Решение по дело №80/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 80 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят – Н.А.П., твърди, че ответникът има изискуеми публичноправни задължения към държавата, както следва: 1) публични вземания за ДДС, дължим за периода от 01.12.2009 г. до 30.11.2018 г., в размер на 863 041, 80 лв.; 2) публични вземания за лихви за забавено плащане на задълженията за ДДС, начислени до 22.07.2016 г., в размер на 154 891, 27 лв.; 3) публични вземания за лихви за забавено плащане на задълженията за дължим корпоративен данък, начислени до 22.07.2016 г., в размер на 39 062, 34 лв.; 4) публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, дължими за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2018 г., в размер на 633 983, 44 лв.; 5) публични вземания за вноски, дължими за държавно обществено осигуряване за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2019 г., в размер на 592 135, 09 лв.; 6) публични вземания за вноски, дължими за здравно осигуряване за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2019 г., в размер на 252 243, 89 лв.; 7) публични вземания за вноски, дължими за универсален пенсионен фонд за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2019 г., в размер на 135 156, 86 лв. Посочва, че ответникът не е изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито към настоящия момент, поради което е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и това дружество е неплатежоспособно. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „С.Н.” АД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Присъединеният кредитор - „И.“ АД, твърди, че е кредитор на ответника „С.Н.” АД, тъй като има вземания към него произтичащи от търговска сделка – договор за банков кредит, сключен на 04.03.2013 г. Посочва, че към датата на сезиране на съда ответникът не е заплатил следните възникнали в негова тежест и изискуеми парични задължения по този договор: - задължение в размер на 540 000 лв., представляваща изискуема главница по договора за кредит; - задължение в размер на 23 271, 90 лв., представляваща начислена възнаградителна лихва по договора за кредит, дължима за периода от 26.03.2017 г. до 24.01.2018 г.; - задължение в размер на 114 450 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 540 000 лв., която е присъдена с влязла в сила заповед за изпълнение, която е начислена за периода от 25.01.2018 г. до 26.02.2020 г., - задължение в размер на 60 лв. – такса за връчване на покана; - задължение в размер на 391, 80 лв. – застрахователна премия, дължима по договор за кредит; - задължение в размер на 12 245, 01 лв. – присъдени разноски; -  задължение в размер на 9 132 лв. – дължими такси и разноски по изпълнително дело - и.д. № 2147/2018 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Кредиторът заявява, че „С.Н.” АД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и се намира в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Поради изложеното присъединеният кредитор иска от съда да обяви неплатежоспособността на „С.Н.” АД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „С.Н.” АД, не заявява становище по нейната основателност.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.

Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

С оглед на изложеното, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в тежест на молителя „С.Н.” АД са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от НАП, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, като такива, легитимиращи този правен субект да иска по отношение на ответника да бъде открито производство по несъстоятелност.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в тежест на ответника „С.Н.” АД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.12.2009 г. до 30.06.2015 г., в размер на 643 069, 31 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 154 891, 27 лв., задължение за заплащане на корпоративен данък, дължим за периода от 01.12.2009 г. до 31.12.2014 г., в размер на 70 517, 30 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок корпоративен данък, което е в размер на 39 059, 84 лв. Това е видно от Ревизионен акт № Р – 22222515005902-091-001/ 22.07.2016 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези задължения на ответника са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице по реда на чл. 29, ал. 4, предл. 2 ДОПК на 28.07.2016 г., като няма данни същият да е обжалван пред по горестоящия административен орган или пред съда, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.

Вземанията на държавата за получаване на данък върху добавената стойност, както и на корпоративен данък представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци. Тези публичноправни задължения на ответника трябва да се приеме, че са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като са начислени за облагане на сключваните от него по занятие сделки за доставка на стоки и извършване на услуги, както и за облагане на осчетоводената печалба от търговска дейност. Следователно те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от длъжника е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт № Р – 22222515005902-091-001/ 22.07.2016 г., с който са начислени задълженията за заплащане на данък върху добавената стойност и корпоративен данък, е връчен на „С.Н.” АД на 28.07.2016 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 11.08.2016 г. и считано от тази дата задълженията за заплащане на данъци са изискуеми, тъй като от настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране.

В молбата по чл. 625 ТЗ НАП посочва, че към датата на сезиране на съда неплатената част от задълженията, които са възникнали за молителя и са установени с посочения влязъл в сила ревизионен акт, е в по-нисък размер от установения като дължим. Съдът приема това изявление като такова, с което кредиторът признава, че към момента част от тези публичноправни задължения са погасени, като непогасената част от тях възлиза на слените суми: сума в размер на 267 123, 74 лв., представляваща неплатена част от задължението за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.12.2009 г. до 30.06.2015 г., сума в размер на 154 891, 27 лв., представляваща задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, както и сума в размер на 39 062, 34 лв., представляваща задължение за заплащане на лихва за забава върху неплатения в срок корпоративен данък.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на ответника са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са в общ размер от 461 077, 35 лв., изискуеми са към момента и не се установява да са погасени. Това означава, че НАП е правен субект, който е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ по отношение на търговеца „С.Н.” АД, както и че в процеса е доказана първата от необходимите предпоставки, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на това дружество.

Доколкото се установи, че първоначалният молител е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като качеството му кредитор, произтича от съществуване в неговия патримониум на публичноправни вземания за получаване на данък върху добавената стойност и на лихви за забавено плащане на задълженията за ДДС и за корпотативен данък, които са установени с ревизионен акт № Р – 22222515005902-091-001/ 22.07.2016 г., то не е необходимо съдът да разглежда въпроса дали в полза на този субект са възникнали и останалите, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ вземания, както и въпроса дали присъединеният в производството кредитор „И.“ АД, има вземания към длъжника, които да са възникнали от твърдяната от него търговска сделка – договор за кредит, както и дали те са изискуеми и като такива легитимират това лице да иска по отношение на ответника да бъде открито производство по несъстоятелност. По тези въпроси съдът ще формира изводи при установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали търговецът „С.Н.” АД е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от молителя като такова за откриване на производство по несъстоятелност и от присъединения кредитор като главно основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест задължения към държавата, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъде съобразена, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ, от друга страна, това дали по делото са събрани доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, а също така и да бъдат приложени правилата за разпределение на доказателствената тежест за установяване в процеса на фактите, определящи това състояние на ответника и съответно за възлагане на неблагоприятните последици от непредставяне на достатъчно доказателства за това.

В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в  чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „С.Н.” АД не е изпълнил на падежа свои публичноправни парични задължения за заплащане на данъци и лихви за забава върху тях, т.е. имат характер на такива, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние съществува от момента, в който те са станали изискуеми, което е считано от 11.08.2016 г., и продължава до настоящия. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „С.Н.” АД е неплатежоспособен търговец.

            Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност е поставено в доказателствена тежест на ответника, който следва да установи, че неговото финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.

            За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи са допуснати основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи /СИЕ/, по които вещото лице е работило върху годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г.

            От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12 на всяка една счетоводна година от 2014 г. до 2018 г. балансовата стойност на всички притежавани от „С.Н.” АД краткотрайни активи е по-ниска от балансовата стойност на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че през изследвания период ответникът е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че някаква част от осчетоводените като краткосрочни задължения на ответното дружество изобщо не са възникнали или въпреки, че са възникнали, са били погасени и не са съществували към момента на осчетоводяването. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на „С.Н.” АД трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовите му отчети, както и балансовата стойност на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, без да се извършват някакви корекции. Съдът няма да извършва корекция на балансовата стойност на краткосрочните задължения за финансовата 2018 г., въпреки че в заключението на изготвената СИЕ вещото лице е направило извод, че по делото са събрани доказателства, че в тежест на ответника са възникнали задължения към присъединения кредитор „И.“ АД по договор за кредит в по-голям размер от този, до който те са отразени в счетоводството на длъжника,   тъй като прибавянето на размера на констатираната разлика, която е от 75 889, 31 лв., към стойността на краткосрочни задължения не би променило правните изводи за финансовото състояние на търговеца /осчетоводените от „С.Н.” АД краткосрочни задължения към 31.12.2018 г. са на стойност, която е по-висока от тази на притежаваните от молителя краткотрайни активи и без да бъдат прибавяни към тях тези задължения към „И.“ АД, които вещото лице е счело, че не са надлежно осчетоводени/.

След като стойностите на краткосрочните задължения на „С.Н.” АД към края на всяка една финансова година от 2014 г. до 2018 г. са по-големи от стойностите на краткотрайните му активи към същите тези моменти, то трябва да се заключи, че за целия изследван период ответникът не е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения към всички кредитори и следователно е бил във влошено финансово - икономическо състояние. Това е намерило отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, който за всяка една от анализираните години е много под референтната стойност от 1.

След като „С.Н.” АД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите  такива, които има към молителя НАП, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения за периода от 31.12.2014 г. до 31.12.2018 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.

Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава пет последователни финансови години и предвид на това, че липсват данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. Това означава, че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „С.Н.” АД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.

Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.

В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „С.Н.” АД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.

В производството не е спорно, че още през 2014 г. в тежест на ответника „С.Н.” АД е имало възникнали задължения към държавата за заплащане на начислен данък върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения, както и за заплащане на вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване, като общият размер на тези задължения е 192 013, 40 лв. Това се твърди от молителя НАП в молбата по чл. 625 ТЗ, като възникването на описаните по вид и размер задължения не се оспорва от ответника, който е длъжник по тях. Освен това от заключението на изготвената в производството СИЕ се установява, че към 31.12.2018 г. посочените задължения към държавата за заплащане на данъци и осигурителни вноски, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ответника, поради което следва да се приеме, че той признава тяхното възникване и извънсъдебно чрез осъществените конклудентни действия по осчетоводяването им в размер, който дори е по-голям от този, до който НАП твърди, че са възникнали и не са платени. Осчетоводяването на описаните задължения от „С.Н.” АД представлява признание и на факта на тяхното съществуване и към 31.12.2018 г., към която дата те все още не са погасени чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задължения.

Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми към 31.12.2014 г., тъй като е настъпил техният падеж, който е определен в закона – в ЗДДФЛ, в ЗЗО и в КСО. Тези задължения са платими през съответния месец, за който са дължими. Те са дължими за месеците от май до декември 2017 г., което означава, че техният падеж е последната дата на всеки един месец, за който са начислени данъците и осигурителните вноски, като падежът на тези от тях, дължими за последния месец от периода – декември 2017 г., е 31.12.2017 г. Тези изискуеми публичноправни задължения на ответника са на значителна стойност, поради което възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни задължения към всички кредитори.

Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2014 г. „С.Н.” АД вече не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като през следващи отчетни периоди този показател не отбелязва някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 31.12.2014 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние. Следователно това е датата, която трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.

Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.

Доколкото в процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи произнасяне по евентуално заявеното такова от присъединения кредитор, а именно дали това дружество е свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „С.Н.” АД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че по делото се установява, че към момента това дружество не разполага с никакви краткотрайни активи, включително и с парични средства, с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 01.07.2020 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „С.Н.” АД в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.

Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 07.07.2020 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 21.07.2020 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „С.Н.” АД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на присъединения кредитор е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото от „И.” АД в размер на 700 лв., от които 250 лв. – държавна такса, дължима при подаване на молбата за присъединяване, 300 лв. – платен депозит за допусната СИЕ и 150 лв. –  възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.

От страна на молителя НАП не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях с решението.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.Н.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2014 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „С.Н.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „С.Н.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.Н.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

СПИРА производството по т.д. № 80/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.

УКАЗВА на кредиторите на „С.Н.” АД и на длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.

УКАЗВА на кредиторите на „С.Н.” АД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „С.Н.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „И.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направени разноски по делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.

           

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на  вписването му на основание чл. 622 ТЗ.

 

Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.

 

 

СЪДИЯ: