`МОТИВИ
към решение № 219 от 20.05.2020
година
по н.о.х.дело № 3480 по описа на 2019
година
на Старозагорския районен съд:
Обвинението против подсъдимият Г.К.Г., ЕГН **********, е в това, че на 04.09.2018 год. по път II–57, км.6+800, между гр.Стара Загора и с.Могила, община Стара Загора, при управление в посока изток на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Опел” , модел
„Кадет“, peг.№ ..., нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно – чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП („Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са… водачите на
двуколесни пътни превозни средства“, като не сторил това), чл.20, ал. 1 от ЗДвП („Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”) и чл. 20, ал.2 от ЗДвП („Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, като не сторил това), като по непредпазливост причинил на велосипедиста Х.К.Х., ЕГН **********, двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в навяхване на
лявата колянна става и непълно счупване на V
предходилна кост на ляво ходило, довели поотделно и в съвкупност до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник – престъпление чл.343,
ал.1, б.„б“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
С определение по чл.252, ал.1 от НПК в разпоредително заседание на 23.01.2020
год. беше постановено разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и осма от
НПК.
Представителят
на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление и му бъде наложено административно
наказание „глоба” в минималния размер, предвиден в закона.
Защитникът адв.П.П. не оспорва
обвинението и пледира на основание чл.78а от НК подзащитният му да бъде освободен
от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му бъде
наложено административно наказание „глоба” в минимален размер.
Подсъдимият Г.К.Г. се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение и съжалява за извършеното. Не се явява
в съдебното заседание, когато беше приключено съдебното следствие и даден ход
на съдебните прения, респективно – не изразява окончателното си становище по
обвинението и становището си относно вида и размера на наказанието.
Съдът, като прецени събраните в
наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на
съдебното следствие доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимият
Г.К.Г. е правоспособен водач на МПС (моторно превозно средство), категории „В“ и „ВМ“,
не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
На
04.09.2018 год. на път II-57, км.6+800, в посока изток, между гр.Стара
Загора и с.Могила, община Стара Загора, със
скорост около 60 км/час (при максимално разрешена за пътния участък скорост от
90 км/час) се движил лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Кадет“, рег. № ...,
управляван от подсъдимия. По същото време на около 1 – 1,5 м
северно от южния край на платното за движение в посока изток в пътната лента за
движение на лекия автомобил (пред него)
със средна скорост от 12 км/час се
движел велосипедиста Х.К.Х..
Около 06,40
часа на посочената дата в зоната на км.6+800 по път II-57,
източно от разклона за НИГО, управляваният от подсъдимия лек автомобил застигнал попътно движещия се велосипедист Х.
и го блъснал в задната част на велосипеда. В резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие, велосипедистът получил
травматични увреждания, а на превозните средства били нанесени материални щети.
Първоначалният
контакт между управлявания от подсъдимия лек автомобил и
велосипеда на пострадалия Х. настъпил с дясната част на пластичната
облицовка на предната броня, на височина около 0,3-0,4м
от пътното покритие и на около 0,4 м в ляво
от десните габарити на лекия автомобил в задната капла на велосипеда. Към този
момент надлъжната ос на велосипеда била ориентирана успоредно на надлъжната ос
на платното за движение, с предна част насочена в посока изток, като същият
се е движил на около 1 1,5 м
в ляво от десния край на платното за движение. По същото време надлъжната ос на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия, била
разположена леко косо в ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение, с
предна част насочена в посока североизток, като десните състави на автомобила
се намирали на 0,6 – 1,1 м в ляво
от десния край на платното за движение. При така описаното взаимно разположение
в резултат на настъпилия сблъсък между превозните средства последвала ротация
на велосипеда и велосипедиста на дясно около вертикалната ос на масовия им
център и велосипедът и велосипедистът попаднали
върху предния капак и предното стъкло на автомобила. Настъпили вторични удари в
предната част на капака на двигателя на около 0,7 – 0,8 м
от пътното покритие и на около 0,4 – 0,5 м
в ляво от десните габарити на автомобила. Последвало плъзгане на тялото на велосипедиста и на велосипеда
по неговата хоризонтална повърхност, при което главата на велосипедиста
достигнала до долния край на предното панорамно стъкло. Впоследствие тялото на
велосипедиста било отхвърлено през предна дясна странична част на автомобила на
пътното платно, а велосипедът бил отхвърлен през
тавана на автомобила в източното крайпътно пространство.
След
настъпване на пътнотранспортното произшествие на мястото на инцидента бил повикан
медицински екип, който откарал пострадалия велосипедист в
ЦСМП-Стара Загора, където той бил обслужен и по-късно настанен за лечение в
МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр.Стара Загора. На мястото на
произшествието пристигнал и екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора, който документирал
местопроизшествието.
В случая причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие /ПТП/ е поведението на подсъдимия, който при управление на лекия си автомобил е имал техническа възможност своевременно да възприеме движението на
велосипедиста пред фронта на автомобила и да предотврати настъпването на ПТП,
като за целта при наличие на свободна безопасна напречна дистанция е следвало
да намали скоростта на управлявания от него автомобил до изравняването й с тази
на велосипедиста, след което да предприеме маневра за изпреварване или при
необходимост да спре, но не го е направил, с което
е
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и
чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В
резултат от настъпилото ПТП, велосипедистът Х.Х.
е получил различни травматични увреждания, сред които навяхване на лявата колянна
става и непълно счупване на V предходилна кост на ляво ходило, които, както поотделно, така и в съвкупност са довели до трайно затрудняване на движенията на долния му ляв крайник, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а останалите травматични увреждания са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е.
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните
в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно производство
писмени и гласни доказателства, приобщени към доказателствения материал по
делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК
(съдебномедицинско
удостоверение № 251/2018 год., допълнение към съдебномедицинско удостоверение №
251/2018 год,. епикриза на Х.К.Х. на клиника по неврохирургия, амбулаторен лист
№ 1156 от 12.09.2018 год., амбулаторен лист № 1405 от 18.09.2018 год.,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за разпит на св.... от
23.10.2018год., протокол за разпит на св....от 29.10.2018 год., протокол за
разпит на св....Х. от 31.10.2018 год., протокол за разпит на св.Х.К.Х. от
09.11.2018 год., протокол за разпит н св....от 05.12.2018 год., протокол за
разпит на св....от 27.12.2018 год., протокол за разпит на св....от 03.01.2019
год., писмо УРИ 1228р-15528 от 17.10.2018 год. на ОД на МВР гр.Стара Загора,
писмо рег. № 1228р-15697 от 22.10.2018 год. на ОД на МВР гр.Стара Загора,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, писмо рег. № 10584р-2455 от
16.10.2018 год. на Дирекция „Национална система 112“, писмо изх. № 03-34—1 от
29.11.2018 год. на Център за спешна медицинска помощ-Стара Загора, справка за
нарушител/водач, съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 5/2019
год., автотехническа експертиза №
193/2018 год., декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, повторна автотехническа
експертиза от 13.08.2019 год.), преценени в съвкупност със
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства – обясненията
на подсъдимия, които, макар и лаконични, имат характер на направени
самопризнания, и справките му за съдимост, като следва изрично да се отбележи,
че всички доказателствата си кореспондират и взаимно се допълват, без да са
налице съществени противоречия между тях, поради което не се налага поотделното
им обсъждане.
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че на 04.09.2018 год. по път II–57, км.6+800, между гр.Стара Загора и с.Могила, община Стара Загора, при управление в посока изток на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Опел” , модел
„Кадет“, peг.№ ..., подсъдимият Г.К.Г. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), а именно – чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП („Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са… водачите на
двуколесни пътни превозни средства“, като не сторил това), чл.20, ал. 1 от ЗДвП („Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”) и чл. 20, ал.2 от ЗДвП („Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, като не сторил това), като по непредпазливост причинил на велосипедиста Х.К.Х., ЕГН **********, двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в навяхване на
лявата колянна става и непълно счупване на V
предходилна кост на ляво ходило, довели поотделно и в съвкупност до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник, с което свое деяние той е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от престъпния състав на чл.343,
ал.1, б.„б“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Гореописаното деяние е било извършено от обвиняемия
по непредпазливост, понеже той е правоспособен водач на моторно превозно
средство и като такъв е познавал правилата за движение по пътищата, респективно
– възможните последици от нарушаването им, което означава, че ако и да не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
За същото деяние на подсъдимия е било издадено
наказателно постановление за нарушение по ЗДвП, което обаче не му е било
връчено, т.е. не е влязло в сила, поради което осъждането му по настоящото дело
не би било в нарушение на принципа ne bis in idem. В този смисъл са ТР № 3 от
22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС – Общи положения, б. „в“,
решение № 9 от 10.02.2017 г. по н. д. № 1310/2016 г. на I н. о. на ВКС и др.
Тъй като подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ и не е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди и за
извършеното непредпазливо престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, съдът на
основание на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимия Г.К.Г. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложи административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева, като на основание чл.78а, ал.4 във
връзка с чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК го лиши и от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
При определяне размера на наказанията съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
направените от него самопризнания, изразеното критично отношение към
извършеното, напредналата му възраст и фактът, че е пенсионер, издържащ се само
от пенсията си, като същевременно отчете липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да не са елемент от състава на престъплението и поради
това да биха могли да бъдат отчетени като такива.
С оглед на признаването на подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение съдът го осъди да заплати на Държавата
в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 747,80
лева, представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: