Решение по дело №7701/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260296
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20184520107701
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Русе, 23.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7701 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, твърди, че на 31.08.2017г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника Договор за стоков кредит № 2869793, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 1 599.00 лева, представляваща цената на стоката, която кредитополучателя закупил от търговски обект – случая мобилен телефон и аксесоари към него. Кредитодателя превел тази парична сума по банкова сметка *** „Технополис България” ЕАД, от където била закупена стоката на 31.08.2017г. В договора за стоков кредит страните уговорили, че общият размер  на кредита е 1 671.15 лева, включващ главницата и еднократна застрахователна премия от 72.15 лева, както и че се дължи възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24%, фиксирана за целия период на договора или в размер на 225.09 лева. Така общият размер на кредита станал 1 896.24 лева, която ответникът се задължил да върне на 12 броя месечни погасителни вноски в размер на 158.02 лева всяка – първата вноска с падеж 01.10.2017г., а последната с падеж на 01.09.2018г. Кредитополучателят не е изпълнил задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание т.13, т.2, б.”а” от Общите условия към договора. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите условия към договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, той дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разпределена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Така на длъжника била начислена лихва за забава в размер на 129.72 лева за периода 01.10.2017г. до 30.07.2018г. На 20.04.2018г. бил сключен индивидуален договор за цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков договор за цесия от 20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/2869793 от 16.05.2018г., изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора адрес, което било получено от майката на длъжника на 22.05.2018г. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5476/2018г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 1 671.15 лева, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. по 12 броя неплатени месечни вноски за периода 01.10.2017г. до 01.09.2018г.; 189.27 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.10.2017г. до 20.04.2018г. и 129.72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2017г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.08.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5476/2018г. по описа на РРС. В условията на евентуалност и в случай, че бъде отхвърлен предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, моли съда да осъди ответника да му заплати сумите от 1 671.15 лева, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. по 12 броя неплатени месечни вноски за периода 01.10.2017г. до 01.09.2018г.; 189.27 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.10.2017г. до 20.04.2018г. и 129.72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2017г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковете – 15.11.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените евентуални и обективно съединени искове, първият положителен установителен иск правно основание чл.422 от ГПК, а вторите обективно съединени с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът К.М.А. призован по регистрираните му постоятен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че цесията не е редовно съобщена от предишния кредитор на ответника и тя не поражда действие за последния, поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо К.А.. Твърди и че подписите в договора за стоков кредит и общите условия към него не са подписвани от ответника, поради което и не е налице сключен договор за стоков кредит. Оспорва и исковете по размер. Прави и възражение за нищожност на клаузата за формиране на лихвите за забава в чл.13, ал.1 от Общите условия към договора, като неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.08.2017г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника Договор за стоков кредит № 2869793, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 1 599.00 лева, представляваща цената на стоката, която кредитополучателя закупил от търговски обект – случая мобилен телефон и аксесоари към него. Кредитодателя превел тази парична сума по банкова сметка *** „Технополис България” ЕАД, от където била закупена стоката на 31.08.2017г. В договора за стоков кредит страните уговорили, че общият размер  на кредита е 1 671.15 лева, включващ главницата и еднократна застрахователна премия от 72.15 лева, както и че се дължи възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24%, фиксирана за целия период на договора или в размер на 225.09 лева. Така общият размер на кредита станал 1 896.24 лева, която ответникът се задължил да върне на 12 броя месечни погасителни вноски в размер на 158.02 лева всяка – първата вноска с падеж 01.10.2017г., а последната с падеж на 01.09.2018г. Подари неизпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание т.13, т.2, б.”а” от Общите условия към договора. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите условия към договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, той дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разпределена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Така на длъжника била начислена лихва за забава в размер на 129.72 лева за периода 01.10.2017г. до 30.07.2018г.

На 20.04.2018г. бил сключен индивидуален договор за цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков договор за цесия от 20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/2869793 от 16.05.2018г., изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора адрес, което било получено от майката на длъжника на 22.05.2018г. Това уведомление е приложено и към исковата молба, като същото е било връчено на назначения на ответника особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.66 от делото.

Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5476/2018г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.

Особеният представител на ответника твърди, че подписите в договора за стоков кредит и общите условия към него не са подписвани от ответника, поради което и не е налице сключен договор за стоков кредит, като оспорва истинността на тези писмени доказателства. На основание чл.193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване истинността на договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. и общите условия към нето в частта за положените подписи за потребител.

От заключението на изготвената по делото съдебно-графична екпертиза се установява, че подписът за потребител в договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. е положен /изпълнен/ от К.М.А.. Подписите за потребител на всяка страница от Общите условия за отпускане на кредит към договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. са положени /изпълнени/ от К.М.А..

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че до датата на цесията 20.04.2018г. кредиторът е начислявал задълженията по месечните погасителни вноски, съгласно уговореното в погасителния план към договора, а ответникът не е направил никакви плащания на задълженията си по процесния договор. Такива плащания ответникът не е направил и към новия кредитор „ АГенция за събиране на вземанията” ЕАД към датата на образуване на заповедното производство – 01.08.2018г. На 20.04.2018г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.13, ал.2 от договора – поради неплащане на две последователни погасителни вноски. Към 20.04.2018г. дължимите и неплатени погасителни вноски по процесния кредит са 7 броя. Към датата на образуване на зоповедното производство дължимите от ответника парични суми по договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. са 1 671.15 лева главница и 189.27 лева – договорна лихва за периода 01.10.2017г. до 20.04.2018г. Общият размер на дължимата лихва за забава по кредита, изчислена за периода от 01.10.2017г. до 31.07.2018г. вкл. е в общ размер на 134.57 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Особеният представител на ответника твърди, че подписите в договора за стоков кредит и общите условия към него не са подписвани от ответника, поради което и не е налице сключен договор за стоков кредит, като оспорва истинността на тези писмени доказателства. На основание чл.193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване истинността на договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. и общите условия към него в частта за положените подписи за потребител.

От заключението на изготвената по делото съдебно-графична екпертиза се установява, че подписът за потребител в договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. е положен /изпълнен/ от К.М.А.. Подписите за потребител на всяка страница от Общите условия за отпускане на кредит към договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. са положени /изпълнени/ от К.М.А..

Като съобрази резултата от заключението на съдебно-графичната експертиза, съдът намира, че направеното оспорване истинността на представените от ищеца писмени доказателства - договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. и общите условия към него е недоказано и неоснователно, поради което следва да се приеме, че по делото е доказано от тези писмени доказателства, че на 31.08.2017г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника Договор за стоков кредит № 2869793, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 1 599.00 лева, представляваща цената на стоката, която кредитополучателя закупил от търговски обект – случая мобилен телефон и аксесоари към него. Кредитодателя превел тази парична сума по банкова сметка *** „Технополис България” ЕАД, от където била закупена стоката на 31.08.2017г. В договора за стоков кредит страните уговорили, че общият размер  на кредита е 1 671.15 лева, включващ главницата и еднократна застрахователна премия от 72.15 лева, както и че се дължи възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24%, фиксирана за целия период на договора или в размер на 225.09 лева. Така общият размер на кредита станал 1 896.24 лева, която ответникът се задължил да върне на 12 броя месечни погасителни вноски в размер на 158.02 лева всяка – първата вноска с падеж 01.10.2017г., а последната с падеж на 01.09.2018г. Подари неизпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание т.13, т.2, б.”а” от Общите условия към договора. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите условия към договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, той дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разпределена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Така на длъжника била начислена лихва за забава в размер на 129.72 лева за периода 01.10.2017г. до 30.07.2018г.

На 20.04.2018г. бил сключен индивидуален договор за цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков договор за цесия от 20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/2869793 от 16.05.2018г., изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора адрес, което било получено от майката на длъжника на 22.05.2018г. След като майката на ответника е получила уведомлението със задължението да го предаде на сина си и представеното пълномощно, то следва да се приеме, че цесията е била редовно съобщена от предишния кредитор на ответника и тя е породила действие за последния, поради което ищецът има качеството на кредитор спрямо К.А.. В тази връзка възражението на особения представител на ответника се явява неоснователно.

Следва да се отбележи и че уведомлението за цесията е приложено и към исковата молба, като същото е било връчено на назначения на ответника особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.66 от делото. Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.13, ал.6 и 7 от общите условия към сключения договор, съгласно която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договора на трето лице без съгласието на клиента като впоследствие информира същия, като го уведоми писмено.

Няма законова пречкапървоначалния кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото е представено пълномощно, от което е видно, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Уведомление приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на предходния чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление да се връчи на назначен от съда особен представител на длъжника, тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него не се и изисква изрично пълномощно.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява размерът на дължимите от ответника парични суми за главница, договорна лихва и лихва за забава, които съвпадат с претендираните от ищеца /лихвата за забава дори е претендирана в по-нисък размер/. Съгласно експертизата от момента на сключване на договора за стоков кредит, до момента на цесията, ответникът не е направил никакви плащания на задълженията си по процесния кредит. Към датата на образуване на заповедното производство – 01.08.2019г., общият размер на дължимите от К.А. суми са 1 671.15 лева – гладница; 189.27 лева - договорна лихва за периода 01.10.2017г. до 20.04.2018г. и 134.52 лева - лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2017г. до 30.07.2018г. Съдът намира за неоснователно и възражението на назначения особен представител на ответника, че клаузата за формиране на лихвите за забава в чл.13, ал.1 от Общите условия към договора е нищожна, като неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите условия към договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, той дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разпределена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че лихвата за забава е договорена в размер на законната такава, дори се претендира от ищеца в по-нисък размер. Тази разпоредба от общите условия не е неравноправна, а от там не е нищожна, тъй като при забава в плащането на парична сума на падежа, се дължи законна лихва на кредитора, обезщетяваща вредите от неизпълнението на длъжника.

Поради гореизложеното съдът намира искът за изцяло доказан както по своето правно основание, така и по размер, поради което следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 1 671.15 лева, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. по 12 броя неплатени месечни вноски за периода 01.10.2017г. до 01.09.2018г.; 189.27 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.10.2017г. до 20.04.2018г. и 129.72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2017г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.08.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5476/2018г. по описа на РРС.

Поради произнасянето и уважаването на главния иск с правно основание чл.422 от ГПК, съдът не следва да се произнася по евентуално предявените обективно съединени с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 5476/2018г. по описа на РРС, разноски в размер на 39.80 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

            На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 702.73 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждения на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и назначения особен представител, както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, направените по делото разноски от бъджета на РРС в размер на 150.00 лева за заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-графичната експертиза.

            Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.А., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите от 1 671.15 лева /хиляда шестстотин седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит № 2869793/31.08.2017г. по 12 броя неплатени месечни вноски за периода 01.10.2017г. до 01.09.2018г.; 189.27 лева /сто осемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 01.10.2017г. до 20.04.2018г. и 129.72 лева /сто двадесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2017г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.08.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5476/2018г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА К.М.А., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата от 89.80 лева /осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 5476/2018г. по описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.М.А., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите от 702.73 лева /седемстотин и два лева и седемдесет и три стотинки/ - направени по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.М.А., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева – направени по настоящото дело разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно-графична експертиза.

Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен представител.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: