Решение по дело №256/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 168
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20237270700256
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 13.12.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                  Административен съдия: Снежина Чолакова

 

при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 256 по описа за 2023 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Образувано е по жалба на С.З.Т. с ЕГН **********,***, депозирана против Заповед № 3СП/Д-Н/2276/31.08.2023 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Шумен, с която й е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (за краткост Наредба № РД-07-5/16.05.2008г.) за отоплителен сезон 2023/2024 г., потвърдена с Решение № 30-72688#1/03.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Шумен.

Жалбоподателката излага доводи, че отказът да й бъде отпусната целева помощ за отопление е мотивиран с наличие на дялов капитал в Кооперация „Дибич“, с.Дибич, получен по наследство от баща й и представляващ внесен от последния инвентар при влизане в ТКЗС, който тя не може да изтегли, тъй като въпросната кооперация обработва притежаваните от нея земеделски земи. Сочи, че е с ниска пенсия, онкоболна е и се грижи за болния си син, поради което се нуждае от средства за закупуване на твърдо гориво. С тези твърдения, които могат да се сведат до възражения за издаване на заповедта в нарушение на материалния закон, се иска отмяна на оспорвания акт. В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като отправя искане за отмяна на атакуваната заповед.

Ответникът по жалбата – директор на ДСП – Шумен, редовно призован, се явява лично в съдебното заседание и изразява становище за законосъобразност на оспорваната заповед по мотивите, изложени в нея и в потвърдителното решение на РДСП – Шумен, отправяйки искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е започнало по Заявление – декларация вх. № 3СП/Д-Н/2276/27.07.2023г. на С.З.Т., с която е поискано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2023/2024г.

Със социален доклад по заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/2276/27.07.2023г., изготвен на 25.08.2023г. след социална анкета, проведена на 15.08.2023г., е установено, че оспорващата е на 76 години, вдовица, в пенсионна възраст и получава пенсия, чийто общ размер за последните 6 месеца е 4262,94 лева. Установено е също, че С.Т. притежава ЕР на ТЕЛК № 2302/169 от от 15.10.2019г., издадено от "МБАЛ Шумен"АД, с над 90% трайно намалена работоспособност, пожизнено. Констатирано е и, че съжителства със сина си П.Т.П., който също е с трайно намалена работоспособност, съгласно ЕР на ТЕЛК № 90092/9 от 13.01.2023г., със срок до 01.01.2026г. Въз основа на тези констатации социалният работник, изготвил доклада, е предложил на оспорващата да бъде отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2023/2024г., в размер на 546,95 лева, тъй като отговаря на условията на чл.10 от ППЗСП и няма пречки съгласно чл.11 от ППЗСП.

Впоследствие със социален доклад от 31.08.2023г. по същото заявление-декларация, изготвен след извършена на 25.08.2023г. социална анкета, е установено, че С.Т. не отговаря на условията за целево подпомагане за отопление, тъй като има дялово участие в Кооперация "Дибич", с.Дибич, в размер на 1479 лева, т.е. надвишава линията на бедност от 510 лева съгласно чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП. Поради това е отправено ново предложение на същата да й бъде отказано отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2023/2024г. 

Въз основа на тези констатации, директорът на ДСП – Шумен е обобщил, че оспорващата не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата и чл. 10, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, тъй като притежава дялово участие в Кооперация "Дибич", с.Дибич, чиято стойност надвишава линията на бедност от 510 лева съгласно чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП. С тези аргументи е отказал предоставянето на търсената целева помощ за отопление с процесната Заповед № 3СП/Д-Н/2276/31.08.2023 г.

Същата е оспорена от С.Т. по административен ред и потвърдена с Решение № 30-72688#1/03.10.2023 г. на директора на РДСП – Шумен. Решението е съобщено на оспорващата на  09.10.2023 г., която го е обжалвала пред Административен съд – Шумен с жалба рег.№ ДА-01-2242/17.10.2023г. по описа на ШАдмС. Именно въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.

В хода на същото като доказателства са приети всички материали по административната преписка, въз основа на която е издаден оспореният индивидуален административен акт.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК, при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията, предоставени му с чл. 13, ал. 2, във  вр. с ал. 1 от ЗСП, в изискуемата писмена форма и притежава реквизитите, визирани в чл.59, ал.2 от АПК. Не се констатират и съществени нарушения на административно производствените правила.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСП социалните помощи, сред които и целевите, се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Съгласно чл. 13 от ЗСП, социални помощи се отпускат въз основа на заявление – декларация, подадено от нуждаещите се или от упълномощено от него лице. Помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на ДСП или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета, като право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия, регламентирани в Правилника за прилагане на закона и Наредба № РД -07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира (чл. 13 от ЗСП).

Кръгът на лицата, които имат право да получават целеви социални помощи е определен в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-05 от 16.05.2008 г. Съгласно цитираната разпоредба, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата – декларация е по-нисък или равен от диференцирания минимален доход за отопление и лицето да отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона форма, без съществено нарушение на административното производство, като отговоря изцяло на материалните правните разпоредби и съответства с целта на ЗСП. За отпускането на целева помощ за отопление е необходимо лицата да отговарят на всички условия на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-05 от 16.05.2008 г.  кумулативно. При определяне правото на подпомагане с целева помощ за отопление на госпожа Т., служителите на ДСП са извършили служебни проверки на декларираните от заявителката данни и са установили, че тя притежава дялово участие в Кооперация "Дибич", с.Дибич, на стойност 1479 лева, чиято стойност надвишава линията на бедност от 504 лева съгласно чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП. Притежаването на дялово участие на посочената стойност не се оспорва  и се установява от приложените писмени доказателства, като в жалбата и пледоарията по същество се излагат съображения, че същото не следва да се взема предвид, тъй като се касае за дялово участие, придобито по наследство и при евентуалното му изтегляне от кооперацията, последната ще преустанови обработката на притежаваните от оспорващата 32 дка земеделски земи. Този довод обосновано е отхвърлен от издателя на заповедта, а впоследствие и от директора на РДСП-гр.Шумен. Съгласно чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП, приложим и за целевите помощи за отопление по силата на чл.2, ал.1 от Наредба  № РД-07-05 от 16.05.2008г., право на такава помощ имат лицата, които нямат вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля линията на бедност за съответната година, с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация. В случая е безспорно установено, че оспорващата има дялово участие в Кооперация "Дибич", с.Дибич на стойност 1479 лева, която сума надхвърля линията на бедност за 2023г. (чийто размер е 504 лева съгласно Постановление на МС № 286 от 21.09.2022г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2023г.), явяващо се пречка за отпускане на претендираната целева помощ.

Неоснователна се явява застъпената от оспорващата теза, че въпросното дялово участие е придобито от нея по наследство от баща й, тъй като това не променя факта, че към датата на издаване на обжалваната заповед, последната е притежавала дялово участие по смисъла на чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП, надхвърлящо линията на бедност. Без значение е и дали С.Т. е получавала дивиденти  от притежаваната от нея и обработвана от въпросната кооперация земеделска земя, тъй като посоченото в обжалваната заповед фактическо основание за недължимост на целева помощ за отопление се свежда единствено до притежаването на дялово участие над линията на бедност, което е безспорно установено и напълно достатъчно, за да елиминира нормативната възможност за отпускане на исканата помощ.

Без значение за законосъобразността на заповедта е обстоятелството, че според първия изготвен социален доклад, оспорващата отговаря на изискванията за получаване на целева помощ за отопление, тъй като същият е издаден при несъблюдаване на всички релевантни за преценката на административния орган обстоятелства и по-конкретно, в този доклад не е обсъждано дяловото участие на г-жа Т. ***. Именно поради този причина и след установяване на това обстоятелбство, е издаден втори социален доклад, съдържащ анализ на всички относими за казуса обстоятелства, с който обосновано и законосъобразно е бил кредитиран от Директора на ДСП-гр.Шумен.

Въз основа на изложените аргументи съдът приема, че обжалваната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на С.З.Т. отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2023/2024 г. е и материално законосъобразна, респективно съобразена със законовата цел да бъдат подпомагани само лица, които не разполагат с достатъчно имущество и доходи, какъвто настоящият казус не е.

По изложените съображения депозираната жалба се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

От ответника не са претендирани разноски. Съгласно чл. 13, ал. 6, in fine от ЗСП настоящото решение е окончателно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.З.Т. с ЕГН **********,***, против Заповед № 3СП/Д-Н/2276/31.08.2023 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Шумен, потвърдена с Решение № 30-72688#1/03.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.

 

                    

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: