РЕШЕНИЕ
№ 13335
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110155359
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от /ФИРМА/ срещу С.О. иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във връзка с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 388.01 лв.
– регрес по щета № ********* от 2015 г., образувана при /ФИРМА/, с
включени 10 лв. ликвидационни разноски.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата за
периода от 29.01.2020 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
частно гр. дело № 4422/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав
до изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно
дело и в исковото производство разноски.
Ответникът – С.О., гр. София, чрез процесуалния си пълномощник
юрисконсулт А.К. в писмен отговор на исковата молба от 24.01.2022 г.
поддържа становище за неоснователност на предявения иск, като излага
съображения за това.
Третото лице – помагач /ФИРМА/, гр. София чрез процесуалния си
1
пълномощник юрисконсулт А.К.-М., в писмено становище по исковата молба
от 04.10.2022 г. излага твърдения за неоснователност на иска и моли съда да
го отхвърли.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.) във връзка с чл. 49 от ЗЗД – регресен установителен иск на платилия
застрахователното обезщетение застраховател, за причинените на 15.09.2015
г. около 22.30 часа на застраховано моторно превозно средство вреди, от
възникнала и неотстранена повреда на пътното платно – „необозначена и
несигнализирана шахта без капак на пътното платно” на /АДРЕС/, на
територията на С.О., срещу ангажирания по силата на закона – чл. 31 от
Закона за пътищата, чл. 48, т. 2 и чл. 52, т. 1 ППЗП с ремонт и поддръжка на
общинските пътища и на пътните възли и кръстовищата, както и частите от
тях, които са част от общинската пътна мрежа на територията на столицата –
С.О..
Възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК е неоснователно, тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
частно гр. дело № 4422/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав
е подадено на 29.01.2020 г., когато се счита предявен и установителния иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК – в рамките на срока по чл. 110 ЗЗД, считано от твърдяната
в исковата молба дата 15.09.2015 г.
От приетите по делото писмени доказателства не се установяват
твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства,
релевантни за предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.) във връзка с чл. 49 от ЗЗД. Липсват обективни доказателства за
реализиране на пътнотранспортно произшествие с участие на застрахования
при ищеца по имуществена застраховка лек автомобил *****, ******,
управляван от И. М. Г. на 15.09.2015 г. в твърдения в исковата молба момент -
2
около 22.30 часа, когато се твърди, че същият попаднал в „необозначена и
несигнализирана шахта без капак на пътното платно” на /АДРЕС/.
Видно от ангажирания с исковата молба Протокол за ПТП № ******
(лист 6 от делото) е, че същият е съставен от мл. Автоконтрольор М.К. на
15.09.2015 г. в 15.30 часа – време значително предхождащо твърдения в
исковата молба час на събитието – около 22.30 часа. В протокола е записано,
че на 15.09.2015 г. в 14.30 ч. на ********** *****, ******, управляван от И.
М. Г. катастрофира в шахта без капак, необезопасена. В протокола се сочи и
/АДРЕС/. Явно е, че се касае за ПТП реализирано на различно от твърдяното
в исковата молба място в различен от сочения от ищеца час, като мястото не е
достатъчно изяснено - /АДРЕС/ или **********.
Липсват доказателства за реализиране на соченото в исковата молба
произшествие. За посочените обстоятелства не са събрани гласни
доказателства. Тези обстоятелства обективно не могат да се установят от
заключението на съдебната авто – техническа експертиза, тъй като вещо лице
Д. на стр. 2 от заключението изрично сочи, че данните, които е ползвал са от
Протокол за ПТП № ******, от който се установява катастрофирането на лек
автомобил *****, ****** на 15.09.2015 г. около 14.30 часа в София на
/АДРЕС/, както и на /АДРЕС/ – места и време, различни от сочените в
исковата молба.
Заявените в тази насока възражения от ответника и от третото лице –
помагач на страната на ответника се явяват основателни, а предявения иск
следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание, със законните
последици.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 200 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Третото лице – помагач претендира юрисконсултско възнаграждение.
Такова не му се следва по аргумент от нормата на чл. 78, ал. 10 ГПК,
3
установяваща, че на третото лице не се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от /ФИРМА/ с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/ срещу С.О., със седалище и адрес
на управление /АДРЕС/ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.) във връзка с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 388.01 лв. – регрес по
щета № ********* от 2015 г., образувана при /ФИРМА/, с включени 10 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 29.01.2020 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
частно гр. дело № 4422/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав
до окончателното й изплащане, като недоказан по основание, както и
искането за присъждане на направените в последното заповедно дело и в
исковото производство разноски, като неоснователно, с оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на С.О., със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/ сумата от 200 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника /ФИРМА/ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4