Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик 08.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият
районен съд гражданска колегия
в открито заседание на втори май, през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : НИКОЛИНА П.
При секретаря Р.Димитрова и в присъствието на
прокурора........................................... като разгледа докладваното
от съдията П. гр. дело № 785 по описа за
2018 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК
във връзка с чл. 143 ал.1 СК за
увеличение на издръжка.
В исковата молба
подадена от Д.Г.П. ЕГН ********** , в качеството й на майка и законен
представител на малолетния си син С.Г.Ф. ЕГН ********** – двамата с адрес : гр.
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски „ № 61 против Г.С.Ф. ЕГН ********** ***
се излагат обстоятелства , че ответникът е баща на малолетното дете С.Г.Ф.
. Твърди се, че с влязло в сила решение
№2621/01.12.2016 г. по гр.д.№858/2016
г. по описа на Районен съд гр. Сандански е била одобрена спогодба между страните по делото, с която определената от съда
първоначална месечна издръжка за малолетното дете е била в размер на 115,00 лв., считано от
01.12.2016 г. Твърди се, че от момента
на определяне на издръжката до настоящия момент е изминал период от около една
година, през който стандартът на живот в
страната съществено се променил, а нуждите на детето , свързани с неговата
възраст и потребности , значително са се изменили- нараснали са.Синът им е ученик във втори клас и за покриване на
нуждите от учебни пособия /допълнителни сборници и други / , който се заплащат,
родителите следва да осигурят суми. Освен това детето има нужда от дрехи ,
храна, дневни пари, посещения на извънкласни мероприятия. Във връзка с
изложеното, моли съда да увеличи размера на дължимата от ответника издръжка за
малолетното дете С. от 115,00 лв. на 250,00
лева месечно, считано от предявяване на настоящия иск до настъпването на
причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, както и да заплати направените деловодни
разноски.Представени са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, който поддържа, че не е във възможностите му да заплаща претендирания
размер издръжка, тъй като от една страна изтеклият период от време не е
продължителен и през този период не са настъпили значими промени в
обстоятелствата , а от друга страна доходите му са в такива размери , че
претендирания размер издръжка излиза извън реалните му възможности за плащане.
По същество се поддържа още, че евентуално при наличие на предпоставки за това
, размерът на издръжката следва да бъде увеличен до минималния за настоящия
период от 127,50 лв. / 1/ 4 от минималната работна заплата за страната/.
Излагат се възражения и относно редовността на исковата молба , както относно наличието на процесуална пречка за
развитието на настоящото производство доколкото пред същия съд е налице висящо производство за оспорване на родителски права
– спор, за който се поддържа , че е приюдициален по отношение на процесния.
Сочат се доказателства и се претендирата съдебно- деловодни
разноски .
Като се запозна със събраните по
делото доказателства, за да се произнесе, съдът прие за установено следното:
Не се
оспорва по делото, а и от
представения препис от съдебно решение № 2621/ 01.12.2016 г. постановено по гр.д. № 858/ 2016 г.
по описа на Районен съд гр. Сандански и
удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0576/
02.11.2009 г. издаден от община Дупница , обл. Кюстендил е видно, че ответникът Г.С.Ф. е баща на малолетното дете С.Г.Ф.
, родено на *** г. Не е спорно ,
че бракът между
родителите е прекратен с развод, като упражняването на родителски права е било
предоставено на майката Д.Г.П. , а бащата
Г.С.Ф. е
поел задължението да заплаща издръжка на
детето С. в размер на 115,00 лв. , считано от влизане в сила
на съдебното решение до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Не е спорно и се установява , че това съдебно решение е влязло в законна
сила на 01.12.2016 г.
Не е спорно и се установява, че след развода на родителите , бащата Г.Ф. ,
освен присъдената издръжка е осигурявал средства на детето за закупуването на
необходими му вещи , като според представените фискални бонове, неоспорени от ищцата по този начин са закупени маратонки,
канцеларски материали , детска шейна , яке и др.
Във връзка с възможностите на двамата родители да осигуряват издръжка на
своето дете са представени писмени доказателства. Съгласно трудов договор от
09.02.2017 г. и удостоверение изх. № 11766/ 26.04.2018 г. , майката Д.П. работи по трудово правоотношение като „ машинен оператор „ с месечно
възнаграждение в размер на 460,00 лв., като от м. февруари 2018 г., брутното й трудово възнаграждение е
в размер на 513,06 лв. Също така е
представено удостоверение изх. № 107/ 12.03.2018 г. издадено от „Ес Ти Ес
Медикал Груп“ АД , според което бащата Г.С.Ф.
работи също по трудово правоотношение на длъжност „електротехник „ ,
като за периода м. март 2017 г. до м. февруари 2018 г. полученото от него чисто
трудово възнаграждение / без законовите удръжки
и „ други удръжки „/ – като средномесечна стойност е в размер на 514,83
лв. От същото удостоверение и от представените копия от два погасителни плана ,
като и анекс № 2/ 10.09.2005 г. и анекс
№ 3 08.06.2016 г. безспорно се
установява , че по време на брака , двамата родители на малолетното дете са
изтеглили два банкови кредита, като според показанията на свидетелката Филянова
, които се подкрепят изцяло от данните съдържащи се в посоченото по-горе
удостоверение – се установява , че вноските по тези кредити / с последни
падежни дати 15.03.2022 г. и съответно 05.08.2024 г. / в общ месечен размер от
около 230,00 лв. - се заплащат само от ответника Г.Ф.. От показанията на
свидетелката Филянова , които съдът преценява с оглед евентуалната й
заинтересованост от изхода на спора , но
и като взема предвид , че тези показаният не се опровергават от други доказателства събрани в
настоящото производство – съдът приема за установено , че кредитите са получени
от семейството за да финансира ин витро процедури за раждането на детето С..
Свидетелката Жасмина Филянова и свидетелят Е.К. установяват още , че бащата
полага грижи за детето, като осъществява редовно личните си контакти съобразно
определения от съда режим , като той пътува до гр. Пазарджик за да вземе детето
и след това да го върне отново в дома на майката. Освен това бащата купувал и
различни вещи и винаги когато майката му
се обаждала за закупуването на нещо или за неговото заплащане – бащата се
отзовавал.
Не е спорно и се установява от разпита на ищцата по реда на чл. 176 ГПК ,
както и от представените писмени доказателства , че двамата бивши съпрузи са
собственици при равни права на двуетажна къща в гр. Мелинк, като ищцата е собственик на недвижим жилищен имот в с. Капитан Димитриево
, обл. Пазарджик и на лек автомобил
марка „Пежо“ със застрахователна стойност от 1800,00 лв.
Част от горните обстоятелства се установяват и от изготвения и представен
по делото социален доклад от ДСП гр. Пазарджик, според който детето С. в момента е ученик във втори клас в
НУ „Отец Паисий“ гр. Пазарджик .
Установява се , че при отглеждането на детето майката Д.П. има финансовата
подкрепа от нейната майка и разширеното
й семейство. В момента майката и
малолетното дете живеят в двустаен апартамент в гр. Пазарджик в близост до училището на детето. С. с
удоволствие гостува и на баба си в с. Капитан Димитриево. Детето е споделило ,
че има приятели както в училище в гр. Пазарджик , така и в гр. Сандански.
При тези фактически данни от правна
страна, Районният съд приема, че предявения иск за увеличение на присъдена издръжка е частично основателен.
Съгласно
чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, а съгласно чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да се измени. Основание за това, е налично изменение на
обстоятелствата въз основа на които е била определена издръжката. Размерът на
издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите
за нейното плащане, като при това не всяка промяна дава основание за изменение
на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 от СК, трябва да е налице
трайно, съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на
издържащия.
В настоящото
производство се установи, че е настъпило изменение на обстоятелствата, при
които е определен предходния размер на издръжката на малолетното дете С.Ф. . През изтеклия период от датата на
предхождащото присъждане на издръжка е изминала около една година и пет месеца , през който период детето е пораснало и към настоящия момент е на осем години и шест месеца. През
този макар и непродължителен период от време безспорно са нараснали нуждите на малолетното дете от
храна , облекло и други средства за
задоволяване на базовите му нужди, както и средства за учебници и
учебни помагала и други разходи свързани
с неговото образование , като детето приключва обучението
си във втори клас. В настоящото производство не са събрани доказателства за
други изключителни нужди на детето, като според данните в социалния доклад
детето не отсъства от училище освен когато е било болно , но това се случвало
сравнително рядко.
В този
смисъл съдът приема, че от присъждане на
предишната издръжка до настоящия момент е нараснала необходимостта от
допълнителни средства за отглеждането и възпитанието на малолетното дете –
обстоятелство обуславящо увеличението на издръжката. Същевременно, обаче при
определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите на
деетто , така и възможностите на неговите родители, като в правната норма на чл. 142
ал.2 СК се определя само размера на минималната издръжка на едно дете, който е
равен на една четвърт от минималната работна заплата / от 01.01.2018
г. – 510,00
лв. / или минималния законов размер за 2018 г. е 127,50
лв. / Не е спорно , а и от представените по
делото писмени доказателства и неопроверганите гласни се установява, че и двамата родители работят по трудово
правоотношение , като доходите на бащата надхвърлят
значително доходите на майката, но върху размера на
доходите на бащата неизбежно се отразява поетото единствено от него задължение
да внася месечните вноски по изтеглени кредити за задоволяване на важни нужди
на семейството. Бащата разполага с имущество, което се свежда до идеална част
от придобит при режим на СИО жилищен имот
в гр. Мелник, а майката разполага със собствен лек автомобил и жилищен
имот в с. Капитан Димитриево. Освен
това следва да се отчете и безспорния между страните факт, че за да не прекъсва
връзката със своето дете бащата Г.Ф. пътува два пъти в месеца за да вземе и
върне детето си в гр. Пазарджик, тъй като то живее в отдалечен от него
град. Затова съдът като съобрази възрастта и
нуждите на дедето С., свързани с неговото развитие и възпитание, както и наличните данни
за възможностите на неговите
родители и като взе предвид границата за минимален
размер на дължимата издръжка определена в разпоредбата на чл. 142 ал.2 СК, преценява, че за месечната издръжка на детето С. са необходими
минимум 250,00 лв. До
настоящия момент непосредствените грижи
за детето са
били осигурявани от неговата майка , поради което съдът приема , че от
така определената сума бащата Г.Ф. , следва да поеме
част в размер на 150,00 лв./ или увеличение с 35,00 лв.
/ считано от датата на подаването на исковата молба в
съда – 27.02.2018 г. до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на задължението за издръжка.
Имайки предвид трудоспособната възраст и доброто
здравословно състояние на ответника/ доказателства в противната насока не бяха
представени по делото/ и съобразявайки, че ответникът няма задължение за
издръжката на други лица, съдът счита, че във възможностите на ответника е да
плаща на детето си месечна издръжка в
определения размер, поради което в този размер исковата претенция е основателна и ще следва да бъде уважена. Освен това
съдът намира за нужно да отбележи във връзка с възраженията поддържани
от ответника , че издръжката се дължи за да има детето постоянен сигурен доход
, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание. Подаряването на вещи и изпращането на парични подаръци зависи от
волята и желанието на родителя , който
ги дава , но това не погасява задължението му да дава издръжка за ежедневните
нужди на детето. В останалата част иска за увеличение на издръжка се явява недоказан и поради това
неоснователен , тъй като по делото не се твърди
и не се събраха доказателства за
наличието на изключителни нужди на детето , които да обосноват приложението на
чл. 143 ал.4 СК . Липсата на твърдения и
на доказателства за наличието на “ изключителни нужди “ на детето, както и
изтеклия непродължителен период от време
обуславят извода на съда за неоснователност на претенцията за увеличение
на издръжката над посочения по-горе максимален размер.
В тежест на ответника по делото, следва да се възложи и
следващата се държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на
50,40 лв. В тази връзка съдът намира за неоснователно искането на защитата на
ответника да бъде освободен от внасянето на дължимата държавна такса, тъй като
всички събрани в настоящото производство доказателства относно доходите на
ответника и притежаваното от него имущество изключват законосъобразното
приложение на тази разпоредба. Двете страни са направили искане за присъждане на разноски, като ищцовата
страна не е представила доказателства за сторени такива , както и списък по чл.
80 ГПК, а ответникът е направил искане за присъждане на разноски на основание чл. 38 ал.1 т.2 ЗА , което
искане следва да бъде уважено и съобразно частичното отхвърляне на исковите
претенции в полза на упълномощения
адвокат на ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на
120,00 лв.
Водим от
изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. дело № 858/2016 г. по описа на
Районен съд – Сандански , издръжка в полза на малолетното дете С.Г.Ф. , като
:
ОСЪЖДА Г.С.Ф. ЕГН ********** *** да заплаща на своя малолетен син С.Г.Ф.
ЕГН ********** действащ чрез неговата
майка и законен представител Д.Г.П. ЕГН **********– двамата с адрес *** месечна издръжка в размер
на 150,00
лв. / или увеличение с 35,00
лв./ считано от датата на подаването на
исковата молба в съда – 27.02.2018 г.
до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
задължението за издръжка,ведно със законната лихва при просрочие, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над присъдения размер от 150,00 лв. до претендирания от 250,00 лв. – като
неоснователен .
ОСЪЖДА Г.С.Ф. ЕГН **********
*** да заплати
следващата се държавна такса в размер на 50,40 лв. , като ОСТАВЯ без уважение искането за освобождаване от държавна такса по
реда на чл. 83 ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.П. ЕГН **********
действаща като майка и законен представител на малолетния си
син С.Г.Ф. ЕГН ********** – двамата с адрес : гр. Пазарджик, ул. „Александър
Стамболийски „ № 61 на основание
чл. 38 ал.2 във връзка с чл. 38 ал.1 т.2 ЗА да заплати на адвокат Е.А.П. ***,
със служебен адрес : гр. Благоевград , ул. „ Васил Мечкуевски „ № 32 , ет.1,
офис № 4 възнаграждение за процесуално представителство в размер на 120,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок след
изтичане на срока по чл. 316 ГПК/ или считано от 17.05.2018 г. / .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|