ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9643
гр. София, 02.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110142277 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.05.2024 г., от
16:00 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните ДСП (по местоживеене
на детето и страните), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на
функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви са условията за
живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на децата, родителски
капацитет, привързаността на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, подкрепяща среда и др.,.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските права
по отношение на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, като в случай че същите не се явят
без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в
размер от 50,00 до 300,00 лева.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от А. Я.
К. срещу Д. Н. К. с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за развод, обективно кумулативно
съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителски права,
режима на лични отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие родени от брака
деца – Е. Д. К., ЕГН ********** и М. Д. К., ЕГН **********, както и по чл.53 СК относно
фамилното име.
1
Ищцата твърди, че е сключила граждански брак на 23.06.2018г. с ответника по
делото.Поддържа, че от брака имат родени 2 малолетни деца.Твърди, че страните имат
трайни и сериозни неразбирателства, които са довели до фактическата им раздяла.Заявява,
че брачната им връзка е изчерпана, лишена от съдържание и е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.Претендира да бъдат възложени на нея родителските
права върху малолетните деца на страните с оглед на техния интерес.Твърди, че е осигурила
всички отлични битови условия за живот на децата в ново ремонтирано жилище.Твърди, че
има работа по постоянен трудов договор и доходи, както и възможност да й помагат
нейните родители при отглеждане на децата.Претендира по отношение на бащата съдът да
определи режим на лични контакти с децата, както и да го осъди да заплаща на майката като
законен представител на малолетните им деца месечна издръжка по 350 лева на всяко от тях,
считано от предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до настъпване на обстоятелствата за изменение или прекратяване на издръжката.Поддържа,
че след постановяване на развода желае да носи предбрачното си фамилно име – Я..Твърди,
че няма претенции за издръжка към ответника като бивш съпруг.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор по исковата молба, в който заявява,
че иска за развод е основателен и следва гражданският брак да бъде прекратен.Заявява, че
имат спор с ищцата относно режима на лични контакти, както и относно размера на
издръжката.Поддържа, че размерът на издръжката е неоснователно висока предвид
възрастта и реалните разходи на децата.Твърди, че следва да заплаща месечна издръжка на
децата, чрез тяхната майка, в размер на 200 лева на дете по банков път, платима до 25 – то
число на текущия месец, като в случай, че определения ден е почивен, издръжката е платима
в следващия работен ден.Заявява, че по отношение на придобитото по време на брака
имущество, моли, същото да остане в обикновена съсобственост след прекратяване на
брака.Твърди, че иска да сключи споразумение със съпругата си, с което доброволно да
уредят отношенията си по повод прекратяване на брака.
По разпределение на доказателствената тежест:
Указва на ищеца по брачния иск, че носи доказателствената тежест да установи по
делото съществуването на брак, всички положителни факти, които счита, че са довели до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината за това на ответната страна.
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носи доказателствената
тежест да установи своята пригодност като родител, както и интереса на детето той да
упражнява родителските права спрямо него; нуждите на детето от издръжка в
претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер;
полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи доказателствената
тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име от Я. на К..
Указва на ищеца по брачния иск, че следва да предяви всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака като го предупреждава, че непосочени основания,
2
настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Указва на ищеца по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на
доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
По исканията и на двете страни за допускане на гласни доказателствени средства
съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушването им.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че
при останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да
получат помощ за постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на
съпрузите, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС
производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като
са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
3
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора
притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки
интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за
тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат
повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение
предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай
на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси,
изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд
дела. За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби” страните
могат да се обърнат към Мариана Н.а на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.
2, ст. 204.
Определението е окончателно. Препис от същото да се връчи на страните и ДСП, а на
ищеца – и препис от отговора.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4