Решение по дело №8038/2019 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 18. 08. 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на единадесети август през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8038 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Т. - П. ” ЕАД гр. П. , в която се твърди, че ответникът В.Ф.Д. *** дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия за негов топлоснабден имот, находящ се в гр. П. , ***, с абонатен № ***. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П. , ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответника важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски съвет.  Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.  Твърди се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,  а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответникът е ползвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от  01. 11. 2017 год. до 30. 04. 2019 год. и не е погасил задължението си. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 3 324, 78 лв., от които 2 971, 06 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2017 год. до 30. 04. 2019 год. и сумата 353, 72 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03. 01. 2018 год. до 04. 12. 2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто по силата на легалното определение, съдържащо се в нормата на вече отменения § 1 т. 42 ДР на Закона за енергетиката, може да бъде само физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.            В същата насока е и разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. - П. ” ЕАД на потребители в град П. , според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. В конкретния случай е безспорно, че ответникът В.Ф.Д. не притежава правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния топлоснабден имот, а същият е бил настанен в този имот съгласно настанителна заповед № *** год. на кмета на Община П. . Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 2 от 17. 05. 2018 год., ОСГК, трети лица, които не попадат в кръга правни субекти по чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й. Видно от приложеното препис- извлечение от сметка за задълженията на имот с абонатен № ***, че на името на ответника В.Ф.Д. е открита индивидуална партида, следователно същият се явява страна по облигационното правоотношение с ищеца. За установяване на задълженията на ответника в хода на съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е дала заключение, че за процесния период дължимата сума за главница е в размер на 2 971, 06 лв., а начислената лихва за забава е в размер на 353, 72 лв.

В заключение може да се обобщи, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в размер на 3 324, 78 лв., от които                  2 971, 06 лв. главница и 353, 72 лв. лихва за забава.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски от 727, 84 лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения П. ският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА В.Ф.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „Т. - П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***  ***, представлявано от Й.В.В., сумата от 3 324, 78 лв., от които 2 971, 06 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2017 год. до 30. 04. 2019 год. и 353, 72 лв. представляващи лихва за забава за периода от 03. 01. 2018 год. до 04. 12. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 2 971, 06 лв., считано от 16. 12. 2019 год. до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Ф.Д. ***,  ЕГН **********, да заплати на „Т. - П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Й.В.В., сумата от 727, 84 лв., представляваща направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред П. ския окръжен съд в                     14- дневен срок от връчването му.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: