РЕШЕНИЕ
№ 2007
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330114628 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск на М. Н. ИВ., ЕГН ********** против
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
************* иск за осъждането му да заплати сумата от 414,44 лева,
платена при начална липса на основание по клауза за обезпечение по договор
за предоставяне на поръчителство на на основание сключен договор за
потребителски кредит № ****** от 30.11.2017г., ведно със зак. лихва въху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.11.2017 г. между М. Н. И. и
„Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № , по силата
на който са предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500,00
лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 41,244 %, годишен
процент на разходите – 50,00 %, със срок за погасяване на заема 16 месеца.
Съгласно чл. 4 от договора, заемателят е поел задължение, че ще предостави
обезпечение по кредита, като е длъжен или да предостави банкова гаранция в
срок от десет дни, считано от датата на подаване на заявлението, или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
1
„Кредисимо“ юридическо лице – поръчител. За представяне на т. нар.
обезпечение следвало да се заплати допълнителна сума за възнаграждение,
което следвало да се изплаща с погасителните вноски по кредита.
Наведени са подробни съображения за недействителност на договора
за кредит и договора за предоставяне на поръчитебство, както и на
недействителност на клаузата за заплащане на обезпечение към основния
договор като възнаграждение за поръчителя поради нарушения на
разпоредбите на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, както и на
нарушения на разпоредбите на член 21, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На следващо място в исковата се молба се твърди, че сключеният
между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство
е недействителен, като се акцентира върху уговорката за заплащане на
възнаграждение от страна на кредитополучателя в полза на юридическото
лице – поръчител. Твърди се, че начисляването на това възнаграждение
представлява разход по кредита, с което се надвишава ограничението по чл.
19, ал. 4 от ЗПК, и с него се прикриват разходи, които по същество са
включени в ГПР. Освен това тази клауза противоречи на добрите нрави.
Претендира разноски.
Ответникът „Ай Тръст” ЕООД, оспорва предявения иск. Признава
изложените от ищеца фактически обстоятелства, както и това, че
възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР по
договора за кредит/заем, но възразява против доводите за недействителност
на горепосочените договори. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания,
доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2
ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и основателни,
като съображенията за това са следните:
Предявен е иск по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Установява се от приетите по делото доказателства, че на 30.11.2017
г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който са предоставени в собственост заемни средства в
размер на 1 500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 41,24 %,
годишен процент на разходите – 50,00 %, със срок за погасяване на заема 16
месеца. Съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателят е поел задължение,
2
че ще предостави обезпечение по кредита. В изпълнение на това задължение
между заемополучателя и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството„Ай Тръст“
ЕООД е поело задължение за лично обезпечение на дълга, а ищцата
задължение да му заплаща възнаграждение от по 123,44 лева – месечно за
периода на действие на договора за кредит от20.2017 г. до 20.03.2019 г.
Установява се, а и не е налице спор между страните, че дължимото в полза на
„Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение не е включено в годишния процент на
разходите, както и че платеното от ищцата възнаграждение на поръчителя е в
размер на 414,44 лева /справка от Ай Тръст ЕООД на л. 37/.
Съдът приема за основателни доводите на ищеца, че с договореното
по този начин допълнително вземане, което представлява по същество скрито
възнаграждение, са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и
чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл.
22 ЗПК. Разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, предвижда, че договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това
изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Потребителят е поел задължение за
заплащане на възнаграждение спрямо едно трето лице, което да обезпечи
дълга, в изпълнение на заложено в договора за кредит изискване. Дължимите
суми по обезпечителния договор съществено са оскъпили кредита, като
същите представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР.
Потребителят е поставен в неравностойно положение понеже е в
невъзможност да влияе на клаузите на договора. Предвиденото в него
условие за обезпечение, с одобрено от кредитора трето лице, заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния
процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да
3
не бъде поставен в положение, при което договорът да се явява свръх
обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на
обществен интерес. Спрямо потребител не може да бъде договорена клауза,
която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба
плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база
от стойността на кредита. След като в ГПР не фигурира разход, който е
следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК,
което е достатъчно само по себе си за прогласяване недействителността на
договора. Следва да се подчертае, че ГПР по кредита е в размер на 50 %, т.е.
констатацията, че в ГПР не фигура компонент, който е следвало да присъства,
е достатъчна да обоснове нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като ГПР е
определен в размер на законовия максимум. С оглед изложеното договорът за
потребителски кредит се явява недействителен на осн. член 22 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на
основание противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на
престациите. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната
свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни
тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата
страна. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на
възнаграждение ищцата не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето
вземане получава кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване
за сключване на подобен договор като условие за отпускането на паричния
заем. Ищцата е била поставена в положение, при което е принудена от
икономически по-силната страна да сключи договор с „Ай Тръст“ ЕООД,
което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем. „Ай
Тръст“ ЕООД се е възползвало от по-неблагоприятното положение на другата
страна, като е било наясно за условията на договора за заем, видно от текста
на сключения с ищцата договор за предоставяне на поръчителство. Основен
принцип в гражданския оборот е забраната за неоснователно обогатяване,
каквато се констатира да е налице в случая. Договор за предоставяне на
поръчителство противоречи на добрите нрави и е нищожен. С оглед
изложеното платеното от ищцата в полза на ответинка възнаграждение за
поръчител е без правно основание и подлежи на връщането му.
С оглед изхода на правния спор, разноските следва да се понесат от
ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
4
от 50 лева държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско
дружество "Гърбев", БУЛСТАТ ********* разноски за адв. възнаграждение в
размер на 360 лева с ДДС и 120 лева с ДДС за явяване в повече от две
поредни съдебни заседания по член 38, ал. 2 от ЗА.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. ************ да заплати на М. Н. ИВ., ЕГН **********
сумата от 414,44 лева, платена при начална липса на основание по клауза за
обезпечение по договор за предоставяне на поръчителство на основание
сключен договор за потребителски кредит № 977353 от 30.11.2017г., ведно
със зак. лихва въху тази сума от датата на предявяване на исковата молба –
15.09.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноски за държавна
такса от 50 лева.
ОСЪЖДА Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център
„България“ да заплати на АДВОКАТСКО дружество Г., БУЛСТАТ ******
разноски за адв. възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС и 120 лева с ДДС
за явяване в повече от две поредни съдебни заседания по член 38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5