№ 6294
гр. С, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110121853 по описа за 2023 година
Предявени са искове от К. Й. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж.к. „А М“, бл.
27, ет. 5, ап. 15, срещу „И А М“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:
гр. С, ж.к. „Л. 7“, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, както следва:
1. За прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен
заем № ******** от 16.05.2019 г., сключен между страните по делото, предвиждаща
задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, а именно: -
по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради
противоречие със закона; - по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 33 ЗПК – поради
заобикаляне на закона; - по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – като
противоречащ на добрите нрави и неравноправност;
2. По чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника за заплати на ищеца
сумата от 74,15 лв. – частично от вземане в общ размер на 100 лв. (увеличението на
иска е допуснато с протоколно определение от 08.01.2025 г.), представляваща
недължимо платена сума по нищожна клауза на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем
№ ******** от 16.05.2019 г., сключен между страните по делото, предвиждаща
задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, ведно със
законната лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 16.05.2019 г. сключил с ответника „И А М“ АД договор за
паричен заем № ********, по силата на който ответникът му предоставил заем в
размер на 500 лв. Твърди, че в чл. 4 от договора за заем било уговорено договорът да
бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция, а в
чл. 4, ал. 2 от договора било предвидено, че заемателят дължи неустойка в размер на
200 лв., в случай, че не предостави в срок уговореното обезпечение, като същата била
платима разсрочено заедно с месечната погасителна вноска. Сочи, че не е предоставил
уговореното обезпечение и въз основа на посочената клауза ответното дружество му
начислило неустойка в размер на 200 лв. Твърди, че е погасил цялата сума по договора
преди предявяването на настоящите искове. Поддържа, че клаузата на чл. 4 от
1
договора, въз основа на която му е начислена неустойка, е нищожна, поради
заобикаляне на императивна законова разпоредба – чл. 33, ал. 1 ЗЗП. В тази връзка
сочи, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва в размер на законната лихва за забава върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Отделно от това посочената клауза била нищожна на
основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като неправилно дължимата сума
по неустоечната клауза не била включена в годишния процент на разходите (ГПР),
като излага подробни доводи защо според него неустойката следва да бъде включена в
ГПР по договора. В конкретния случай бил посочен ГПР, но от съдържанието на
договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран същият. На следващо място, посочената клауза била нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като така уговорената неустойка излизала
извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, и поради
неравноправност на същата на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължавала
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка, като същата не била индивидуално уговорена. Моли съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на чл. 4, ал. 2 от сключения
между страните договор за потребителски кредит и да осъди ответника да му заплати
сумата от 100 лв. – частично от вземане в общ размер на 200 лв., платена от него на
ответника въз основа на нищожна клауза, уговорена в чл. 4 от сключения между
страните договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока за отговора ответникът „И А М“ АД оспорва както допустимостта, така
и основателността на предявените искове при съображения, подробно изложени в
отговора. Възразява, че процесната клауза е индивидуално уговорена. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Неоснователно е оспорването на ответника относно нередовността на исковата
молба, както и отводът за недопустимост на производството. Ищецът има правен
интерес да предяви както установителен иск за прогласяване нищожност на процесния
договор с оглед създаване безспорност и яснота в отношенията между страните и
отделен осъдителен иск, за да претендира недължимо платена сума във връзка със
същия договор с цел възстанови в своя патримониум съответната сума, платена без
основание с оглед твърдяната от него нищожност на процесния договор. С молба от
23.07.2024 г. ищецът е представил доказателства за внесена по сметка на СРС
държавна такса в дължимия размер от 100 лв. по двата предявени иска.
За основателността на исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК; по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК; чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП ищецът следва да докаже: 1) сключването между него и
„И А М“ АД на договор за паричен заем № ******** от 16.05.2019 г. и неговото
съдържание, част от което е и клаузата по чл. 4, ал. 2, предвиждаща заплащането от
страна на кредитополучателя на неустойка при непредоставяне на обезпечение в
посочените условия и срокове в размер на 200 лв.; 2) че посочената клауза от договора
за заем е нищожна на твърдените основания - противоречи на императивна норма на
закона, заобикаля императивна норма на закона, противоречи на добрите нрави и
неравноправност на същата, а по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:че е предоставил на
ответника, респ. че последният е получил, твърдяната парична сума, представляваща
2
заплащане на неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения, в
т.ч., че процесната клауза е валидна и равноправна, съответно индивидуално
уговорена, а по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и че е налице валидно основание за
получаване и задържане на процесната сум
Към процесното правоотношение по отпускане на кредит са приложими
правилата на Закона за потребителския кредит, тъй като по делото липсват както
твърдения, така и данни процесният кредит да е отпуснат на длъжника като физическо
лице в рамките на евентуално осъществявана от него професионална или търговска
дейност (арг. чл. 9, ал. 3 ЗПК, § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и Решение № 50056 от 29.05.2023 г.
на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о.). По своята правна същност процесният договор,
който се твърди да е сключен между страните е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на
посочения нормативен акт.
Не се спори между страните, че на 16.05.2019 г. между страните е сключен
договор за паричен заем № ********, по силата на който на ищеца е предоставен заем
в размер на 500,00 лв.
С Определение от 25.09.2024 г. ответникът е задължен на основание чл.190 ГПК
да представи заверен препис от процесния договор с неговите приложения с
предупреждението за реализиране на процесуалната тежест по чл.161 ГПК при
неизпълнение на указанията в срок. Указанията на съда са останали неизпълнени до
приключване на делото, както е констатирано и с протоколно определение от
11.11.2024 г. При това положение и на основание чл.190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК съдът
приема, че исковете са основателни. Поради това съдът не обсъжда неоспореното от
страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете поради установената при
условията на чл. 161 ГПК недействителност на процесния договор за паричен заем.
При увеличение размера на иска същият се счита предявен за увеличената част
от датата на подаване на молбата за изменение на размера на иска (Решение № 1207 от
27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5202/2007 г., II г. о.; Решение № 6 от 15.03.2012 г. на
ВКС по т. д. № 20/2011 г., I т. о.; Решение № 3205 от 25.XII.1972 г. по гр. д. № 2364/72
г., I г. о.). Ето защо по отношение на увеличения размер съдът е сезиран и искът се
счита за предявен с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД.
Като законна последица от уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД върху
сумата от 1190 лв. следва да се присъди и законната лихва, която върху първоначално
предявения размер от 10 лв. се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда
– 28.03.2023 г., а за сумата от 64,15 лв., представляваща разликата между увеличения
по реда на чл. 214 ГПК размер и първоначално предявения такъв се дължи от датата
на подаване на молбата по чл. 214 ГПК в съда – 11.12.2024 г. до окончателното
плащане. Това е така, тъй като с първоначалната искова молба искът по чл. 55 ЗЗД е
предявен като частичен, а с молбата от 11.12.2024 г. се прави искане за изменение на
иска досежно увеличаване на размера му. С увеличаване на исковата претенция по
реда на чл.214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК вземането се заявява за защита в останалата
му част, която до този момент не е била предмет на делото.
По разноските
3
При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно
правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал.
1 ЗА, което основание да не се опровергава от данните по делото (Определение №
5557 от 2.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2024 г., III г. о.; Определение № 5299 от
19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 809/2024 г., IV г. о.; Определение № 1738 от
10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2023 г., II г. о.).
Видно от представения договор за правна защита и съдействие към молба от
04.11.2024 г. е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца като
материално затруднено лице. Макар и страната да има възможност да заплати
държавни такси и разноски, както е прието във влязло в сила като необжалвано
Определение от 08.06.2024 г. по чл. 83, ал. 2 ГПК, но не и адвокатско възнаграждение,
каквото основание е посочено в същия договор, именно от служебно събраните
множество доказателства за материалното и гражданското състояние на ищеца се
установява, че същият има в пълна степен възможност да заплати адвокатско
възнаграждение, без да е материално затруднено лице, в каквато насока съдът
препраща към мотивите, изложени в горецитираното определение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски от 350 лв., от които 100 лв. – държавна такса и 250 лв. – депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, но не и на неговия процесуален представител, както бе
посочено по-горе.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 33 ЗПК, чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП между ищеца К. Й. П., ЕГН: **********,
адрес: гр. Б., ж.к. „А М“, бл. 27, ет. 5, ап. 15, и ответника „И А М“ АД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „Л. 7“, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, че
клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № ******** от 16.05.2019 г.,
сключен между страните по делото, предвиждаща задължение за плащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „И А М“ АД, ЕИК:
********, седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „Л. 7“, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2,
ап. 40-46, да заплати на К. Й. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж.к. „А М“, бл. 27, ет.
5, ап. 15, сумата от 74,15 лв. – частичен иск от 100 лв., представляваща недължимо
платена сума по нищожна клауза на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем №
******** от 16.05.2019 г., сключен между страните по делото, предвиждаща
задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, ведно със
законната лихва върху първоначално предявения размер на главницата от 10 лв. от
28.03.2023 г. до изплащане на вземането и законната лихва върху увеличения размер
на главницата от 64,15 лв. от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И А М“ АД, ЕИК: ********,
4
седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „Л. 7“, бул. „Д Н“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да
заплати на К. Й. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж.к. „А М“, бл. 27, ет. 5, ап. 15,
сумата от 350 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5