№ 16020
гр. С, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110157866 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „АББ“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 81,вх. В по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания на
ищеца срещу ответника Р. Д. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. Ж 19, общ. Столична,
обл. С (столица) за сумата 660,85 лева (шестстотин и шестдесет лева и 85 стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит №878708 от 18,05,2017 г. сключен с „К“ ЕАД
с ЕИК ******, ведно със законна лихва от 15.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
106,27 лева (сто и шест лева и 27 стотинки), представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.03.2018 г., сумата 245,89 лева (двеста четиридесет и
пет лева и 89 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до
23.02.2021 г., сумата 147,20 лева (сто четиридесет и седем лева и 20 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 13478/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че между К EАД, ЕИК ******, като кредитодател, и Р. Д. А., ЕГН
**********, като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 878708
на 18.05.2017 г. по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се договорът да е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. Под условие, че не бъде прието за доказано посоченото,
поддържа, че е сключен договор за заем считано от датата на получаване на паричната сума.
Поддържа, че на 18.05.2017 г. ответникът Р. Д. А., ЕГН **********: е сключил Договор
за потребителски кредит № 878708 на 18.05.2017 с „К“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С, район „Л“, ул. „Я“ № 7Б, по силата на който е получил сумата от
1
800 лв. С договора ответникът се задължил да заплати 10 вноски по 95,89 лева всяка с падеж
на последната - 20.03.2018 г. съгласно погасителен план по Приложение № 1 към договора.
Договор за потребителски кредит. Сочи, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, като посочен годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Посочва, че в раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити,
приложими към договорите за кредит, сключвани от първоначалния кредитор, било
предвидено задължение на длъжника за заплащане на обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска в случай на допускане
на такова забавяне на плащането, както и на всички разноски за извънсъдебното, респ.
съдебното събиране на вземането, направени от кредитора. Длъжникът не изпълнил
задължението си за заплащане на предвидените в приложимия към договора погасителен
план вноски, поради което за същия възникнало задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Посочва, че на 18.05.2017 г. ответникът е сключил Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството АТ ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да
сключи договор с К АД и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички
задължения по Договора за кредит с К АД, съответно да плати всички изискуеми
задължения при поискване от К АД /чл. 3 /. Твърди, че на 18.05.2017 г. АТ и К са сключили
договор за поръчителство, по силата на който АТ ЕООД се е задължило спрямо К АД за
всички задължения на ответника по Договора за кредит.
Поддържа, че с Приложение № 1 от 18.02.2021 г към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К“ АД като цедент е прехвърлило
вземанията към ответника по договора за потребителски кредит на ищеца Твърди, че
ответникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният
представител на ответника оспорва да е налице сключен договор за кредит и ответникът да е
получил в заем твърдяната сума. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит
на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 , т.9 и т. 10 ЗПК и на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК. Оспорва ответникът да е приел общите условия. Твърди, че ответникът не е уведомен
за цесията. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
С молба с вх. № 149812/29.04.2025 г. ищецът по повод възраженията на особения
представител посочва, че длъжникът е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит
със заявление от разстояние и е направил електронно изявление, че приема договора и
Общите условия. Претендира, че е постигнато съгласие съгласно чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП
в отношенията обикновения електронен подпис да има стойността на саморъчен, поради
което изявлението на ответника, че е съгласен да бъде обвързан от договора и ОУ, е
направено чрез въвеждане на команда на указано за това място на сайта на кредитодателя.
Поддържа, че договорът за цесия е валиден и длъжникът е уведомен, като според съдебната
практика се счита за уведомен и с подаването на исковата молба.
Софийският районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото са приети като писмени доказателства Договор за кредит №878708 от
18.05.2017 г. между ответника и „К“ ЕАД с ЕИК ****** и Приложение към него, както и
Общи условия, според които на ответника се предоставя заем в размер на 800 лв., който
последният се задължава да върне ведно с възнаградителна лихва с фиксиран лихвен
процент 41,25 % на 10 месечни вноски в размер на 95,89 лева с падеж на последната
20.03.2018 г. Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 958,90 лева, т.е. размерът на
възнаградителната лихва за договорения срок е 158,90 лева. Посочено в договора е и че ГПР
е 50 %.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
С оглед наведените от ищеца твърдения за начина на сключване на договора същият
съставлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за
предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и следва да е сключен като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече /чл. 6 ЗПФУР/.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В случая от страна на особения представител изрично е наведено възражение, че
ответникът не е валидно обвързан от твърдения от ищеца договор и че не е получил
заемната сума. Представените документи – договор и приложение и общи условия не носят
подписа на ищеца. Освен тях ищецът не ангажира други доказателства, от които да се
установява извършване на посочените в молба от 29.04.2025 г. фактически действия от
страна на ответника по отправяне на искане до кредитодателя и изразяване на съгласие със
съдържанието на договора и Общите условия с представеното съдържание. Поради това и
недоказано е от страна на ответника да е изразено в електронна форма съгласие да бъде
обвързан от заемно правоотношение с твърдяното съдържание.
Освен посоченото, договорът за кредит представлява разновидност на договора за заем
за потребление, който е реален договор, и за да се приеме, че е сключен и е породил
действие, следва да е налице реално предаване на заемната сума от заемодателя на
заемателя. В случая ищецът не е ангажирал доказателства, от които при условията на пълно
доказване да се установява, че заеманата сума е получена от заемателя. Видно от
представената разписка за извършено плащане № 2000000126927892/18.05.2017 г. същата не
съдържа изявление от страна на ответника за получаване на парична сума, а самата парична
сума е в различен размер – 500,77 лева и без отбелязана каквато и да било връзка с
процесния договор за кредит. В допълнение - според представената справка извлечение от
системата на К ЕАД сумата от 500,77 лева е отбелязана като „превод разлика по нов заем“, а
друга сума от 299,23 лева „погасяване задължения по стар заем с отпусната сума по нов
заем“. Не се твърди и не се установява и наличието на предходни задължения, за погасяване
на които да е усвоена част от главницата по процесния договор.
С оглед посоченото съдът намира, че ищецът не доказва при условията на пълно и
главно доказване между ответника и К ЕАД да е възникнало заемно правоотношение със
соченото в исковата молба съдържание.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме обратното, то договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй
като не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а
именно в него липсва посочване на действителния годишен процент на разходите по
кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената
методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Видно от съпоставка между размерите на
ГПР и ГЛП, посочени в договора, в изчислението на ГПР е взета предвид като разход по
3
кредита единствено възнаградителната лихва, но не и разходът за възнаграждение по
сключения във връзка и в изпълнение на договора за кредит - договор за предоставяне на
поръчителство. Преценката на уговореното съдържание на услугата по предоставяне на
поръчителството води до очевиден извод, че възнаграждението за същата съставлява по
своята същност общ разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР
ЗПК на съобразяване и включване в изчислението на ГПР. Преценката на цялостното
съдържание на подписаните от ищеца документи, уговорените насрещни престации на
кредитора и на поръчителя, изначалното уговаряне на възнаграждението да се дължи ведно с
месечните погасителни вноски и неговият значителен с оглед заемната сума размер води до
извод, че обвързването на потребителя със заплащането му съставлява съществена част от
основното съдържание на кредитното правоотношение, а самото възнаграждение съставлява
увеличаване на разходите, които потребителят е принуден да стори, за да получи заема.
Неточното посочване на ГПР съставлява неизпълнение на изискването на цитираната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде
информиран за разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с
ответника на фона на предлаганите от други финансови институции условия. В този смисъл
е и застъпено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав)
разбиране, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. С посоченото решение е разяснено и чл. 10, пар. 2, б.
"ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води до връщане от страна на съответния потребител единствено на
предоставената в заем главница.
Съгласно императивното правило на чл. 23 ЗПК недействителността на договора за
паричен заем има за последица, че длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита. Трайно установена е практиката по прилагане на цитираната разпоредба при
разглеждане на иск, основан на неизпълнение на договорно задължение, според която ако
тази недействителността се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. (в този смисъл решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д.
№ 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на
ВКС, I т. о., решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т. о., решение №
50086/21.12.2013 г. по т. д. № 1027/2022 г. на ВКС, I т. о., Решение № 50259 от 12.01.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о.)
В случая обаче освен че не доказва заемното правоотношение, ищецът не се
легитимира и като кредитор нито на вземанията на кредитодателя, нито на суброгационни
вземания на поръчителя, респ. на вземане за чистата стойност съгласно чл. 23 ЗПК. В този
смисъл от представения договор за цесия не става ясно нито дали изобщо вземания по
процесния кредит са прехвърляни, тъй като представеното извлечение със заличени данни
не съдържа информация за индивидуализиращи вземанията белези като длъжник, кредитор,
размер, основание, нито дали се прехвърлят – вземания на кредитора К ЕАД или ако е
извършено плащане от страна на АТ ЕООД – неговите суброгационни вземания.
На последно място – не се доказва и ответникът да е уведомен надлежно за
извършеното прехвърляне. В случая не са ангажирани доказателства, от които да се
установява твърдяното уведомяване на длъжника преди подаване на исковата молба. Не
4
може да се приеме и че уведомяване е извършено с връчване на исковата молба, тъй като
приложение към същата на особения му представител е връчен само договора за цесия,
който не съдържа индивидуализация на вземането и конкретно упълномощаване цесионерът
да уведоми длъжника или уведомление от цедента до длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД. Поради посоченото не може да се приеме нито че вземанията са прехвърлени, нито че
прехвърлянето има действие за длъжника.
За пълнота следва да се посочи и че искът по чл. 422 ГПК е предявен на 15.03.2023 г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, поради което и към тази дата
непогасено по давност би било само вземането за чиста стойност на главница по последната
вноска с падеж – 20.03.2018 г.
По разноските
При този изход на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи разноските за
производството.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „АББ“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 81,вх. В положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания срещу ответника Р. Д. А. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. Ж 19, общ. Столична, обл. С (столица) за сумата 660,85
лева (шестстотин и шестдесет лева и 85 стотинки), представляваща главница по Договор за
кредит №878708 от 18,05,2017 г. сключен с „К“ ЕАД с ЕИК ******, ведно със законна лихва
от 15.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 106,27 лева (сто и шест лева и 27
стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до
20.03.2018 г., сумата 245,89 лева (двеста четиридесет и пет лева и 89 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 23.02.2021 г., сумата 147,20
лева (сто четиридесет и седем лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13478/2023 г. по описа на СРС, 118-ти
състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5