Решение по дело №1637/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260316
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510101637
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

15.10.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

24.09.

 

2021

 
 


на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 

 
Съдебни заседатели:

      1.

Светлана Стефанова

 

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1637

 

2020

 
 


                              дело №                          по описа за                          г.

 

 

„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Василев Димитров - главен изпълнителен директор и Младен Маркоски - изпълнителен директор, чрез адв. И.Й., съдебен адрес:***, хотел Рила, офис 411, е предявило срещу „К И К - ЕВРО СПРИНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община Бобов дол, гр. Бобов дол, 2670, ул. „В. Коларов“ бл. 8, ап. 10, представлявано поотделно от К.С.К. и Светослав Георгиев Миланов – управители, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца /след частичното прекратяване на делото/: сума в размер на 6101, 05 лв., от които:

- 1696, 17 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М5498747 за периода 23.06.2017 г. - 22.11.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;

- 4404, 88 лв. /четири хиляди четиристотин и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договор М5498747, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в следните договорни правоотношения:

-             договор с индивидуален потребителски номер М4890019 от дата 09.12.2016 г. за мобилен номер ********** по тарифен план М-Тел бизнес смарт М с месечна абонаментна такса 17 лв. без ДДС за срок от 12 месеца. След м. август 2017 г. абонатът преустановил плащанията, като по издадените фактури общо са дължими 44, 03 лв.

-             договор с индивидуален потребителски номер М5498747 от дата 20.12.2016 г. за срок от 24 месеца с пакет от услуги /фиксиран интернет, сателитна телевизия, фиксирана телефонна услуга, мобилни услуги за глас и данни за 19 сим-карти и мобилен интернет на 2 сим-карти/ с месечна абонаментна такса 360 лв. с ДДС. След м. юни 2017 г. абонатът преустановил плащанията, като по издадените фактури общо са дължими 1696, 17 лв.

Поради неизпълнението на задълженията на ответника ищецът е прекратил договора, считано от 14.12.2017 г. и е начислил договорна неустойка, уговорена в приложенията за активиране на всяка от услугите. Неустойката е в размера на стандартните абонаментни такси дължими за съответните сим-карти, считано от датата на предсрочно прекратяване до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер; начислени са и неустойки за предоставено оборудване, което не е върнато при прекратяването на договора. Общият размер на начислената неустойка възлиза на 4404, 88 лв.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Впоследствие получил указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който сочи, че на 11.03.2016 г. сключил с ищцовото дружество договор с № ********* за посочени мобилни номера. На 05.06.2017 г. извършил прехвърляне на тези номера към друг мобилен оператор, като заплатил и дължимата неустойка. Приложенията и приемо-предавателните протоколи, представени от ищеца, не са подписани от представител на ответното дружество, както и молба за прехвърляне на мобилни номера от „Маркал ВВ” ЕООД на „К И К- ЕВРО СПРИНТ“ ООД. Оспорена е автентичността на подписите за „К И К- ЕВРО СПРИНТ“ ООД в посочените документи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Между страните не е спорно, че на 11.03.2016 г. са сключили договор с № ********* за електронни съобщителни услуги; съгласно чл.6.1 от него влизането в сила, срокът на действие и прекратяването се уреждат в приложения – неразделна част от договора; съгласно чл.6.2 договорът е в сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, подписано към него. В приложение № 1 от 11.03.2016 г.  към договора е посочен срок – 1 година, считано от 14.03.2016 г., и ползвани телефонни номера от абоната.

Ищецът е представил и: приложение № 2 от 09.12.2016 г. за допълнителен телефонен номер - ********** за срок от 12 месеца; приложение № 1 към договор № ********* от 20.12.2016 г. за телефонни номера ********** и **********; приложение № 1 към договор № ********* от 20.12.2016 г. за други 19 телефонни номера; приемо-предавателен протокол от 22.12.2016 г. за получени от ответника 3 мобилни апарата; приемо-предавателен протокол от 21.02.2017 г. за получени от ответника 5 мобилни апарата; молба-декларация без дата, с която от „Маркал ВВ" ЕООД, ЕИК121290173 са прехвърлени на „К И К - ЕВРО СПРИНТ" ООД същите 19 телефонни номера, описани в приложение № 1 към договор № ********* от 20.12.2016 г. Документите са с положен подпис за абонат от името на К.С.К..

Съдът е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване на автентичността на подписите за ответника в описаните документи, в което е назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице Р.К., подписите за ответното дружество не са положени от К.С.К.. Предвид изводите на вещото лице по графическата експертиза, съдът счита, че документите са неистински и ги изключва от доказателствата.

Представени са и издадените от ищеца фактури за ползвани услуги по процесните договори. Допълнително са представени и фактури, отнасящи се за период преди процесния, по които се твърди, че ответникът е извършвал плащания по договор с индивидуален потребителски номер М5498747 от дата 20.12.2016 г., отнасящ се до описаните 19 телефонни номера, описани в приложение № 1 към договор № ********* от 20.12.2016 г.

В заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се сочи, че фактурите за процесните вземания са осчетоводени само в счетоводството на ищеца; не са осчетоводени от ответното дружество. От издадените от ищеца в предходен период фактури и сметки в счетоводството на ответника са осчетоводени единствено фактура № **********/27.03.2017 г. на стойност 216, 64 лв. и сметка № *********/15.06.2017 г. за начислена неустойка в размер на 34 лв. И двата описани документа са издадени по договор с индивидуален потребителски номер М4890019 от дата 09.12.2016 г., а задължението по тях е заплатено. Размерите на дължимите суми по издадените от ищеца фактури и сметки за процесния период съвпадат с претендираните.

В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че не е установило осчетоводени от ответното дружество плащания по договор М5498747; при плащанията, отразени в счетоводството на ищеца, е посочен само начин на плащане, в случая – четири пъти в брой, един път с дебитна карта и един път по банков път, но липсват данни за лицето, направило плащанията. Вещото лице е извършило справка в счетоводството на ответното дружество, като за периода м.12.2016 г. – м.11.2017 г. няма отразено плащане към ищеца по банков път. Счетоводството на ответника е водено редовно, като в съдебното заседание вещото лице подробно е аргументирало този свой извод.     

Приложено е ч.гр.д. № 1044/2020 г. по описа на ДнРС, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Към възражението е приложено заявление от 05.06.2017 г. за пренасяне на номера, за което в съдебното заседание на 26.02.2021 г. ответникът е уточнил, че се отнася за всички телефонни номера, ползвани и плащани от него.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1044/2020 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането - сключването на договорите за предоставяне на мобилни услуги, условията по договорите – уговорена неустойка, неизпълнение на задължението, за което е уговорена, едностранното прекратяване на договорите – на коя дата и на кое договорно основание, и размера на дължимите суми.

Между страните не е спорно сключването между тях на 11.03.2016 г. на договор с № ********* за електронни съобщителни услуги с рамков характер – съгласно чл.6.1 влизането в сила, срокът на действие и прекратяването се уреждат в приложения – неразделна част от договора; съгласно чл.6.2 договорът е в сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, подписано към него. Не е спорно подписването на приложение № 1 от 11.03.2016 г. към договора, с посочен срок – 1 година, считано от 14.03.2016 г., т.е. до 14.03.2017 г.

Всички представени от ищеца последващи приложения и приемо-предавателни протоколи за мобилни апарати не са подписани от представляващия ответното дружество и предвид доказването на проведеното от последното оспорване са изключени от доказателствата.

Неоснователно е позоваването от ищеца на чл.301 от ТЗ /съгласно който се счита, че търговецът потвърждава действията на лице, действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия/ във връзка с извършени плащания по представените фактури. Установи се, че счетоводството на ответника е водено редовно /т.е. не е приложим чл.55, ал.2 ТЗ/, но в него не са осчетоводени плащания по договор М5498747, по който са начислени процесните вземания на ищеца. Ответникът твърди, че не е ползвал и плащал услуги по договор М5498747, това му твърдение не се опровергава от събраните доказателства, поради което не е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ.

В счетоводството на ищеца липсват данни за лицето, извършвало плащания по договор М5498747. Предвид представената от ищеца молба-декларация без дата /неподписана от ответника/, с която от „Маркал ВВ" ЕООД са прехвърлени на „К И К - ЕВРО СПРИНТ" ООД 19 телефонни номера, идентични с описаните в приложение № 1 към договор № ********* от 20.12.2016 г., очевидно предоставяните от ищеца мобилни услуги по посочените сим-карти са ползвани и частично заплатени, но от доказателствата по делото не се установи, че ползвалото и заплащало тези услуги лице е ответникът.

Следователно по делото не се установи наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника по договор М5498747, респ. – ползвани и незаплатени от ответника услуги - месечни такси и потребление, по такъв договор за периода 23.06.2017 г. - 22.11.2017 г. Липсата на установено облигационно отношение обуславя и липса на предпоставки за дължимост на неустойка във връзка със задължения, произтичащи от такова правоотношение. Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход от спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение – 800 лв. /възражението за прекомерност е неоснователно, предвид разпоредбите на чл.7, ал.2, т.3 и ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и възнаграждение на вещо лице – 300 лв., общо в размер на 1100 лв. 

 

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :          

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу „К И К - ЕВРО СПРИНТ“ ООД, ЕИК *********, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца /след частичното прекратяване на делото/: сума в размер на 6101, 05 лв., от които:

- 1696, 17 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М5498747 за периода 23.06.2017 г. - 22.11.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;

- 4404, 88 лв. /четири хиляди четиристотин и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договор М5498747, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „К И К - ЕВРО СПРИНТ“ ООД, ЕИК *********, сумата 1100 лв. - разноски по водене на делото.

 Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                    

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: