Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На четвърти април две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1236 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.С.В., с ЕГН: **********,*** против Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 2341025, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с
който на жалбоподателя В., на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в
размер на 300 лева (триста лева) за допуснато от него нарушение на разпоредбата
на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за движение по
пътищата.
Жалбоподателят изразява несъгласието
си с наложената му глоба, като в жалбата посочва, че ел. фиш е неправилен и
незаконосъобразен и моли за цялостната му отмяна, като посочва, че оспорва
техническата годност на измервателното средство, законосъобразността на
въведеното ограничение, както и правилността на измереното превишение
на допустимата скорост.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява. От негово име е депозирано писмено становище,
което съдът не взе предвид, тъй като констатира, че е налице обективно ясно
различие в подписа на жалбоподателя, положен под текста на жалбата и този
поставен под писменото становище, като по делото не е налице валидно
упълномощаване от страна на жалбоподателя по отношение на друго лице.
Въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по отношение
на депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален
представител по време на откритото съдебно заседание по делото.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 27.05.2018г. в 17:36
часа в обл. Варна по първи клас N: 9 (извън населено място) с посока на движение към к.к.
„Златни пясъци“ до автобусна спирка „Майстор Манол“ с
автоматизирано техническо средство АTCC ARH CAM S1 № 11743с9 била засечена скорост на движение на моторно превозно средство –
товарен автомобил „Тойота Тундра” с ДК № В 2921 ВТ от 92 км/час, при разрешена
скорост на движение в този пътен участък от 60 км/ час.
Превозното средство – товарен автомобил „Тойота Тундра” с
ДК № В 2921 ВТ бил регистриран на името на В.С.В..
Самото автоматизирано техническо средство отчело
скоростта представлява стационарно преносим уред за контрол на скоростта.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил
издаден електронен фиш серия К № 2086854, с който на собственика на автомобила
–В.С.В. била наложена глоба в размер на 300 (триста) лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Самият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 17.02.2019г., който на 01.03.2019г. подал
по пощата жалбата, предмет на разглеждане в производството.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така възприетото от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
При издаване на ел.фиш са били спазени относимите законови разпоредби, като в него са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за
извършване на плащане, респ. мястото на доброволното й заплащане.
Възраженията, свързани с липсата на данни за длъжността на лицето, изготвило ел.фиш и невъзможността жалбоподателя да се
убеди в неговата компетентност, са
неоснователни, доколкото разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП не предвижда
вписване на тези обстоятелства в утвърдения с наредба образец за ел.фиш, а
посочената в жалбата норма на чл.47 от ЗАНН е неотносима
в случая.
Като неоснователни съдът преценява и възраженията,
свързани с липсата на датата на издаване на фиша. Неоснователни са и
възраженията, свързани с мястото на извършване на нарушението. Същото е описано
с необходимата конкретика, посочен е пътния участък,
на който е установено - обл. Варна по първи клас N: 9
(извън населено място) с посока на движение към к.к.
„Златни пясъци“ до автобусна спирка „Майстор Манол“. В този смисъл възраженията
относно съдържанието на ел.фиш са неоснователни.
Административно-наказателното производство е проведено в
рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение
на чл.21 ал.2 от ЗДП. Тази норма сочи, че когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава е различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДП, то това
се сигнализира с пътен знак. В случая от доказателствата по преписката се
установява, че на посочения в ел.фиш пътен участък е имало въведено ограничение
на скоростта от 60 км/ч със съответния пътен знак.
В този смисъл за въззивника В.
е било налице задължение да не превишава тази скорост, което той не е изпълнил,
тъй като видно от приобщената по делото снимка е, че измерената с техническо
средство скорост е била в размер на 92
км/ч. Поради това съдът намира,
че нарушението на чл.21 ал.2 от ЗДП безспорно е допуснато.
Посоченото нарушение е било установено с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S 1 с № 11743с9,
което е одобрен тип за измерване и е преминало съответните проверки. То
е било и документирано, като е била изготвена съответната снимка,
която е приложена по преписката.
По съществото си автоматизираното
техническо средство ARH CAM S 1 с № 11 743с9 представлява преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Тя измерва скоростта и разстоянието на преминаващите
превозни средства, като се поставя на
статив /тринога/ или в патрулен
автомобил. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения
за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган.
В останалите
случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Съобразно т.65 от ДР на ЗДП „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, с
която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по
пътищата.
В чл.2 от Наредбата е направено разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 предвижда, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове
чрез използване на автоматизирана информационна система.
От анализа на посочените правни норми и съобразно
константната практика на Административен съд - Варна, може да се направи извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен
фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен
пътен знак и оповестени по законово определения за което начин, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Поради това и
възраженията, че в случая е бил приложим общия предвиден в ЗАНН ред за
ангажиране на отговорността на нарушителя, са неоснователни.
В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в експлоатация,
реда за използване на АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 ал.2 от
Наредбата/. С оглед на това и съобразно константната практика на
Административен съд-Варна, следва да се приеме, че електронен фиш за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДП може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
В настоящият
казус от доказателствата по делото се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология
или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по административната преписка Протокол № 70 -С- ИСИ/ 29.10.2018
год. от проверка на преносима система
за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S 1 и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027 год. Приложен е и протокол за
използване на АТСС, от който е видно, че същата се е намирала на път първи клас
N: 9 (извън населено място) с посока на движение към к.к.
„Златни пясъци“ до автобусна спирка „Майстор Манол“, че режимът на измерване е
бил стационарен, а посоката на задействане-приближаващи автомобили, че контролът
се е извършил за времето от 17,30 часа до 19.30 часа и др.
С оглед на това, като
взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното
нарушение на 27.05.2018 год. в 17.36
часа е правилно експлоатирана, поради което и
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Според разпоредбата
на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого
е предоставил моторното превозно средство.
Законната процедура предвижда възможности за възражения
във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го орган при
определени обстоятелства, включително и посочването на друг извършител на
нарушението, поради което и възраженията за нарушение на чл.44 от ЗАНН са
неоснователни.
Правилно е била
приложена и санкционната норма. Именно в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП е предвидено наказание за
управление на МПС със скорост извън
населено място, превишаваща разрешената от 31 км/ч до 40 км/ч., каквото в
случая е налице.
Съдът установи, че в случая действително в ел.фиш е посочено, че от измерената с АТСС скорост на движение е
бил приспаднат допустимия толеранс от +/- 3 %. В приложената по преписката снимка
е отразена установена скорост на движение от 92 км/ч. От съдържанието на
протокола за проверка на системата и от инструкцията й за употреба се
установява, че действително е налице максимално допустима грешка от +/- 3 км/ч
при измервания на скорост над 100км/ч. Отново от инструкцията за употреба на
системата става ясно, че устройството, след направените измервания създава и
предоставя на изхода си 100 стойности за разстояние и 100 потвърдени стойности
за скорост за секунда. От генерираните стойности на скоростта, устройството
избира една стойност за всяко събитие. Изборът се базира на специален
алгоритъм, който е в състояние да групира стойностите на скоростта, които
принадлежат на едно превозно средство и да определи валидна стойност. След
изчисляването, определената скорост се закръглява към цяло по-малко число.
Поради това, като съобрази установената скорост за движение на въз.С., която и
след приспадане на толеранса от +/- 3 км/ч надвишава разрешената с над 31 км/ч,
съдът намира, че липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този
толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не
ограничава правото на защита на санкционираното лице. В този смисъл
възраженията в тази насока са неоснователни.
Правилно е бил
определен и размерът на глобата от 300.00 /триста/ лв., който е императивно
предвиден в закона и няма правна и процесуална възможност за неговото
изменение.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият
електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен,
поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2341025,
издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на В.С.В., на основание разпоредбите
на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на 300 лева
(триста лева) за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: