Решение по дело №47/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20207260700047
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №167

23.04.2020г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково,                            в публичното заседание                                                                

на двадесет и осми февруари                      две хиляди и двадесета  година в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                        

Секретар Мария Койнова

Прокурор Н. Трендафилов

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№47 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалeн кодекс във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е образувано по искова молба от Н.И.С. *** - чрез адв.С.,***. Твърди се, че обжалвал Наказателно постановление №19-1253-000354/02.09.2019г., издадено от Началник Сектор ПП ОД МВР Хасково, и с Решение №358/06.12.2019г., постановено по нахд №1122/2019г. по описа на Районен съд Хасково, актът бил отменен. Решението влязло в законна сила. В производството пред РС - Хасково, ищецът бил представляван от адвокат, чийто хонорар бил 500,00 лева. Налице били предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 500,00 лева, представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ОД МВР Хасково да заплати обезщетение за имуществени вреди от 500,00 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението на районния съд до окночателно изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът - Областна дирекция на МВР Хасково, чрез процесуален представител депозира отговор и взема становище по предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск в размер на 400,00 лева е неоснователен. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар по АНД №1122/2019г. на РС Хасково. Съгласно Закона за адвокатурата и Наредба №1 минималният размер бил от 300 лева. Счита, че разноските в настоящото производство също следва да са в размер съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ако искът бъде отхвърлен, то претендира разноски, представляващи юрк.възнаграждение.

Окръжна прокуратура Хасково дава становище, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което предлага да бъде уважена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №358/06.12.2019г., постановено по АНД №1122/2019г. по описа на Районен съд – Хасково, влязло в сила на 02.01.2020г., е отменено  Наказателно постановление №19-1253-000354/02.09.2019г., издадено от Началник Сектор ПП ОД МВР Хасково, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба от 200,00 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба от 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Видно от приложеното административнонаказателно дело, в съдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат, упълномощен с пълномощно – л.15 от делото. За процесуалното представителство по делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 500,00 лева, която сума е получена от адвоката в брой на 21.10.2019г., видно от отразеното в представения договор, съставен на същата дата.

При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

Претенцията е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, поради което съдът приема, че искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Приложимите правни норми обосновават извод, че за основателността на иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от този административен акт; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на което и да е от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.

В конкретния случай претенцията на ищеца се основава на частично отменено наказателно постановление като незаконосъобразен акт и претърпени имуществени вреди от отменения акт, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че отмененият административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно постановление №19-1253-000354/02.09.2019г., издадено от Началник Сектор ПП ОД МВР Хасково, е отменено като незаконосъобразен акт, като съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на отменения акт е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и е резултат от санкционираща административна дейност. Установи се още, че ищецът е ползвал правна защита и съдействие, съгласно сключен договор на 21.10.2019г., както и процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лева, заплатено в брой на същата дата при подписване на договора. Провеждането на производство по обжалване пред съд на издаденото наказателно постановление е необходима предпоставка за отмяната на акта и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателно постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. По изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

Размерът на тази претенция не се явява прекомерен и искът следва да бъде уважен в пълен размер. Съгласно цитираното вече ТР №1/15.03.2017 г., постановено по т.д.№2/2016г. на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, но следва да се има предвид, че в настоящия случай в наказателното постановление са определени наказания за две нарушения. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди такъв размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и във връзка с чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да бъде обезщетен за действително понесените от вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, тъй като платеното адвокатско възнаграждение се явява съразмерно и определено съгласно наредбата. Предвид това, както и поради обстоятелството, че наказателното постановление е отменено по отношение на определените санкции за две нарушения, а също и с оглед установеното, че поради липсата на фактическа и правна сложност на делото уговореното възнаграждение е било такова и под изискуемия минимум, то размерът на обезщетението за претърпени имуществени вреди е в доказания размер на 500 лева. Така искът следва да бъде уважен в предявения размер. Доколкото искането за присъждане за лихва е акцесорно, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху процесната сума, но съща е дължима от дата на предявяване на исковата молба – 14.01.2020г. В този смисъл е трайната практика на ВАС - адм.дело №9399/2017, №8483/2017г., 8472/2017г., №6831/2017г., №1857/2017г., №3124/2017г., № 8730/2017г. и др.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, но следва да бъде съобразено и възражението на ответната страна за прекомерност, поради което ответникът да заплати 300,00 лева – възнаграждение за адвокат, и 10,00 лева – д.такса. В настоящото производство интересът е до 1000,00 лева и съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от посочената наредба минималното предвидено възнаграждение е 300,00 лева. В договора за правна помощ, представен по настоящото дело, възнаграждението е определено над минималния размер, като в настоящото производство не се установява фактическа и правна сложност, която да оправдае уговорен над минималния размер за възнаграждение. 

Мотивиран така и на основание чл.204, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,  съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.“Б.“ №.., да заплати на Н.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 500,00 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление №19-1253-000354/02.09.2019г., издадено от Началник Сектор ПП ОД МВР Хасково, отменено с Решение №358/06.12.2019г., постановено по АНД №1122/2019г. по описа на Районен съд – Хасково, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 14.01.2020г. до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.Б. №.., да заплати на Н.И.С., ЕГН **********, направените разноски в настоящото производство за д.т. и адвокатско възнаграждение – общо 310,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: