Р Е Ш Е Н И Е
№ 1255 04.08.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на петнадесети юли, две
хиляди двадесета и първа година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Ирина Ламбова
прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1577 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на Централно управление на НАП, чрез юрисконсулт в ТД на НАП - Бургас,
против Решение № 260572/11.05.2021г., постановено по НАХД № 1247/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено НП № 528163-F554611/28.07.2020г.,
издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на
НАП, с което на търговеца „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к.Славейков, бл.1, вх.8, ет.22 с ЕИК ********* и
законен представител Х. И. А. за нарушение на
чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006г. или Наредбата/, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В касационната жалба се
сочи, че БРС погрешно е приел, че дружеството жалбоподател е санкционирано на
основание разпоредба, която не е приложима към конкретното административно
нарушение. Сочи се, че дори при наличие на такова разминаване, допуснатата
грешка в санкционната норма не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото не противоречи на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, като по вид и размер
наложеното наказание съответства на предвиденото в „правилната“ санкционна
норма. Не се възприема извода на въззивния съд, че липсват доказателства за
извършени продажби, тъй като извадката на контролната лента потвърждава, че на
посочената дата и час е издаден служебен бон за направена конкретна поръчка в
заведението. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозира
писмено становище, с което поддържа касационната си жалба на основанията,
изложени в нея.
Ответникът по касация – „ТИ
ЕС ВИ 2018“ ЕООД, редовно призован, не се представлява и не изразява становище
по съществото на спора.
Представителят на
Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита
че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С оспореното пред районния
съд наказателно постановление ответникът по касацията е бил санкциониран за
допуснато нарушение на чл.7а, ал.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. – за това, че при извършена проверка на
10.06.2020г. в 11.30 часа с наблюдение на търговски обект по смисъла на §1,
т.41 от ПР на ЗДДС - бирария „Върбата“, находящ се в гр. Бургас, к-с Славейков,
бл.46 и стопанисван от „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД с ЕИК ********* от Разпечатан КЛЕН (Контролна лента на
електронен носител) от налично стационарно и въведено в експлоатация фискално
устройство с изградена дистанционна връзка с НАП модел DATECS DP-150 с
индивидуален номер на ФУ DT 834168 и ФП № 02834168 било установено, че на 20.05.2020г.
търговецът при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е
допуснал издаване на служебен бон № 0000716/20.05.2020г.
За да постанови съдебния си
акт, решаващият съд е събрал необходимите доказателства при спазване на
процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въз основа на последната, Районен съд – Бургас е достигнал до
извод, че „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД неправилно е било санкционирано на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС, вместо по чл.185, ал.2 от ЗДДС, доколкото чл.185, ал.1 от ЗДДС е приложима единствено, когато се касае за неиздаване на фискален/системен
бон – нарушение по чл.25 от Наредбата, но не и в случаите на други нарушения на
Наредбата. Въззивният съд е приел, че е нарушено правото на защита на
санкционираното лице, доколкото не става ясно за коя от двете хипотези на
предвидената законова забрана е издаден посочения служебен бон – при извършена
продажна или за клиентска поръчка. На следващо място НП е прието за
незаконосъобразно поради отразяване в АУАН на едно общо нарушение, засягащо
една отчетна дата, а с НП са наложени отделни санкции за всеки изброен в акта
служебен бон. Това процесуално действие е намерено за порочно, съществено
нарушаващо съдопроизводствените правила, поради ограничаване правото на защита
на нарушителя, превид резултирането на допуснатото процесуално нарушение в
санкциониране с множество НП на нарушителя за отделни административни
нарушения, които не са му били предявени с АУАН. На последно място е бил
изложен аргумент за незаконосъобразност и поради недоказаност на друга част от
фактическия състав на нарушението, а именно обстоятелството, че процесният
служебен бон е издаден във връзка с изпълнението на клиентска поръчка, предвид
разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредбата, който въвежда забрана за издаване на
служебни бонове само тогава когато се отнасят до извършване на продажби и за
направени клиентски поръчки. Предвид установените пороци въззивната инстанция е
отменила оспореното НП като незаконосъобразно.
Решението на Районен съд –
Бургас е правилно.
Касационната инстанция
възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна.
Съгласно разпоредбата на
чл.185, ал.1 от ЗДДС, посочена като санкционна от страна на органа „На лице,
което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
касае се за неиздаване на фискална касова бележка, което правилно е било
отчетено от страна на въззивната инстанция като санкция за нарушаване нормата
на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., според която „Независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата…..“. За нарушението по чл.7а е приложима санкционната норма на чл.185,
ал.2, според която „Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000
лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
по ал.1“.
Безспорно от цитираното се
установява наличието на правна връзка между двете алинеи, обусловена от
установяване на обстоятелството довело ли е нарушението до неотразяване на
приходи или не. От една страна това обстоятелство става част от диспозицията на
нарушената правна норма, от друга неизследването му от страна на актосъставителя
и АНО резултира в прилагане на по-благоприятната норма, т.е. тази на чл.185,
ал.1 от ЗДДС, както правилно сочи жалбоподателя. Приложението й обаче не може
да бъде извършено автоматично без отбелязване в НП на правната привръзка между
чл.185, ал.2 и ал.1 от ЗДДС, тъй като, както бе споменато по-горе,
обстоятелството по отразяването или неотразяването на приходи се превръща в
елемент на нарушението и следва да присъства както в описателната част на
нарушението, така и в правната му квалификация. Обратното представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като ликвидира правото на защита на
дружеството относно елемент от състава на нарушението.
Става ясно това, че за
правилното индивидуализиране на имуществената санкция, за всяко конкретно
нарушение на чл.7а от Наредбата би следвало да е проучен въпроса води ли то до
неотразяване на приходи. Отнесено към материалната норма на чл.7а от Наредбата
това означава изследване от страна на актосъставителя и съответно на АНО на
обстоятелството дали за стоката и услугата, за която е издаден служебен бон, в
рамките на определен времеви интервал след издаване на служебния бон е бил
издаден и фискален такъв при извършване на плащането им, доколкото това е
релевантния за изискуемостта на последния документ момент. В случай, че бъде
установено издаване на фискален бон за съответната стока, следва да се приеме,
че нарушението не е довело до неотразяване на приходи и следва да бъде
санкционирано с по-благоприятната санкция, предвидена в нормата на чл.185,
ал.2, вр. чл.185, ал.1. Обратно при установяване неиздаването на фискален бон
за стоката, предмет на служебния, би се доказало, че допуснатото нарушение е
довело до неотразяване на приходи и същото е следвало да бъде санкционирано с
наказанието, предвидено в нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Подобно изследване
изобщо не е било извършено от страна на АНО, което е ограничило правото на
защита на дружеството, а изследването му в настоящата фаза на
административнонаказателното производство е недопустимо.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че принципно е допустимо множество административни
нарушения да бъдат установени с общ АУАН. В конкретния случай обаче, всеки
служебен бон разполага с точен момент на неговото издаване, съхранен във
фискалната памет на фискалното устройство. При индивидуализиране на множество
допуснати нарушения в общ АУАН следва изрично да бъде посочен точният момент на
издаване на всеки служебен бон, доколкото същият момент има пряко отношение към
това дали процесният документ по всяко отделно нарушение е издаден при
извършване на конкретна продажба или при
направата на конкретна клиентска поръчка, доколкото самата материална норма
предвижда забрана за издаване на служебен бон в две отделни хипотези, които могат
да са налични в правния мир както при условията на кумулативност
(едновременност), така и поотделно. В тежест на актосъставителя и АНО е да
установят коя от хипотезите касае всяко отделно нарушение. Посредством
посочването на точния момент на издаване на служебния бон, би могло да бъде установено
например дали същият е издаден през работно време. Като издаването му извън
работното време на търговския обект би било индиция, че не се касае нито за
извършена продажба, нито за направена клиентска поръчка. Обратно в хипотезата
на издаването му през работното време на търговския обект в тежест на
актосъставителя е да установи дали това е извършено в хипотезата на продажба
или на клиентска поръчка или при условията на кумулативност на двете
предпоставки.
На следващо място, за пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че наличието на данни за допуснато нарушение по чл.7а, ал.1 от
Наредбата не изключва автоматично възможността за допускане на административно
нарушение и по чл. 7а, ал.2 от същата наредба.
За горните съществени
обстоятелства обаче липсват доказателства и изложени аргументи както в АУАН,
така и в НП. Видно от обстоятелствената част на АУАН, АНО механично и
неаргументирано е отразил издаването на процесния служебен бон „при извършване
на продажби и за направени клиентски поръчки“. От смисъла вложен в това
словосъчетание става ясно, че се касае за повече от една продажба и повече от
една клиентска поръчка при условията на кумулативност и едновременност, т.е.
при условията на идеална съвкупност - обстоятелство, което трудно би могло да
бъде възприето като практически реализируемо. По - натам в самото НП
конкретното нарушение по издаване на служебен бон с № 0000716/20.05.2020г. е
описано по идентичен начин, което предизвиква действително объркване при
реализиране защитата на нарушителя дали се касае за едно единствено нарушение и
пропуск да бъдат описани всички издадени служебни бонове или за няколко
допуснати еднотипни нарушения.
Предвид изложеното, съдът
намира, че правилно установените факти и обстоятелства не водят до заключение
за съставомерност на деянието, изразило се в нарушение на разпоредбата на чл.7а
от Наредбата, предвид липсата на доказателства за част от елементите на състава
и заради допускането на съществени процесуални нарушения в производството по
реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - сочено
за нарушител.
С оглед изложеното, не се
установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и
правилно.
Предвид крайния изход на
спора и липсата на отправено искане на процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ, съдът не намира за необходимо да присъди такива.
Воден от горното и на
основание чл.221,
ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен
съд - Бургас, ХІХ – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260572/11.05.2021г.,
постановено по НАХД № 1247/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.