РЕШЕНИЕ
Номер 52 04.01.2018
Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ
граждански състав
На дванадесети декември, две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8200 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Тилком“ ООД – гр. София против „Е... Т...и с....“ ООД- гр.Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за това да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че същото дължи на ищеца главница в размер на 13122 лева, както и мораторна лихва в общ размер на 5179,44 лева за периода 28.04.2013г.- 20.03.2017г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
От ответното дружество оспорват исковете като неоснователни.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че въз основа на неформален договор между търговци за покупко- продажба на стоки и на издадена въз основа на него фактура с №........... ответното дружество дължи на ищцовото дружество главница в размер на 13122 лева с включено ДДС, както и мораторна лихва за просроченият срок от 28.04.2013г. до 20.03.2017г. в размер на 5179,44 лева.
За задължението на ответното дружество било подадено заявление с вх. № ..... от ...... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №4088/2017г., по описа на ПРС, ІV гр. състав, като в хода на заповедното производство длъжникът подал възражение.
От ответното се твърди, че задължението за главницата не било изискуемо към момента на образуване на заповедното производство, тъй като поради наличието на трайни търговски отношения между страните се била създала атмосфера на доверие и постигане на уговорки за отсрочване на плащането на задълженията по доставките в по-дълъг период от време от обичайния такъв, както и за заплащане евентуално на обезщетение за забава едва след отправяне на покана. До момента на заповедното производство ответното дружество не било приканвано от ищеца за заплащане на задължението нито за главница, нито за лихва. Твърди се, че преди ответното дружество да бъде уведомено за образуването на заповедното производство съвсем коректно било заплатило главницата в размер на 13122 лева, като са представени писмени доказателства за това. По тази причина от ответното дружество считат, че не дължат заплащането на претендираната главница и не било налице основание за дължимост за претендиране на мораторна лихва, поради което се иска предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло и да им бъдат присъдени направените разноски.
Видно от приетото по делото заключение на ....Б.Д., главницата от 13122 лева е платена на ищцовото дружество с платежно нареждане от ответното дружество, с дата .... т.е. три дни след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно т.11.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения за плащане и за прихващане, чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозиране на заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото производство. Ето защо и съобразно с разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК искът за признаване дължимостта на главницата ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От заключението на .......Д. се установява категорично и това, че фактура № ............... е осчетоводена от ответното дружество. В същата изрично е посочен срок на плащане, а именно 28.04.2013г.. Ето защо съдът не възприема твърдението на ответното дружество, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вземането за главницата не е било изискуемо и по- конкретно, че са дължали плащане след изрично искане за това. Изчисленият от вещо от лице размер на законните лихви за периода 29.04.2013г.- 22.03.2017г. надхвърля претендираните от ищеца лихви в размер от 5179,44 лева за периода 28.04.2013г.- 20.03.2017г., поради което искът за установяване на това вземане ще следва да бъде уважен. Ще следва да бъдат признати за дължими и законните лихви върху главницата за периода от 20.03.2017г. до датата на плащането- 24.03.2017г..
Направените в заповедното производство разноски от ищеца в общ размер от 766,39 лева ще следва да бъдат присъдени изцяло, тъй като плащането на главницата е извършено след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и след като вече въпросните разноски са били направени. Предвид обстоятелството, че плащането на главницата е извършено повече от месец пред завеждане на настоящето дело, съдът намира, че съдебните разноски по същото ще следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете, а именно 386,70 лева в полза на ищеца /5179,44/18301,44- част от 1366,39 лева- разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адв.възнаграждение/ и 1075,50 лева в полза на ответното дружество /13122/18301,44- та част от 1500 лева разноски за адв.възнаграждение/.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Електролукс Т.... и с....“ ООД- гр.П...., ул.”С...”№..., ЕИК: ........ че същото дължи на „Тилком”ООД- гр.София”, ул.”П... Н... Б...№ ...., ЕИК: .... сумата от 5179,44 лева- мораторна лихва за периода 28.04.2013г.- 20.03.2017г. върху главницата по фактура № ........ в размер от 13122 лева, както и законна лихва върху същата главница за периода 20.03.2017г.- 24.03.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на главницата по фактура № .......... в размер от 13122 лева.
ОСЪЖДА „Електролукс Т... и с.....“ ООД- гр.П..., ул.”С.....”№ ...., ЕИК: ............ да заплати на „Тилком”ООД- гр.София”, ул.”П... Н... Б...”№ ..., ЕИК:..... сумата от 766,39 лева- съдебни разноски в производството по приложеното ч.гр.д.№ 4088/2017г. на ПРС, ІV гр.с., както и сумата от 386,70 лева- съдебни разноски в настоящето производство.
ОСЪЖДА „Тилком”ООД- гр.София”, ул.”П....Н... Б...”№.... ЕИК:... да заплати на „Електролукс Т... и с....“ ООД- гр.Пловдив, ул.”С....”№ ...., ЕИК:.... сумата от 1075,50 лева- съдебни разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ Иван Анастасов.
Вярно с оригинала.
М.Х.