Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Саша Алексова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Х., гражданин на У., ЛНЧ [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] с която срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: Б. представлявано от Т. И. И., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на законната лихва върху следните суми: сумата от 7 888.69 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 02.06.2008 г. до 31.12.2009 г., и сумата от 1 491.48 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.06.2008 г. до 31.12.2009 г., считано от 09.11.2011 г., до окончателното изплащане. В хода на производството е допуснато оттегляне на предявения иск за присъждане на законна лихва върху сумата от 7 888.69 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 02.06.2008 г. до 31.12.2009 г., и производството в тази му част е прекратено. Ищецът поддържа предявения иск за присъждане на законната лихва върху сумата от 1 436.24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.06.2008 г. до 31.12.2009 г., считано от 09.11.2011 г., до окончателното изплащане. Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по съображенията, изложени в писмения отговор. По делото са събрани писмени доказателства, въз основа на анализа на които, съдът приема за установено следното: От фактическа страна: С Решение № 5181/25.06.2012 г., постановено по [населено място] № 3238/2011 г. по описа на Районен съд – Благоевград /на л. 10 – л. 17 от делото/, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 436.24 /хиляда четиристотин тридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ лева, представляващаобезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 69 работни дни за периода от 01.03.2006 г. до 31.12.2009 г., както и сумата от 329.39 /триста двадесет и девет лева и тридесет и девет стотинки / лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за периода от 01.01.2010 г. до датата на депозиране на исковата молба - 09.11.2011 г. Ищецът е обжалвал горепосоченото решение и с Решение № 3/25.01.2013 г., постановено по в.гр.дело № 1054/2012 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград /на л. 26 – л. 29 от делото/, обжалваното решение е отменено в частта му, в която е присъдена лихва за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за периода от 01.01.2010 г. до датата на депозиране на исковата молба - 09.11.2011 г., като в мотивите си въззивният съд е посочил, че искът за тази сума е неоснователен, тъй като лихвата не е поискана с подаването на исковата молба. Не се спори между страните, че горецитираното решение на Окръжен съд – Благоевград е влязло в законна сила. Като доказателство по делото е приета вносна бележка от 20.02.2013 г. /на л. 39 от делото/, от която е видно, че ответното дружество е превело по банкова сметка на ищеца сумата от 1 700.24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 436.24 лева и разноски по [населено място] № 3238/2011 г. От правна страна: Безспорно ответното дружество дължи законна лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, но тази законна лихва се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 28.11.2012 г. до датата на изплащане на обезщетението – 20.02.2013 г. Законната лихва не се дължи, така както е поискана от ищеца – считано от 09.11.2011 г. /датата на подаване на исковата молба, по която е образувано [населено място] № 3238/2011 г. по описа на Районен съд – Благоевград/, тъй като с тази искова молба не е направено такова искане. Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата като форма на неизпълнение настъпва при наличието на следните предпоставки: изискуемост на вземането, покана за изпълнение /при задълженията без определен срок за изпълнение/ и вина за неизпълнението. В процесния случай изискуемостта на вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ настъпва с прекратяване на трудовото правоотношение. В действащото законодателство обаче не е определен срок за изпълнение на това задължение /за разлика от задължението за заплащане на трудово възнаграждение по чл.245 от КТ/, поради което простата изискуемост на вземането не е основание за изпадане на длъжника в забава. Необходимо е отправянето на покана до длъжника с искане за получаване на дължимата престация в определен подходящ срок /в този смисъл са съображенията, изложени в Тълкувателно решение № 3/96 г. на ОСГК на ВС, определение № 901/10.08.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 376/2010г. и др./. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че кредиторът е отправил такава покана към длъжника, което налага извода, че ответникът не е изпаднал в забава до предявяване на иска с депозирането на исковата молба по настоящото дело. Затова искът следва да бъде уважен за сумата от 34.19 лева, изчислена от съда при условията на чл. 162 от ГПК и представляваща законна лихва върху присъденото обезщетение на ищеца по чл. 224, ал. 1 от ГПК в размер на 1 436.24 лева, за периода от 28.11.2012 г. /датата на подаване на исковата молба по настоящото дело/, до 20.02.2013 г. /датата на заплащане на обезщетението от ответното дружество/. За периода от 09.11.2011 г. до 28.11.2012 г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Разноски не следва да бъдат присъждани на ищеца, тъй като същият не е представил доказателства за сторени такива в настоящото производство. В представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че уговореният размер на възнаграждението на адвокат Т. С. е по [населено място] № 944/2012 г. Извън горното, по настоящото дело не е осъществено процесуално представителство на ищеца от цитирания адвокат. От своя страна ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата от 330.83 лева, представляваща сторени от ответното дружество в настоящото производство разноски, изчислени съобразно отхвърлената част от иска. Воден от гореизложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: Б, представлявано от Т. И. И., да заплати на В. Х., гражданин на У., ЛНЧ [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 34.19 /тридесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ лева,представляваща законна лихва върху присъденото му с Решение № 5181/25.06.2012 г., постановено по [населено място] № 3238/2011 г. по описа на Районен съд – Благоевград, обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, за периода от 28.11.2012 г. до 20.02.2013 г., като за периода от 09.11.2011 г. до 28.11.2012 г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА ВИКТОР Х., гражданин на У., ЛНЧ [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: Б представлявано от Т. И. И., сумата от 330.83 /триста и тридесет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща сторени от ответното дружество в настоящото производство разноски, изчислени съобразно отхвърлената част от иска. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му. Районен съдия:.................... |