№*64
гр. *, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на тринадесети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело
№*0251600100153 по описа за 2025 година
Предявен е иск от Д.М., чрез адв. Г. В. против ЗД „Е.“ АД, с правно
основание чл. 432 КЗ във вр чл. 45 ЗЗД за сумата от 70 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на настъпване на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 14.11.2023 г. около 13:00 ч. на Главен
път 1-1 (Е 79), км. 83+000, в района на разклона за с. * е възникнало ПТП
между товарен автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. №* и лек автомобил
марка „*“, модел „*“, при което пътникът от лекия автомобил Д.М., ЕГН:
********** е пострадал тежко. Посоченото ПТП е настъпило при следните
обстоятелства: на 14.11.2023 г. т.а. марка „*“, модел „*“ с рег. №*, собственост
на “Г.К.*” ООД, управляван от П.П. докато се е движил в посока към гр. *
настигнал и удрарил движещия се пред него лек автомобил марка „*“, модел
„*“, с рег. №*, управляван от С.И.. За пътния инцедент бил издаден
Констативен протокол с пострадали лица №*023-2023-635 от 14.11.2023 г.
Веднага след инцидента, Д.М. е загубил съзнание и се е обездвижил
напълно от врата надолу, като е бил транспортиран от екип на спешна
медицинска помощ в най-близкото лечебно заведение - МБАЛ „Д-р С. И.“
АД - *.
1
След направени прегледи и изследвания, и след като било взето предвид
скорошно претърпяната операция на дискови хернии в шиен отдел 30.10.2023
г. и тежкото състояние, в което се е намирал пострадалия - болка по хода на
гръбначния стълб с невъзможност за движение и изтръпване на четирите
крайника, Д.М. е бил транспортиран във В.а. - МБАЛ *, където е бил приет за
лечение още същия ден - 14.11.2023 г. със следната диагноза: Контузия на
шиен отдел. Миелопатия на ниво С7. Състояние след операция по повод
дискови хернии на нива С5-С6 и С6-С7.
В хода на лечението са били извършени: Диагностични процедури,
лабораторни и образни изследвания, Консултации с интернист, психолог и
психиатър. От направените изследвания е било установено, че са налице
следните увреждания: Соматичен статут - увредено състояние, Неврологичен
статус - Квадрипаретичен синдром, невъзможна походка. Болка в шийна
област; МРТ на гръбначен стълб - състояние след предна дисцектомия С5-С6
и С6-С7 по повод травматични хернии и спинодеза с карбонови кейджове и
титаниева плака. Изгладена шийна лордоза. Възстановена шИ. на предното
субарахноидално пространтсво на нивото на проведената операция. По-
изразено като интензитет, но по-ограничено като протежение сигнално
усилване в миелона зад тялото на С7.
След преценка на здравословното му състояние е било проведено
лечение без оперативна намеса. Поради продължилото влошаване на общото
състояние, нарушения сън и агонизиращата болка 24 часа в денонощието,
била назначена консултация с психолог, който установил афективна
симтоматика наподобяваща БАР (биполярно афективно разстройство). По
препоръка на психиатър била назначена и терапия с Депакин и Сетинин.
На 01.12.2023 г. е бил изписан с препоръки за домашно лечение и
активно наблюдение от личен лекар.
На 12.02.2024 г. Д.М. постъпил за оперативно лечение във В.а. - МБАЛ *
поради рязко засилила се слабост в ръцете и долните крайници, изразена
схванатост и втвърдяване, невъзможност да контролира уринирането, силна
болка в лявата половина на кръста и по Ес1 дерматом вляво. Операцията е
извършена на 15.02.2024 г. На 01.03.2024 г. е бил изписан с подобрение, с
препоръки за домашно лечение и активно наблюдение.
За разследването на пътния инцидент е било образувано досъдебно
2
производство 1166/2023г. по описа на РУ - гр. *. В хода му са били извършени
разпити на С.и и участници в ПТП-то. От изготвените съдебно оценителна
автотехническа експертиза и САЕ е направено заключението, че
нараняванията на Л. М. са в резултат на пътния инцидент.
След настъпването на застрахователното събитие застрахователят е
уведомен и му е предявена Претенция с вх. № РК014-1053/29.01.24 г. от Д.М.
чрез Адвокатско дружество „В., У. и партньори“. В отговор ЗД „Е.“ АД бил
изпратил Уведомително писмо с изх. № РК - 014 - 1053/2/14.02.2024 г. относно
щета № **********/2024 г. до Адвокатско дружество „В., У. и партньори“, в
което определил на Д.М. да бъде изплатено застрахователно обезщетение в
общ размер на 2 000 лв.
Подобно застрахователно обезщетение не удовлетворило ищеца, тъй
като не съответствало на характера и степента на получените в резултат на
ПТП увреждания.
Ищецът твърди, че към настоящия момент все още не се е възстановил
от получените травми, които са в пряка и непосредствена последица от
претърпяното от него ПТП. Продължава да търпи болки в областта на целия
гръб и крайниците, които се засилват при минимални дори движения, като е
нужно да ползва постоянно обезболяващи средства. Твърди, че не успява да се
обслужва сам. Всяка крачка, която трябва да направи е свързана с болка по
цялото тяло и адски усилия. Съществува благодарение на помощта на
съпругата си, която изцяло е ангажирана с нуждите на семейството - обслужва
хигиенните нужди на Д., изцяло е поела отговорността за отглеждане на 3-
годишната им дъщеря и грижите за дома и прехраната. Невъзможността на
ищеца, вследствие на претърпяното ПТП, да се грижи за семейството си,
допълнително влошават емоционалното и психическо му състояние. Посочва,
че следва да бъде взето предвид, че преди катастрофата Д.М. е подал
документи за определяне на процент на нетрудоспособност, която е била
фиксирана на 56.00% ТНР с Експертно решение № 94639 от зас.
№*64/15.11.2023 г., а след ПТП-то този процент е бил увеличен на 81.00%
ТНР съгласно Експертно решение № 90856 от зас. № 37/14.02.2024 г., което
сочи, че е налице влошаване на здравословно състояние.
Моли съда след установяване на гореизложеното, да постанови
решение, с което да осъди ЗД „Е.“ АД да заплати на ищеца сумата от 70 000
3
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по
повод претърпените от същия болки и страдания във връзка с настъпило на
14.11.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на настъпване на увреждането до датата на окончателното изплащане
на дължимата сума, направените разноски и адвокатско възнаграждение по чл.
38 от ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД
„Е.“ АД, чрез юрк. Б. Г., с който се оспорва претенцията по основание и
размер. Не оспорва механизма на ПТП нито, че ищецът е предявил
застрахователна претенция, за която му е била заплатена сумата от 2000 лв.
Оспорва се травматичния характер на описаните в исковата молба
заболявания, като алтернативно се сочи, че не са във връзка с удара, причнен
от водача на т.а. „* *“ с рег. №*. Поддържа, че ищецът е получил единствено
лека телесна повреда, причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, за което вече е бил обезщетен, а осталите заболявания са
без връзка с настъпилото ПТП. Оспорва се и претенцията за лихви за забава.
Моли съда да отхвърли искa като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител,
поддържа исковата молба, като твърди, че искът следва да се уважи като
основателен. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска, както и да присъди сторените в производството разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети две
съдебно-медицински и една съдебно-психологична експертизи.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото Констативен протокол е видно, че на 14.11.
2023 г. по път РП I-1(E-79), км. 83+000, т.а., марка „*“, модел „*“ с рег. №*,
управляван от водача П.П., се движил на недостатъчно безопасно разстояние
от л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. №*, управляван от водача С.И. и го блъснал
отзад, с което реализирал ПТП, при което пострадал Д.М.. Така описаният
механизъм на произшествието се признава от ответното дружество и по
отношение на това страните в производството не спорят.
На 29.01.2024 г. Д. М. уведомил ЗД „Е.“ АД за настъпилия инцидент и
претърпените от него вреди, като поискал обезщетение в размер 70 000 лв. На
14.02.2024 г. застрахователното дружество го уведомило, че ще му бъде
изплатено обезщетение в размер на 2000 лв., която сума фактически му е
преведена на 16.02.2024 г.
4
От съдебно-медицинската експертиза, изгответна от вещото лице П. Г.,
се установява, че Д. М. след инцидента е постъпил в поделение на „Спешна
помощ“, консултиран е със специалист-невролог и е настанен в клиника по
неврохирургия за лечение, където е престоял 17 дни. При проведеното
изследване се установило, че получил увреждане в шийна област на 7-ми
шиен прешлен със засягане на гръбначно-мозъчния канал. Около два месеца
след инцидента по повод субективни неврологични оплаквания М. е прегледан
от специалист-невролог с описание на промяна в походката, нарушена
чувствителност и квадрипареза (ограничено движение и слабост в четирите
крайника). Последвало е постъпване в специализирана клиника, след което е
изписан с подобрение и му е назначена медикаментозна терапия в домашни
условия. Вещото лице заключва, че може да се направи извод за пряка
причинно-следствена връзка между причинената травма в шийния отдел на
гръбначния стълб и настъпилият инцидент – ПТП при удар на автомобил в
задната част по механизма на т.нар „камшичен удар“. Експертизата
установява, че това увреждане му е причинило трайно затруднение в
движението на снагата за срок не по-малък от 2-3 месеца, през което време, а
дори и след този период, пострадалият е изпитвал и ще има болкови усещания
с различен интензитет и продължителност. На 28.08.2025 г. вещото лице е
извършило преглед на пострадалия, като е установил, че ищецът е способен на
самостоятелно придвижване, обслужване и извършване на ежедневни
дейности, без нужда от допълнителна чужда помощ. Вещото лице посочва, че
през 2022 г. М. е бил с травматични увреждания в поясно-кръстната област на
гръбначния стълб, при което е проведено оперативно лечение в тази област, но
няма данни при процесния инцидент тази област да е била травмирана.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице П. П.,
се установява, че вследствие инцидента Д. е получил травма на шийния отдел
на гръбначния стълб състояща се от контузия на шийния отдел –
Невропраксия – временно изменение на функцията на гръбначния мозък на
шийно ниво без структурни промени в него, изразяваща се в болки и слабост в
горните и долните крайници /на терена на предхождаща остатъчна
неврологична симптоматика след операция на 30.10.2023 г./. Видно от
експертизата при настъпването на процесното ПТП тялото на ищецът се е
изместило напред и нагоре, което е довело до деформиране на шийния отдел в
нефизиологична S-образна крива, като при тези обстоятелства е настъпила
краткотрайна деформация на гръбначния мозък с клинична изява на изостряне
на остатъчната неврологична симптоматика, след направената на 30.10.2023 г.
операция. Описаните увреждания са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Експерта посочва, че от
извършената на 20.11.2023 г. магнитно-резонансна темогофрафия на шиен
отдел не се откриват нови промени в шийния отдел на гръбначния мозък.
Също така експертизата не приема поставената диагноза в епикризата от
12.02.2024 г. – „шийна стеноза С6-С7“, тъй като се посочва, че тази травма
може да причини счупване на тела, израстъци, разместване на стави
5
/луксация/, а такива данни в приложената медицинска документация липсват.
Посочва се, че стенозата е дегеративен процес и няма връзка с претърпяната
травма. Вещото лице заключва, че вследствие процесното ПТП е настъпило
временно изостряне на остатъчната неврологична симптоматика след
операцията на 30.10.2023 г., причинена от компресията на гръбначния мозък
/миелона/ от дисковите хернии на нива С5-С6 и С6-С7 – травматична
миелопатия. Клиничен израз на компресията на гръбначния мозък на ниво С6-
С7 е двигателна слабост в четирите крайнка. Видно от експертизата след
проведеното лечение е настъпило подобрение-регрес в квадрипаретичния
синдром, възстановена самостоятелна походка. Експерта заключва, че за
ищеца няма настъпили увреждания с пожизнен характер.
От съдебно-психологичната експертиза /СПЕ/ се установява, че преди
катастрофата психичното състояние на ищеца е било уязвимо, но с тенденция
към стабилизация, тъй като вече е преживял травма от хоспитализация и
операция и е преминал през острия шок. Експерта заключва, че процесното
ПТП е причинило вторична психотравма, която е довела до ново остро
тревожно състояние и симптоми на посттравматично разстройство –
натрапливи спомени, повишена тревожност, страх от повторно увреждане и
нарушение на съня. Вещото лице посочва, че при ищеца е възможно да има
значително подобрение от симптомите вследствие на психологическите
травми причинени от катастрофата, ако потърси психологична помощ, като се
вземе предвид, че процесът ще е труден и продължителен. Видно от
заключението психологическите травми свързани с катастрофата ще оказват
негативно влияние в ежедневието на ищеца и за в бъдеще, но вещото лице
посочва, че на този етап не може да се твърди дали ще са с пожизнен
характер.
С.ката И.И. живее с ищеца на съпружески начала. Същата споделя, че
след катастрофата Д. се влошил, а преди това бил добре. Имал операция на
гръбнака и започнал да се възстановява и да се чувства по-добре, дори
започнал да тича, но откакто станала катастрофата, станал много по-зле. Имал
болки в гърба, раменете и главата. Преди инцидента бил оптимист и весел
човек, а сега е изнервен и не се чувства пълноценен. Постоянно се оплаквал,
че го боли и не може да спи. Откакто станала катастрофата спрял да излиза и
да се вижда с приятели.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно
основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността на иска предполага
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
увреждането и поведение на застрахования, което осъществява деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно Д.ие, вреди, причинно-
следствена връзка между Д.ието и вредите и вина, която се презумира.
6
От приетата фактическа обстановка се установява, че процесното ПТП е
причинено от противоправното поведение на водача П.П., който управлявал
т.а., марка „*“, модел „*“ с рег. №* и неспазвайки безоспасна дистанция
блъснал движещия се пред него л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. №*, в който
пътувал ищецът Д.М.. От това следва, че П.П. е нарушил разпоредбата на чл.
23, ал. 1 ЗДвП, която гласи, че водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре
рязко. Нарушена е и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни
незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат
аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат
своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да
причинят значителни материални вреди.
По делото липсват доказателства, оборващи презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, от което следва, че П.П. е извършил Д.ието виновно.
Двете съдебно-медицински експертизи несъмнено установяват, че
ищецът е получил травма в шийната област. Изготвената експертиза от
вещото лице П. П. е по-подробна и по-обоснована, което налага
кредитирането й от съда. Същата в конкретика установява, че травмата в
шийния отдел на гръбначния стълб представлява невропраксия, което
всъщност е временно изменение на функцията на гръбначния мозък на шийно
ниво без структурни промени в него, изразяваща се в болки и слабост в
горните и долните крайници.
Причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите
увреждания се установява също от по*та СМЕ, изготвена от П. П.. В
допълнение следа се посочи, че и първоначалната СМЕ изготвена от вещото
лице П. Г. не отрича наличието на причинна връзка.
Страните също не спорят, че за управлявания от П.П. автомобил е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество. Ищецът е предявил пред ответника-застраховател претенция за
изплащане на обезщетение за претършените от процесното ПТП вреди, като в
отговор дружеството е определило сумата в размер на 2000 лв., която сума е
7
изплатена на ищеца.
От всичко гореизложено следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, съответно в случая е
възникнало задължение за ответника да обезщети ищеца за претърпените от
него неимуществени вреди.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. То следва да е съразмерно с вредите и
да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. При определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от
деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, психическите и
физически последици за пострадалия, степента на възстановяване и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
От двете съдебно-медицински експертизи несъмнено се установява, че
ищецът е получил лека телесна повреда. Оздравителния период е продължил
около 2-3 месеца, което се установява от СМЕ, изготвена от вещото лице П. Г..
В тази й част експертизата следва да се кредитира, тъй като е по-обоснована,
за разлика от повторната СМЕ. Несъмнено през този период М. е изпитвал
болки и неудобства. Това се потвърждава и от показанията на св. И.И., които
съдът кредитира като преки. От тях се установи, че ищецът е претърпял
операция преди настъпване на процесното ПТП, като е започнал бързо да се
възстановява и се чувствал добре. Настъпването на инцидента е променило
живота му в негативен аспект. Наложило се И. да му помага в извършване на
ежедневните му нужди. След катастрофата спрял да излиза и да се вижда с
приятели. Съдът отчита, че катастрофата неминуемо се отразила както на
физическото здраве на ищеца, така и на психиката му. В същата насока е и
СПЕ, която установява, че процесната катастрофа е причинила вторична
психотравма на ищеца, която довела до остро тревожно състояние. Несъмнено
ищецът е изпитвал страх от повторно увреждане, имал е повишена
тревожност и нарушение на съня. Следва да бъде отчетено, че тези
психологични травми ще оказват негативно влияние на ищеца и за в бъдеще,
като е възможно да има подобрение, ако ищецът потърси психологична помощ
от компетентно в тази област лице.
Съдът, вземайки предвид полученото увреждане, периодът на
възстановяване от около 2-3 месеца, продължителността на преживените от
ищеца болки, страдания и неудобства, както и съществуващата в страната
икономическа конюнктура към момента на увреждането, приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
сумата от 22 000 лева. Доколкото се установи, че ответното дружество е
заплатило на ищеца 2 000 лв., то искът следва да бъде уважен до размер от
8
20 000 лв., като за останалата част над тази сума, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава. Установи
се, че ищецът е предявил писмена претенция пред застрахователя на
29.01.2024 г. В хипотеза като настоящата застрахователят дължи лихви за
забава от по-ранната от следните две дати: 1/ датата на уведомяването си от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2/ от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице (така Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д.
№*466/2018 г., I т. о., ТК и Решение № 50104 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д.
№ 1386/2022 г., II т. о., ТК). След като е уведомен на 29.01.2024 г. и не е
изплатил пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди, същият е
изпаднал в забава от датата на уведомяването му, а не от датата на настъпване
на увреждането.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на 100 лв. /платена държавна
такса/. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
размер на 28,57 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати на процесуалния представител на
ищеца възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер на
1785,71 лв., определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
отчитайки уважената част от иска. В случая разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е взета
единствено като оринетир при определяне на възнаграждението сумата от
1785,71 лева за оказано процесуалното представителство на ищеца.
Съобразно факта, че ищецът е частично освободен от заплащане на
такси, в тежест на ответника е да заплати по сметката на МОС държавна такса
в размер от 700 лв., съразмерно с уважената част от иска. При посочването на
тази сума, съдът е отчел, че ищецът е внесъл 100 лв. държавна такса. Отделно
от това ответникът следва да заплати по сметката на МОС и освободените от
бюдета на съда възнаграждения за вещи лица в общ размер 700 лв. /300 лв. за
СМЕ и 400 лв. за СПЕ/.
9
Ответникът е направил разноски в размер на 1091.70 лв. за експертизи.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в размер на
786.00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска. Ищецът следва на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-*
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:
гр. *, р-н „*“, бул/ул. „*“ №* да заплати на Д.М., ЕГН **********, с адрес: с.
*, обл. *, ул. „*“ №*, сумата от 20000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществни вреди в резултат на ПТП осъществило се на
14.11.2023 г., настъпило по вина на П.П., при управление на товарен
автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. №*, за който към момента на ПТП има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.01.2024 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 70000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:
гр. *, р-н „*“, бул/ул. „*“ №*, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на
Д.М., ЕГН **********, с адрес: с. *, обл. *, ул. „*“ №*, сумата от 28,57 лева,
представляваща направени разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:
гр. *, р-н „*“, бул/ул. „*“ №*, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на
адвокат Г.В. адвокатско възнаграждение в размер на 1785,71 лева за оказано
процесуалното представителство на ищеца.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:
гр. *, р-н „*“, бул/ул. „*“ №*, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметката на Окръжен съд-* общо сумата от 1400,00 лева, представляваща
държавна такса и направени разноски за вещи лица, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д.М., ЕГН **********, с адрес: с. *, обл. *, ул. „*“ №*, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК*, със
10
седалище и адрес на управление: гр. *, р-н „*“, бул/ул. „*“ №* сумата от 786
лева, представляваща направени в производството разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-* в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
11