№ 9686
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110142109 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД срещу В. В. Л.,
с която по реда ни чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание
чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумите, както следва: сумата от 173,98 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, **********, аб.№******* за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 22.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
48,32 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г.,
56,43 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 22.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 11,74 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 07.03.2024 г., за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ********* г. по описа на СРС, 182-
ри състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на същата за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена. Поддържа, че ответницата като
собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава,
с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане.
Ответницата В. В. Л. не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК.
1
С молба от 08.05.2025 г. В. Л. твърди, че е погасила вземанията по издадената
заповед за изпълнение, като дължима оставала единствено мораторната лихва върху
заплатените главници за топлинна енергия дялово разпределение в общ размер на
22.70 лева. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Възразява срещу
размера на внесената от ищеца държавна такса, като счита, че същият следва да бъде в
по-нисък размер.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не взема становище
по предявените искове.
В проведеното съдебно заседание на ищецът чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа становището от 08.05.2025 г., с което е извършено
частично плащане от ответната страна, като моли да му бъдат присъдени разноски в
производството, в това число и за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, доколкото ответницата е станала повод за завеждане на иска.
Ответницата, чрез процесуалния си представител отправя искане съдът да се
произнесе съобразно доказателствата, като сочи, че на ищеца се следват разноски в
минимален размер.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че
спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съдът приема, че страните не спорят, че за процесния период между тях е
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния
обем, като в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в
посочения размер. Безспорно между страните, а и от ангажираните доказателства се
установява, че ответницата на 05.12.2024 г. е погасила частично претендираните от
ищеца вземания, както следва: за заплащане цената на топлинна енергия в размер
на173,98 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, **********, аб.
№******* за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата 48,32 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г., сумата
56,43 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г, както и сумата 11,74 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 07.03.2024 г.
С оглед на обстоятелството, че ответницата е платила точният сбор на
процесните вземания, както и посочената от нея воля в молба от 08.05.2025г., че с
извършеното плащане се погасяват изцяло задълженията за главница и лихви, съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез
плащане в хода на процеса. Единствените непогасени задължения в настоящото
производство са за законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /22.03.2024г./ до датата на извършеното плащане /05.12.2025г./ върху двете
главници за топлинна енергия и дялово разпределение. Ищецът не оспорва
извършеното частично плащане на посочените в становището на ответницата суми и
начинът на тяхното отнасяне.
Съдът, използвайки лихвен калкулатор и на основание чл. 162 ГПК, изчисли
размера на законната лихва върху вземанията за цена на топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение на сумата от 22,70 лева за периода от подаване на заявлението
2
по чл. 410 ГПК /22.03.2024г./ до датата на извършеното плащане /05.12.2025г./.,
съставляваща сбор от 17,14 лева – законна лихва върху платената в хода на
настоящото производство главница за топлина енергия, както и 5,56 лева – законна
лихва върху платената в хода на настоящото производство главница за услугата дялово
разпределение.
По гореизложените мотиви съдът приема, че с извършеното плащане В. В. Л. е
погасила изцяло задълженията си за главници и мораторни лихви, поради което
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове следва да бъде отхвърлени.
Следва да се уважи единствено претенцията за законна лихва върху двете
главници, както следва: за сумата 17,14 лева – законна лихва върху платената в хода на
настоящото производство главница за топлинна енергия в размер на 173,98 лева, както
и 5,56 лева – законна лихва върху платената в хода на настоящото производство
главница за услугата дялово разпределение в размер на 56,43 лева, начислени за
периода от 22.03.2024г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
05.12.2025г. (датата на извършеното плащане).
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът, доколкото
плащането на процесните суми е извършено в хода на процеса, респ. ответникът е дал
повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноски. В
заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер от
75 лева, които следва да му се присъдят. В исковото производство е сторил разноски за
държавна такса в размер на 175 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП,
или общо 275 лева, които следва да му бъдат присъдени. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответницата, че ищецът е внесъл държавна такса в по-
голям размер е неоснователно. Съгласно т. 18 от ТР 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно
съединяване на искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал.
1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече
платената такса в заповедното производство. В настоящия случай са предявени четири
обективно съединени иска, като цената на всеки то тях е по 50 лв. След приспадане на
заплатената по ч.гр.д. № ********* г. държавна такса в размер на 25 лева, ищецът е
довнесъл 175 лева държавна такса за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. Л., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София,
********, сумата от 17,14 лева, представляваща законната лихва върху заплатената в
хода на настоящото производство вземане за главница за топлинна енергия в размер на
173,98 лева, за периода от 22.03.2024г. до 05.12.2024г., както и сумата от 5,56 лева,
представляваща законна лихва върху заплатената в хода на настоящото производство
главница за цена на услугата дялово разпределение в размер на 56,43 лева, за периода
от 22.03.2024г. до 05.12.2024г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр. дело № ********* г. по описа на СРС, 182-ри състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********, срещу В. В. Л., ЕГН ********** установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че В. В. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата
3
173,98 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, **********, аб.
№******* за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата 48,32 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г., сумата
56,43 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата 11,74 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 07.03.2024 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ********* г. по описа на
СРС, 182-ри състав, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. В. Л., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******** на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК сумата от 75 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 275 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Далсия” ООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4