№ 5681
гр. С. 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110167642 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу ЛЮБ. Г. АН. и СТ. Г. АН., лично и в качеството
им на наследници на Л.К. М., обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане в условията на разделна
отговорност следните вземания: сумата от 2713.44лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. -м.04.2020г. за недвижим имот
находящ се в *** с абонатен номер ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 473.30лв.-мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 08.11.2021г.,както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 19.65лв.- главница за периода от м.10.2018г. до м.4.2020г.,ведно
със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, и 4.41лв.- мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018г. до 08.11.2021г. , при квоти по ½ от всеки от
ответниците. Претендира направените по делото разноски. Ищецът твърди, че между него и
ответниците, лично и в качеството им на наследници на Л.К. М., е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация –
да заплати устА.ената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30, ал. 3 от ОУ (2002 г.
) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща
продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответниците депозират писмен отговор, в който
дават стА.ище за неоснователност на предявените искове. Възразяват, че процесния имот не
е топлоснабден, демонтирани са отоплителните уреди и ищецът е прекъснал подаването на
топлинна енергия и топла вода. Заявяват, че ако е налице вземане на ищеца спрямо тях, то е
в много по минимален размер.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за устА.ено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да устА.и
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Видно от приетият по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №16, том I,
нотариално дело №16/1979г. на 25.01.1979г. Л.К. М. и С.Л. А.а са придобили право на
собственост върху недвижим имот представляващ апартамент *, в жилищен блок ***
Видно от представеното по делото удостоверение за идентичност издадено от СТ-
район Л. се устА.ява, че *** в жк. Л. съответства с и идентичен със строителен №1* в жк.
Л., гр. С.
Представена е и декларация за откриване на партида от С.Л. А.а касаеща
процесния имот.
Видно от удостоверение за наследници на ЛЮБ. К. М. негови наследници са
ответниците СТ. Г. АН. и ЛЮБ. Г. АН., доколкото същите са наследници на починалата
дъщеря и съсобственик на имота С.Л. А.а.
От горните доказателства се устА.ява, че ответниците са придобили право на
собственост върху процесния имот, поради което съдът приема, че между страните е налице
облигационно правоотношение, респ. че те са имали качеството потребител на топлинна
енергия. Вземането се дължи от ответниците при условията на разделност – по ½ за всеки
един от тях.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период, доколкото по делото е устА.ено, че същият е бил собственик на
процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
2
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „Т.”ЕООД.
УстА.ено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че количеството ТЕ за абонатната станция в сградата, в която се намира
процесният имот се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ
топломер монтиран в абонатната станция. Отразено е, че за процесния период фирмата за
дялово разпределение е отчитала уредите в имота. По данни на ФДР в процесното жилище
не е отчетено потребление на ТЕ за отопление, поради затапени радиатори в имота, отчетена
е ТЕ за сградна инсталация и за БГВ. От страна на ФДР са извършвани редовни отчетни на
сградата, в която се намира имота. За процесния имот разходът за БГВ е определен на база
„Служебен отчет“ поради неосигурен достъп – брой потребители 2 лица. Посочено е, че
отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки, като сумите за ТЕ за имота на
ответника са начислявани в съответствие с действащата за процесния период нормативна
уредба. Посочено е в експертизата, че дължимата сума е 2657,63лв.
По делото е изслушана ССЕ от заключението на която се устА.ява, че процесните
суми не са заплатени от страна на ответниците.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
3
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Съдът, намира, че за заявения период ответника, доколкото не се устА.и да е заплатил
в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва за периода 15.09.2018 –04.12.2020г.
Същата изчислена по реда на чл.162 ГПК е в размер на 466,80лв., като с оглед предявения
размер на иска, същият се явява основателен до тази сума, а до пълния предявен размер
следва да се отхвърли.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Доколкото е устА.ено предоставянето на услугата,
съдът счита, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 19,65 лв., за
периода от 01.10.2018 г. до 30.4.2020 г.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за вземания за предоставяне на услугата „дялово
разпределение“. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и
начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. При тълкуване на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед горното всеки от ответниците дължи следните суми: дължи сумата от
1328,82лв. главница за ТЕ съответна на ½ от правото и на собственост върху процесния
имот, сумата от по 233,40лв – мораторна лихва и по 9,82лв. – дялово разпределение.
По разноските:
Ищецът претендира сумата от сумата от 128,43 лв. държавна такса за исковото
производство, 400лв. – депозити за вещи лица, както и сумата от 100лв. юрисконсултско
възнаграждение. Всеки от ответниците дължи на ищеца сума съответна на притежаваната
част от него в собствеността и съразмерно на уважената част от исковете т.е. по ½ - или
307,69лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. Г. АН. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. общ. С., ***, лично и в
качеството му на наследник на Л.К. М., с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ сумата от 1328,82, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за недвижим имот находящ се в *** с абонатен номер *** за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020 г.., ведно със законна лихва за забава в размер на 233,40лв. за периода от
15.09.2019г. до 08.11.2021г., сумата от 9,82лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г, ведно със законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на исковата молба – 30.11. 2021 г., до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПк сумата от 307,69лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
4
вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата над 1328,82лв до пълния предявен размер от 1356,72лв. цена за
доставена ТЕ, както и иска с правно основание чл. 86,ал.1 за сумата над 233,40лв. до
пълния предявен размер от 236,65лв. и за сумата от 4,41лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. до 08.11.2021г.
ОСЪЖДА ЛЮБ. Г. АН. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. общ. С., *** лично и в
качеството му на наследник на Л.К. М., с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ сумата от 1328,82, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за недвижим имот находящ се в *** с абонатен номер *** за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020 г.., ведно със законна лихва за забава в размер на 233,40лв. за периода от
15.09.2019г. до 08.11.2021г., сумата от 9,82лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г, ведно със законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на исковата молба – 30.11. 2021 г., до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПк сумата от 307,69лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата над 1328,82лв до пълния предявен размер от 1356,72лв. цена за
доставена ТЕ, както и иска с правно основание чл. 86,ал.1 за сумата над 233,40лв. до
пълния предявен размер от 236,65лв. и за сумата от 4,41лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. до 08.11.2021г.
Решението е постА.ено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5