О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260371 16.12.2020 г. гр. Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД , гражданско отделение, I-ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното
от съдия Атанас Атанасов ч.гр.д. № 3346 по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,ж.к “*****,
представлявано от законните си представители: Д.К.К.–изпълнителен
директор и М.С.– член на съвета на директорите, действащи чрез адв. З.Ц., против разпореждане № 260046/18.09.2020 г. по
ч.гр.д. № 328/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Г., с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по отношение на вземането за сумата 739,08 лв.- неустойки при предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги в размер на разликата между
стандартната цена на устройство без отстъпка и преференциалната цена на
устройството при сключване на договора.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к
е поставено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснованост.
Претендира
се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди
издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се присъдят разноски в
настоящото производство в размер на платена държавна такса.
Препис от частната жалба не се връчва на
насрещната страна.
След преценка на оплакванията в частната
жалба и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № 328/2020 г. по описа на Районен съд - гр.Г. е било образувано по
заявление на “Т.Б.” ЕАД - гр.С. срещу Д.Ж.К. *** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 3 721,06
лв.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от
неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от договори за мобилни
услуги и споразумения към тях, както й договори за лизинг на устройства и
допълнителни споразумения към тях. Сключените договори са общо 16 на брой. За неудовлетворените
вземания на заявителя са издадени фактури, които индивидуализират размера и
основанието им.
Длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената
на получените услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства, поради
което мобилният оператор прекратил договорите. Поради прекратяването на
договорите за мобилни услуги в следствие на неизпълнението на потребителя,
същият дължал неустойка, която се формирала от сумата на стандартните месечни
абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е
бил сключен, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси. Предвидено било, че
при предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал под формата
на неустойка разликата между стандартната цена на устройството без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа към момента на прекратяването на
договора и дължимата обща преференциална цена на съответното мобилно
устройство.
Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски било уредено в чл.12 от ОУ на договорите за лизинг. В
конкретния случай Д.Ж.К. дължал неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги от всички такива в общ размер 739,08 лв.,представляващи разликата между
стандартната цена на устройството без отстъпка и преференциалната му цена от
момента на сключването на договора.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за
неустойка е нищожна поради противоречието
й с добрите нрави, т.к. неустойката е предвидена за обезпечаване на задължение
по начин, излизащ извън присъщите й обезщетителна и
обезпечителна функция. Приел е, че
уговорката, с която се предвижда, че при предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи част от стойността на отстъпките за
предоставени от потребителя устройства е неравноправна по смисъла на чл.143 ,т.5
и т.19 ЗЗП и с оглед на това е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за това вземане на обща стойност от 739,08 лв.
При
така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК
съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи
на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Възприето в съдебната практика е разбирането, че неустойката
е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на
чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който
в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес, а условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване
на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ сключването
момент.
Единият от възможните критерии за извършването на тази
преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или
за незначителна негова част.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В случая уговорената с договора за мобилни услуги
неустойка е компенсаторна по своя характер и съгласно клаузата в общите условия
към договорите за мобилни услуги за нейното възникване вида на неизпълнението
на задължението от страна на потребителя е без значение.
Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за
периодично изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по
силата на чл.88, ал.1,изр.2-ро от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за
вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да обезщетява само такива
вреди.
В процесния случай обаче
клаузата за неустойка е уговорена не като обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора, а като обезщетение за вредите от развалянето му.
По този начин необосновано би се достигнало до
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к. от една страна той ще се
освободи от облигационната си обвързаност за останалия срок на договора, а от
друга-ще има право да получи освен обезщетение за вредите от неизпълнението
наред с него и обезщетение под формата на неустойка за това, че е развалил
договора.
Това обуславя извода, че единствената цел, за която е
уговорена процесната неустойка излиза извън присъщите
й функции, поради което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите
нрави.
Освен това клаузата в договора, предвиждаща при
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя той да дължи на доставчика си част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора се явява неравноправна по смисъла на чл.143,
т.5 и т.19 от ЗЗП, т.к. не е съобразена по никакъв начин с вида на неизпълнение на задължението на
потребителя, а предвид това е нищожна.
С оглед на изложените съображения, въззивният
съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на първоинстанционното разпореждане в противоречие с
материалния и процесуалния закон за неоснователни.
Обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК
във вр. с чл.271, ал.1,пр.I-во от ГПК Старозагорски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №260046/18.09.2020 г.
по ч.гр.д №328/2020 г. по описа на Районен съд- Г., с което е отхвърлено
заявлението на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,ж.к “*****,
представлявано от законните си представители: Д.К.К.–изпълнителен
директор и М.С.– член на съвета на директорите, действащи чрез адв. З.Ц. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу Д.Ж.К. *** по отношение на вземането за сумата от 739,06 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги в размер на
разликата между стандартна цена на устройство без отстъпка и преференциалната
му цена при сключването на договора.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/