Решение по дело №839/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Глава ХІХ на Закона за устройство на територията вр. чл. 145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Ц. К. С., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. И. А., против Заповед №0942/20.03.2024 г. на зам. кмета на Община Варна, с която е разрешено прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.871, собственост на Д. И. К.; ПИ 10135.2552.870, собственост на Е. И. Т.; ПИ 10135.2552.4281, собственост на Я. А. К. и Ц. К. С.; ПИ 10135.2552.4280, собственост на Ц. К. К., Я. А. К. и Я. К. С., като от съществуващ път ПИ 10135.2552.1231 се завие на север и пътя продължи през част от ПИ 10135.2552.5279 с ширина 3.50 м. в началото, след което след 5 м., се стеснява до 2.90, без да се засяга УПИ ХІІ, кв. 138 = ПИ 10135.2552.5280 по КК.

В жалбата са изложени доводи, че заповедта е издадена при съществени нарушения на материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на административно-производствените правила. Твърди се, че заповедта не е съобразена с желанието на заявителите, както и, че по този начин не се осигурява достъп до имотите на жалбоподателката. На изложените основания моли съда постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от процесуален представител – адв. А., която поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът – зам. кмет на Община Варна се представлява от процесуален представител – ю.к. Р. С.. Последната оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон – ЗУТ и при спазване на административно-производствените правила.

Заинтересованите страни Д. И. К., Е. И. Т. и Я. А. К., не се явяват, не се представляват. Не изразяват становище по жалбата и законосъобразността на оспорената заповед.

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие у жалбоподателя на правен интерес от оспорването, поради което производството е допустимо.

Пред съда и пред административния орган жалбоподателката С. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор ПИ №10135.2552.4280 и ПИ с идентификатор № ПИ 10135.2552.4281.

Със Заявление рег.№ АУО32845ВН от 06.04.2023г. жалбоподателката и заинтересованите страни по делото са отправили искане за прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.870, ПИ 10135.2552.871, ПИ 10135.2552.4280 и ПИ 10135.2552.4281, по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“. В заявлението е посочено, че се иска временния път да преминава през северната част на ПИ 10135.2552.873, от където и към настоящият момент се осъществява достъпа до ПИ 10135.2552.4280. В последвалото административно производство е установено, че собствениците на ПИ 10135.2552.4280 и ПИ 10135.2552.4281 са дали своето съгласие на собствениците на ПИ 10135.2552.870 и ПИ 10135.2552.871 да преминават през техните имоти, при положение, че временният път бъде предвиден съобразно заявлението. След проведено административно производство и като съобразил възраженията на собствениците на ПИ 10135.2552.873 и ПИ 10135.2552.872, административният орган е издал оспорената заповед, като е разрешил прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.870, ПИ 10135.2552.871, ПИ 10135.2552.4280 и ПИ 10135.2552.4281, като от съществуващ път ПИ 10135.2552.1231 се завие на север и пътя продължи през част от ПИ 10135.2552.5279 с ширина 3.50 м. в началото, след което след 5 м., се стеснява до 2.90, без да се засяга УПИ ХІІ, кв. 138 = ПИ 10135.2552.5280 по КК.

Като доказателство по делото е прието заключение на вещото лице инж. Й. А., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като дадено пълно, компетентно и безпристрастно. Освен изследването на различни варианти за достъп до имотите на заявителите, в отговора си на въпрос №8 от експертизата вещото лице е посочило, че с оспорената заповед е осигурен достъп само и единствено до ПИ 10135.2552.871. В заповедта не е посочено конкретно трасе на временен път, достигащ до имоти ПИ 10135.2552.5870, ПИ 10135.2552.5280 и ПИ 10135.2552.5281.

В съдебно заседание експертът поддържа заключението си. В разпита си вещото лице предположи, че административният орган е имал предвид, че заявителите ще си самоучредят някакво право на ползване, но потвърди, че временния път предвиден със заповедта достига само до ПИ 10135.2552.871.

Установените по делото факти налагат следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 190, ал.6 от ЗУТ предоставя правомощието за издаване на заповеди по ал.1 на същата норма на Кмета на Общината. Със Заповед №4435/20.12.2023 г., кмета на Община Варна е предоставил на Д. И. – зам. кмет на община Варна да издава мотивирани заповеди по чл.190, ал.6 от ЗУТ. С оглед изложеното, зам. кметът на общината е териториално и материално компетентен да издава заповеди от рода на процесната.

Съдът констатира, че процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентно лице и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59, ал.1 от АПК.

Независимо от горното настоящият състав на Административен съд – Варна счита, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл.190, ал.1 от ЗУТ.

В посочения текст е предвидено, че когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.

Между страните по делото не се спори, че ПИ 10135.2552.5280 и ПИ 10135.2552.5281, собственост на жалбоподателката имат лице само по проектирани нови улици и на практика няма достъп до тях.

С оспорената заповед отново не е осигурен достъп до имотите на С.. И от обстоятелствената и от разпоредителната и от графичната част на заповедта е видно, че с нея се осигурява достъп само и единствено до ПИ 10135.2552.871. Това се потвърди по недвусмислен начин и от заключението на приетата по делото СТЕ. Не става ясно, как със заповедта се осигурява достъп до останалите три имота. На този въпрос, отговор не беше даден и от процесуалния представител на ответника.

Съдът намира, че обстоятелството, че в заповедта е посочено, че с нея се предоставя достъп до ПИ 10135.2552.5280 и ПИ 10135.2552.5281, собственост на С., а на практика се предоставя достъп само до ПИ 10135.2552.871 е достатъчно основание за нейната отмяна.

Само за прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че със заявлението С. е дала съгласие на собствениците на ПИ 10135.2552.870 и ПИ 10135.2552.871, ако се осъществи временния път през северната част на ПИ 10135.2552.873 да преминават през нейните имоти. Такова съгласие обаче от собствениците на ПИ 10135.2552.870 и ПИ 10135.2552.871, С. да преминава през техните имоти не е давано. Жалбоподателакта изрично заяви това още в първото по делото заседание.

На следващо място от СТЕ е видно, че най-икономически изгодния вариант за временен път би бил прокарването му по северната граница на ПИ 10135.2552.873, тъй като ще се отнемат само 42 кв.м. и няма да се засегнат нито сгради, нито трайни насаждения. Апропо от там се е осъществявал достъпа до имотите на жалбоподателката до настоящият момент.

Предвид изложеното жалбата срещу Заповед №0942/20.03.2024 г. на зам. кмета на Община Варна се явява основателна.

При този изход на спора основателна се явява претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани в размер на 1426 лв. за заплатената от оспорващия държавна такса от 10 лв., 416 лв. за експертиза и 1000 лв. възнаграждение за един адвокат.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 предл. второ от АПК, настоящият състав на Варненски административен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №0942/20.03.2024 г. на зам. кмета на Община Варна, с която е разрешено прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.871, собственост на Д. И. К.; ПИ 10135.2552.870, собственост на Е. И. Т.; ПИ 10135.2552.4281, собственост на Я. А. К. и Ц. К. С.; ПИ 10135.2552.4280, собственост на Ц. К. К., Я. А. К. и Я. К. С., като от съществуващ път ПИ 10135.2552.1231 се завие на север и пътя продължи през част от ПИ 10135.2552.5279 с ширина 3.50 м. в началото, след което след 5 м., се стеснява до 2.90, без да се засяга УПИ ХІІ, кв. 138 = ПИ 10135.2552.5280 по КК.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ц. К. С. с [ЕГН] сумата от 1426 /хиляда четиристотин двадесет и шест лева/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне.