Р Е
Ш Е Н
И Е № 771
25.11.2019 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели И.
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №522
по описа за 2019г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представляван от управителите Мартин
Деспов Деспов и Николина Тодорова Станчева, чрез юриск.Иван Николаев Недков, против
Ц.И.М. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, както и
при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание
чл.99, чл.240, чл.86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.
Ищецът
твърди, че на 23.10.2017г.
е подписано приложение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.07.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. По силата
на който договор вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №PLUS-14639749 от 24.03.2017г. било
прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително всички лихви. На ответника било изпратено по реда
на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 26.10.2017г., което било получено лично от длъжника на
03.11.2017г. Изпратените след това на 15.10.2018г. и на 08.02.2019г.
уведомления до длъжника се върнали в цялост като неполучени. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите от 2100лв. –
главница; 800,20лв. – договорна лихва за периода от 05.05.2017г. до 05.04.2020г.;
362,58лв. – обезщетение за забава за периода от 06.06.2017г. до датата на
подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до окончателното изплащане, както и съдебни разноски. При
условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми и
периоди. Претендира присъждане на разноските.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който оспорва
исковете като неоснователни и счита, че следва да се отхвърлят изцяло.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като
заемодател и Ц.И.М. като заемател е сключен договор за паричен заем. С
подписване на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 2100лв. Редът и условията, при които е отпуснат
кредитът се уреждат в договора, в който е уговорено, че размерът на месечната
погасителна вноска е 106,75лв., като общият брой на вноските е 36. Уговорен е
годишен процент на разходите в размер на 43,92%, лихвен процент от 34,17%,
застрахователна премия от 423,36лв., такса ангажимент 73,50лв. и общата
стойност на плащанията в размер на 3843лв. Видно от договора датата на първото
плащане е 05.05.2017г., а датата на последното плащане е 05.04.2020г. Представени
са към договора за заем кратък медицински въпросник за приемане за застраховане,
сертификат за сключената застраховка и общи условия за застраховка „Защита на
плащанията“. На кредипотолучателя е представен СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити. На 27.07.2017г. между „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, а на 21.08.2017г. между същите
страни е подписано допълнително споразумение към рамковия договор. Представено
е пълномощно, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява длъжниците
съгласно чл.99 от ЗЗД за сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. и допълнителните споразумения към същия, както и да
преупълномощава трети лица с правата по това пълномощно. С писмено потвърждение
от 23.10.2017г. кредитодателя потвърждава извършената продажба на всички
вземания на ищеца съгласно посочения рамков договор за цесия от 27.07.2017г. и
приложение №1/23.10.2017г. към него, в което същите са подробно
индивидуализирани и описани. По делото е приложено извлечение от приложението,
където е отразено задължението на ответника. До последния е изпратено и уведомително
писмо за извършеното прехвърляне на вземания /цесия/ на 26.10.2017г., получено
на 03.11.2017г. До ответника са изпратени още две уведомителни писма съответно
на 15.10.2018г. и на 08.02.2019г., които не са връчени, ведно от отбелязванията
на обратните разписки.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1176/05.11.2018г. по ч.гр.д.№2603/2018г. по описа на РС-Хасково, с която е
разпоредено длъжникът Ц.И.М. *** да заплати на кредитора „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД сумите от 2100лв. – главница по договор за потребителски
кредит от 24.03.2017г.; 800,20лв. – договорна лихва от 05.05.2017г. до 05.04.2020г.;
362,58лв. – обезщетение за забава за периода от 06.06.2017г. до 31.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 31.10.2018г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Така издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е указано
на ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в
едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.99, чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а
разгледан по същество същият е основателен и доказан, поради следните
съображения:
Между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са възникнали валидни правоотношения по договор
за паричен заем по чл.9
и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9
ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. От приетите като доказателства по делото договор за потребителски
кредит от 24.03.2017г., сертификат за сключена застраховка, Общи условия за застраховка „Защита на
плащанията“, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, се установява, че между страните е
сключен договор за заем с определени условия в същия за усвояване на
предоставената заемна сума и съответното връщане на същата. С полагане на
подписа си под този договор ответникът е приел предложените му от заемодателя
условия на усвояване и връщане на заема, неговия размер, договорените лихвени
проценти.
От приетите по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.07.2017г., допълнително споразумение към него от 21.08.2017г., потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и приложение №1/23.10.2017г., се установява,
че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договора за потребителски
кредит от 24.03.2017 от заемодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че е
налице валидно сключен договор за заем между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, вземанията по който са надлежно прехвърлени чрез приложението към
договора за цесия на ищеца. От своя страна ответникът не ангажира
доказателства, от които да се установи наличието на твърдените пороци на
договора за заем или на договора за цесия. Установи се, че ответникът е
надлежно уведомен за прехвърляне на задължението му от заемодателя на ищеца. Съгласно решение №137/02.06.2015г.
на ВКС, постановено по гр.д.№5759/2014г., III г.о., предишният кредитор
има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99
ал.3 и ал.4
от ЗЗД. Според чл.36 от ЗЗД,
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил, като не са предвидени
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по силата на чл.9 от ЗЗД
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията.
Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно неизпълнение на
поетите от ответника задължения по договора за заем, изцяло в тежест на
последния е на установи изпълнение точно и в срок на това свое задължение.
Въпреки дадените в тази насока указания с доклада по делото, доказателства за
извършени плащания в договорените срокове не бяха ангажирани в настоящото
производство. Ето защо, следва така предявения установителен иск да се уважи
изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 115,26лв. разноски по заповедното производство / от които 65,26лв.
– държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 168,74лв. разноски по исковото
производство / от които 118,74лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско
възнаграждение/. Или общо размера на дължимите от ответника разноски за двете
съдебни производства възлиза на сумата от 284лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.И.М. с
ЕГН:********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представляван от управителите Мартин
Деспов Деспов и Николина Тодорова Станчева, сумите от 2100лв. – главница по договор
за потребителски кредит от 24.03.2017г.; 800,20лв.
– договорна лихва от 05.05.2017г. до 05.04.2020г.; 362,58лв. – обезщетение за забава за периода от 06.06.2017г. до 31.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от 31.10.2018г. до окончателното изплащане, произтичащи от договор за потребителски кредит №14639749 от 24.03.2017г., сключен между Ц.И.М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с приложение
№1/23.10.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1176/05.11.2018г. по ч.гр.д.№2603/2018г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Ц.И.М. с ЕГН:********** ***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представляван от управителите Мартин
Деспов Деспов и Николина Тодорова Станчева, направените в заповедното и в настоящото
производство разноски общо в размер
от 284лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: