РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. Д. против Решение № 150/
05.05.2022 г. по гр. д. № 795/ 2021 г. на Окръжен съд П., с което е осъден да
заплати на М.о. сумата от 27 293. 61 лв., представляваща обезщетение по чл.
260, ал. 1 ЗОВСРБ за направените разходи за издръжка и обучението му за
срока на обучението му, изчислени пропорционално на срока на
неизпълнение в размер на 6 години 1 месец и 2 дни съобразно Договор за
военна служба №*********/11.08.2012 г., както и сумата от 925. 31 лв. -
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от 27 293. 61 лв. за
периода от 25.07.2021 г. до 22.11.2021 г.
Жалбоподателят счита, че относимият към разглеждания случай
нормативен акт е Наредба № Н – 1/ 14.01.2013 г., която е действала към
момента на изпълнение на договора за военна служба, като окръжният съд
неоснователно придал обратно действие на Наредба № Н – 11/ 29.10.2020 г.
Счита, че не са налице законовите предпоставки за присъждане на
1
обезщетение за неизпълнената част от договора за военна служба, поради
което иска да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови
ново, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемият М.о. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ постановява, че
военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.
163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл.
142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1,
дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Според
ал. 4 редът и начинът за изчисляване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация се определя от министъра на
отбраната, като в тази връзка е приета Наредба № Н-1 от 14.01.2013 г. за реда
и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация на военнослужещите от М.о. структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с
възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 8 от 29.01.2013 г.),
отменена със сега действащата Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. (ДВ, бр. 96 от
10.11.2020 г.).
По настоящето дело не е спорно, че между страните е сключен Договор
за военна служба №********/577/11.08.2012 г., уреждащ отношенията им във
връзка с обучението на ответника А. В. Д. в Национален военен университет
„В.Л.“ и задължение за последващо изпълнение на военна служба.
Уговореният срок на договора е 15 години, от които 5 години за обучение и
10 години за изпълнение на военна служба.
2
Не е спорно също така, че ответникът е завършил пълния 5 - годишен
курс на обучение, след което е бил назначен на военна длъжност, считано от
27.07.2017 г.
Със Заповед № КВ - 125/ 18.05.2021 г. на министъра на отбраната е
прекратен договора за военна служба на А. В. Д.. Съгласно Заповед № ЛС-47/
25.06.2021г. на командира на 24-та Авиационна база ответникът А. В. Д. е
отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от
25.06.2021г., а според т. 2 неизпълненият първоначален срок на договора за
военна служба бил в размер на 6 години 1 месец и 2 дни, за който дължи
обезщетение в размер на 33 300.54 лв., от което следва да се приспадне
дължимото му обезщетение от 5579. 04 лв.
Според заключението на допуснатата в първоинстанционното
производство съдебно – икономическа експертиза разходите за издръжка
обучение, квалификация за времето на обучение на ответника в НВУ „В.Л.“
по отменената Наредба № Н - 1/ 14.01.2013 г. възлизат на 24 470. 60 лв., а
сумата пропорционална на неизпълнения срок на договора на 14 895. 44 лв.
По действащата Наредба № Н - 11/29.10.2020 г. разходите за издръжка
обучение, квалификация за времето на обучение са общо 54 692. 67 лв., а
сумата пропорционална на неизпълнения срок на военна служба е 27 293.61
лв.
При тези факти по делото изводът на окръжния съд за основателност на
предявения иск поради наличието на предпоставките по чл. 260, ал. 1
ЗОВСРБ е правилен: ответникът е освободен от военна служба на основание
чл. 163 (с предизвестие) преди изтичане на първоначалния 10 – годишен срок
на военната служба по чл. 142, ал. 5, поради което следва да възстанови на
М.о. разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация
пропорционално на срока на неизпълнението, определени с наредбата по чл.
260, ал. 4 ЗОВСРБ.
Основният спор между страните е относно приложимата наредба за
определяне на разходите за издръжка, обучение и квалификация.
Становището на ответника, че размерът на разходите за обучение,
квалификация и преквалификация, които следва да възстанови, следва да се
определят по Наредба № Н - 1/ 14.01.2013 г., е неоснователно. Общото
правило, изведено от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗНА, е, че нормативният
3
акт има действие за напред, което означава, че той се прилага за факти и
обстоятелства, възникнали след приемането му. Поради това приложимата
наредба по чл. 260, ал. 4 ЗОВСРБ за изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите при
предсрочно прекратяване на военната служба ще се определи според момента
на възникване на правнорелевантния факт на прекратяване на договора за
военната служба, пораждащ правото на обезщетение по чл. 260, ал. 1
ЗОВСРБ. В случая прекратяването на договора за военна служба на ответника
А. В. Д. е настъпило през юни 2021 г., поради което размерът на разходите за
издръжка, обучение и квалификация, които следва да възстанови, следва да се
изчислят по действащата Наредба № Н - 11/29.10.2020 г. Фактът, че
ответникът е започнал изпълнение на договора при действието на отменената
Наредба № Н - 1/ 14.01.2013 г., не може да обоснове нейната приложимост,
тъй като юридическият факт, касаещ изчисляване размера на процесното
вземане - предсрочното прекратяване на договора за военна служба, е
настъпил при действието на Наредба № Н - 11/29.10.2020 г. В този смисъл
окръжният съд не е придал обратно действие на Наредба № Н - 11/29.10.2020
г., както твърди ответникът, а е приложил същата съобразно правилото за
действие за напред на нормативните актове.
Що се отнася до оплакването, че окръжният съд е отказал да извърши
косвен съдебен контрол за законосъобразност на Наредба № Н - 11/29.10.2020
г., същото е неоснователно. Косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК
касае само индивидуалните административни актове, които се
противопоставят на страната по делото, която не е участвала в
производството по издаването и обжалването му. Подзаконовите нормативни
актове не подлежат на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като е
предвиден специален ред за отмяната им, уреден в раздел III, глава Х на АПК
– Оспорване на подзаконови нормативни актове, който се провежда пред
Върховния административен съд.
Второто оплакване е относно размера на разходите за издръжка,
обучение и квалификация, които ответникът следва да възстанови на М.о. за
предсрочно прекратения договор за военна служба. Както се отбеляза по –
горе, приложима в тази насока е Наредба № Н - 11/29.10.2020 г. От
заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно –
икономическа експертиза е видно, че общият размер на разходите за
4
издръжка и обучение, изчислени по Наредба № Н - 11/29.10.2020 г. след
приспадане на дължимите на ответника обезщетения, възлиза на 27 293.61 лв.
Пред настоящата инстанция е допусната нова съдебно – икономическа
експертиза, която дава сходен размер на разходите за издръжка и обучение –
27 294. 14 лв. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н - 11/29.10.2020 г.
разходите, подлежащи на възстановяване по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ, се
изчисляват въз основа на изготвена от военното училище справка, съдържаща
информацията по таблица 1, 2 и 3 от Приложение към чл. 6 от наредбата.
Посочената справка представлява официален документ и се ползва с
материална доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, докато не
бъде надлежно оборена. Възражението на ответника, че справката не отразява
точния брой обучаеми като критерий за изчисляване на разходите за
обучение, остана недоказано по делото, поради което дължимото обезщетение
правилно е изчислено въз основа на отразените във финансовата справка
данни относно разходите за издръжка и обучение спрямо приравнения брой
обучаеми.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, поради
което следва да се потвърди като законосъобразно.
Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят А. В.
Д. следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на въззиваемата страна
М.о. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150/ 05.05.2022 г. по гр. д. № 795/ 2021 г.
на Окръжен съд П..
ОСЪЖДА А. В. Д. да заплати на М.о. юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6