длъжност инспектор социална дейност и възпитателна работа, като заеманата от нея в този период. Н. бил много общителен, толерантен и коректен към останалите колеги. Отношението му към работата било винаги много отговорно, той бил много дисциплиниран, познавал и спазвал установения ред в затвора и нормативните актове, които регламентират дейността, освен това винаги спазвал професионалната етика, имал висок морал и много благоприлично поведение. По-късно, от 2018г., когато свидетелката била командирована в ЗО „Дебелт“ и работила заедно с ищеца, не била чувала той да е имал аморални или неприлични отношения с колеги. На въпроса на ищеца дали е имало някакви нагласи от ръководството на общежитието или затвора спрямо него във връзка с изпълнение на професионалните задължениия или на лична основа, свидетелката заявява, че към него е имало негативно отношение от страна на началника на общежитието Я. Ж.. Веднъж докато пътували със служебния автомобил към работа, началникът казал в нейно присъствие и пред други колеги, че Н. е боклук. Това станало преди ищецът да започне работа в ЗО Дебелт и по повод преместването му. Отношението на началника било странно и възмутително за всички, тъй като той нямал много преки лични и професионални контакти с ищеца. Според свидетелката една от причините за същото е, че ищецът бил пречка за кариерното развите на началника. Ж. нямал юридическо образование и притесненията му били че Н., ще се яви на конкурса за началник на затворническото общежитие. Другата причина, според свидетелката е, че началникът се „хранел“, когато вижда хората да страдат и да са нещастни. Свидетелката твърди, че Н. винаги е бил в коректни отношения с останалите служители. Самата тя никога не била чувала дори и слухове по отношение на това, което се е случило впоследствие. След като му наложили наказание, ищецът не идвал на работа, разпоредили му да излезе в отпуск. Като разбрали за проверката, инициирана по жалбите за сексуален тормоз, нито тя, нито останалите вярвали, че Н. е способен на това. Тя била шокирана, никой от тях не си променил отношението към ищеца. Свидетелката С. изразява мнение, че Н. е „сготвен“ от Я. Ж. и М. В.. При разговор с едната от жалбоподателките, свидетелката директно я попитала защо е написала жалбата, в отговор на което същата казала, че й било досадно ищецът да й пише по вайбър или по другите социални мрежи. Свидетелката й казала, че не вярва и че не приема това, което тя счита за сексуален тормоз и че в случай, че може да го докаже, последствията ще са погубни за Н.. На въпроса на ищеца дали е установила някаква промяна в емоционалното или психологическото му състояние след започване на проверката, свидетелката С. отговаря, че двамата са разговаряли по телефона след като тя разбрала за инициирането й. Той бил в шок, емоционален срив, трудно приемал обвиненията срещу него. Казал й, че му били разпоредили да излезе в отпуск и след това не пожелал да продължат разговора. След около месец те се видели, след като той вече се бил запознал с материалите по преписката. Н. бил отвратен, омерзен, депресиран, унил и много притеснен от това, което е прочел, тъй като според него това щяло да бъде много голямо петно за него и в личен и в професионален план. Дори физически бил отслабнал, изглеждал много състарен. След това се чували по телефона, когато Н. заминал да работи в Силистра. Той много страдал и тъгувал за семейството си, тежко му било, че не може да вижда как расте малкото му дете и да помага на съпругата си, тъй като разстоянието между двата града било много голямо. На уточнителен въпрос на представителя на прокуратурата свидетелката отговаря, че емоционалните страдания на ищеца са били заради обвиненията в жалбите за сексуален тормоз и че не знае дали той е завел дело за клевета срещу лицата, които са ги подали.

Свидетелката Д. Ж. заявява, че от 2015г. живее заедно с ищеца. Сочи, че още като го отстранили от работа той започнал да става по-сприхав, било го срам, отчуждил се от нея. След като излязла статията във Флагман даже спрял да излиза навън, притеснявал се какво ще си кажат за него техните приятели, затворил се в себе си и не я допускал до него. Бил много тежък период за тях. След като го възстановили на работа се наложило да се премести в гр.Тутракан, тъй като имал проблеми на по-високо ниво с директори и заместник-директори. През трите години, когато работил там, той се връщал в гр.Бургас само през събота и неделя и това не се отразило добре на малкото им общо дете и на по-голямата й дъщеря, която Н. е отгледал като своя. За нея било много трудно да гледа двете деца, но тогава нямало как да се премести в гр.Тутракан, защото тъкмо била почнала работа в НАП, а и не искала да причинява стрес на децата. За него също било трудно, защото не го пускали да се прибере в гр.Бургас. Същевременно свидетелката твърди, че когато отишъл в гр.Тутракан Н. вътрешно се поуспокоил и вече не реагирал остро на думите й, както първоначално, не бил така изнервен. Вече нямал проблеми да излиза с приятели. Впоследствие той напуснал работа, защото нямало как да бъдат разделени. На поставени въпроси от ищеца дали е имал притеснения относно самото дисциплинарно производство и след като е приключило и дали това, че многократно е правил опити за преместване в гр.Бургас, които не са били успешни, се е отразило на емоционалното му състояние, свидетелката отговаря, че Н. се е явявал на конкурси и правел многократни опити да започне работа в друга държавна администрация. Основната причина за това била, че са разбрали за ситуацията, че има такива жалби срещу него, защото тази информация се е появила и в медията. Той се притеснявал, че вече престижът му е уронен. Свидетелката твърди, че ищецът е бил принуден да се премести в гр.Тутракан, заради проблеми с началниците си, защото имал опасения, че в гр.Бургас ще продължават да правят заговори срещу него и че ще има по-големи неприятности. Той се чувствал засрамен, обиден и наранен, а давал всичко от себе си за работата си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим за разглеждане, съгласно чл.204, ал.1 от АПК, като предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК.

Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

Основателността на иска за обезвреда по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага наличието на кумулативно изискуемите според нормата материалноправни предпоставки, а именно: 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; 2) настъпили вреди в правната сфера на ищеца и 3) пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, такава не може да бъде ангажирана.

В случая, безспорно е налице първата предпоставка, а именно прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на ищеца.

Налице е и втората предпоставка – претърпяни емоционални страдания от ищеца, в какъвто смисъл са последователните показания на разпитаните по делото свидетели.

Не е налице, обаче, третият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно пряка причинна връзка между прогласената за нищожна заповед за налагане на дисциплинарно наказание и настъпилия вредоносен резултат. Сочените от свидетелите последици за Н., както в професионален, така и в личен аспект и преживяните от него емоционални страдания, не са причинени пряко от обявената за нищожна заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на министъра на правосъдието, а от други административни актове и действия на други лица. Установява се от показанията на свидетелите, че Н. се почувствал унижен, засрамен и омерзен и че изпитвал трудности от финансов характер в резултат на временното му отстраняване от длъжност с нарочна заповед, която, обаче, не е била обжалвана от него и е породила последиците си на влязъл в сила административен акт. Той изпаднал в силен стрес и шок, бил отвратен, сринат, наранен, срамувал се, станал затворен, изнервен, не искал да излиза и да комуникира с близките и приятелите си, бил потиснат, депресиран, изпитвал страх за кариерното си развитие и за авторитета си в личен и професионален план след като му станали известни обвиненията срещу него в жалбите, подадени от негови колеги за сексуален тормоз и след като от администратора на сайта www.flagman.bg били публикувани статиите с описаните по-горе заглавия. Всички свидетели, дори и самият ищец, акцентират на обстоятелството, че е претърпял описаните неимуществени вреди освен в резултат на временното му отстраняване от длъжност, най-вече поради обвиненията в жалбите за сексуален тормоз и публикуваните статии в интернет, за което няма как да понесе отговорност ответникът. Преназначаването на ищеца на длъжност „Инсектор VI-та степен“ в пробационна служба – звено Тутракан към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Силистра е станало със заповед № Л-5168/26.11.2019г. на главния директор на ГДИН, но въз основа на подадено от Н. заявление и изрично изявено от него желание за това. Следователно, не е налице изискуемата пряка причинна връзка между прогласената за нищожна заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицаие“ и неудобствата във финансов и личен план, които ищецът Н. е изпитал, поради голямото разстояние между гр.Бургас и гр.Тутракан и невъзможността да живее със семейството си. Липсват и доказателства на ищеца да е отказвано да бъде преместен на длъжност в ОСИН - Бургас и прилежащите му районни структури или в затвора Бургас и териториалните му структури или в ОД „Охрана – Бургас“ или в структурите на ОД на МВР – Бургас конкретно заради проведеното срещу него дисциплинарно производство и наложеното дисциплинарно наказание. Липсват данни за наличие на пряка причинна връзка и между нищожната заповед и издадената впоследствие заповед № 619/02.10.2019г. на началника на затвор Бургас, както и заповед № ЧР-05-275/07.10.2019г. на министъра на правосъдието, с която е обявен конкурс за преминаване в ръководна длъжност в затвора в гр.Бургас I-ва категория, както следва: затворническо общежитие „Дебелт“ I-ва категория към затвора в гр.Бургас, I-ва категория – Началник на група (надзорно-охранителна дейност) I-ва категория, 1 (една) вакантна длъжност. Не е доказана и връзката между воденото дисциплинарно производство и издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца от една страна и обжалването на посочения от него болничен лист от началника на затвора, от друга, нито, че прекият му началник се е подиграл с неговото здравословно състояние на 14.11.2019г. Действително, и тримата свидетели заявяват, че Н. е имал проблеми с ръководството, двама от тях дори изказват предположение за причината за това отношение, както и за причината да бъде образувано дисциплинарното производство срещу него, но дали тези предположения отговарят на истината е въпрос, ирелевантен за предмета на настоящото производство, доколкото се претендира обезщетение за неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от нищожна заповед на министъра на правосъдието, а не от тендециозни действия на други лица. Безспорен е фактът, че дисциплинарното производство е инициирано по повод жалби за сексуален тормоз и че няма доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за тенденциозност на събраните доказателствени материали и за манипулиране на документи, с цел да се създаде лошо отношение към Новаков.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че не следва да обсъжда твърденията на ищеца за влошаване на здравословното състояние на родителите му, в следствие на дисциплинарното производство и наложеното му дисциплинарно наказание, тъй като чрез доводите на ищеца за евентуално претърпени от неговите родители неимуществени вреди в резултат на дисциплинарното производство и наложеното му дисциплинарно наказание, всъщност се предявяват чужди права, с каквото право ищецът не разполага, тъй като с исковата молба той може да предявява и да иска защита само срещу нарушените му субективни права. Ищецът не е нито пълномощник, нито процесуален субституент на родителите си, а и от тях иск не е предявен, поради което твърденията за влошаване на здравословното състояние на родителите му не подлежат на обсъждане в рамиките на настоящото производство.

С оглед на всичко изложено по-горе се налага извод, че при липса на третия елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ответникът по иска има право на разноски. Същите са своевременно претендирани и представляват искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В полза на Министерство на правосъдието на Република България, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от В. Д. Н., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Бургас, [жк], [адрес] против Министерство на правосъдието на Република България, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 9000 /девет хиляди/ лева, в резултат от обявен за нищожен административен акт – Заповед № ЧР-03-98/27.09.2019 год. на Министъра на правосъдието, ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. Д. Н., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Бургас, [жк], [адрес] да заплати на Министерство на правосъдието на Република България съдебни разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.