№ 18404
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110163002 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Н. Сарафимовски, ЕГН **********,
срещу М. И. Сарафимовска, ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно
заседание. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на
07.03.2007 г. От брака си страните нямат родени деца. От 06.01.2011г.
страните не поддържат връзка. През 2012г. с помощта на близки на ищеца
страните се видели, за да уредят развода помежду си. Направили опит да
прекратят брака си в българското посолство, но от там им обяснили, че не
може да се осъществи развода им, тъй като нямат постоянен адрес в
Холандия. През 2017г. ищецът се опитал да разговаря с ответницата по
телефона, тъй като вече имал постоянен адрес в Холандия, а и тя също
пребивавала там. Той уредил всички правни документи за прекратяване на
брака, но ответницата не се явила на уговорената среща. Моли бракът да бъде
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася
по въпроса за вината. Не претендира разноски.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответницата
чрез назначения й особен представител.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 07.03.2007 г., което се установява от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като
при сключване на брака съпругата е променила фамилното си име от И. на
Сарафимовска. Страните нямат родени от брака деца.
1
От показанията на св. Бойко Иванов Пеев се установява, че ищецът от
около три години живее и работи в Швейцария. Страните не живеят заедно. В
дома си в Швейцария ищецът живее сам.
Съдът кредитира показанията на св. Пеев като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта относно споделените му обстоятелства, тъй като няма лични
впечатления за тях.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира,
че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно
разстройство. Установи се, че страните са във фактическа раздяла от около
три години. Съпрузите не поддържат никакви отношения помежду си.
Съпругът живее самостоятелно и работи в Швейцария. С оглед изложеното,
бракът съществува формално, същият не е в интерес на съпрузите,
обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде
прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е
направена от никоя от страните. От доказателствата по делото се установява,
че страните нямат родени от брака деца. Небрачните искове, какъвто е и този
по чл. 56 СК, са обусловени искове и тяхното предявяване е задължително
при предявен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца. В случай, че
същите не бъдат предявени, съдът се произнася служебно. Когато от брака
няма ненавършили пълнолетие деца, какъвто е и настоящият случай,
процесът относно небрачните искове изцяло се подчинява на правилата на
общия исков процес, на диспозитивното начало. С оглед изложеното и
предвид обстоятелството, че не е предявена претенция за ползване на
семейното жилище от никоя от страните, съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. Активно легитимиран да предяви иск по чл. 53 СК е съпругът,
който е променил фамилното си име при сключване на брака, като
възраженията на другия съпруг в тази посока са ирелевантни. В настоящия
случай ответницата е променила фамилното си име при сключване на брака
от И. на Сарафимовска. Същата обаче не е предявила иск по чл. 53 СК,
поради което след прекратяване на брака ответницата ще носи брачното си
фамилно име - Сарафимовска.
Относно разноските за делото
Претенция за заплащане на направените по делото разноски не е заявена
2
от страните. Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги
направили. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на
50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва
да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е по 25.00 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт
за граждански брак № 164 от 07.03.2007 г. на Община Варна, на Н.
САРАФИМОВСКИ, ЕГН ********** и М. И. САРАФИМОВСКА, ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на
основание, чл. 49, ал. 1, вр. чл. 44, т. 3 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака М. И.
САРАФИМОВСКА, ЕГН **********, ще носи брачното си фамилно име
САРАФИМОВСКА, на основание чл. 326 ГПК, вр. чл. 53 СК.
ОСЪЖДА Н. САРАФИМОВСКИ, ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл.
329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. И. САРАФИМОВСКА, ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл.
329, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3